Ние, мъжете и жените, които членуваме в АА, сме разбрали и признали, че не можем да контролираме пиенето си. Убедили сме се, че трябва да се освободим от алкохола, ако искаме да предотвратим катастрофата за самите нас и хората около нас. В групи по местоживеене, в хиляди общности, ние сме част от неформална международна организация, която обединява членове от 134 страни. Една е основната ни цел: да бъдем винаги трезви и да помагаме на другите, които са пожелали, обръщайки се към нас, да се откажат от алкохола.
Ние не сме реформатори, не сме свързани с никаква група, кауза или религиозно вероизповедание и не изпитваме желание да превърнем всички люде в „непиещи”. Ние не привличаме нови членове, но с радост сме готови да ги приемем сред нас. Не налагаме собствените си проблеми с пиенето на други хора, но ги споделяме, когато ни помолят да го сторим.
Сред нашите членове има мъже и жени от всички възрасти и различни социални, икономически и културни среди. Някои от нас са започнали да пият години преди да осъзнаят факта, че не могат да се справят с алкохола. Други, с по-добра съдба, са разбрали това още на млади години, когато са започнали да пият, осъзнали са безсилието си пред алкохола.
Последствията от алкохолизма не са били еднозначни за всички. Някои от нас са пиели много и са били почти загубени за света дълго преди да се обърнат за помощ към АА. Други са изгубили семейства, имот, човешко достойнство. Били сме и постоянните посетители на най-долните кръчми и къде ли не по света. Някои са били поставяни под наблюдение, или затваряни стотици пъти в отрезвителни заведения. Извършвали сме груби нарушения спрямо обществото, семействата си, работодателите ни и самите нас.
Има и такива, които никога не са били задържани, нито са попадали в болнично заведение за принудително лечение. Някои не са загубвали службата и семействата си заради пиенето. Но всички ние сме стигнали границата, където сме осъзнали, че алкохолът вреди на нормалния ни начин на живот. А когато разбрахме, че не можем да живеем без да пием, потърсихме помощта на АА.
Сред нашите членове има представители на всички религии, а и много религиозни водачи приветстваха създаването на нашата общност. Сред нас се срещат дори и такива, които се счетат за атеисти и агностици. Членството ни в АА не налага условие за принадлежност към определена религия или формална вяра. Обединява ни единствено общият проблем – алкохолът. Това, че се срещаме, разговаряме и искаме заедно да помагаме на други алкохолици, ни помага да бъдем и ние трезви и да се отърсим от необходимостта от алкохола, който така дълго е диктувал живота ни. Не мислим, че сме единствените хора, които са намерили разковничето срещу пиенето. Убедени сме, че програмата на АА помага на нас, както практически и на всички без изключение, които искрено и съзнателно желаят да се откажат от пиенето.
Благодарение на АА ние научихме много за алкохолизма и за самите нас. Стараем се да съхраним всичко това завинаги, защото именно то изглежда е ключът към нашата трезвеност. А за нас – трезвеността трябва да остане ръководен принцип за нов живот.

Какво научихме за алкохолизма

Първото нещо, което разбрахме, бе, че алкохолизмът е един от древните проблеми на човека. Действени методи за лечението му се появяват едва наскоро. Лекарите днес знаят значително повече за този проблем отколкото предшествениците им само от преди две поколения. Те започват да определят проблема и да го проучват в детайли. Макар все още да няма „официално приемлива дефиниция” на алкохолизма, повечето от нас считат, че той може да се определи като „физическа потребност с резултат психическа зависимост”.
Става т.е. въпрос за това, че чувстваме непреодолима физическа потребност от алкохол, а не сме способни да контролираме желанието си, което е в противовес с всички разумни човешки норми. Ние не само, че бяхме неудържимо зависими от алкохола, но и често прибягвахме към него във възможно най-неподходящите случаи. Не знаехме кога /и как/ да спрем пиенето. Често дори ни липсваше и здрав разум въобще да не започваме да пием.
Бидейки алкохолици, ние от опит разбрахме, че е ужасно трудно, и волята, колкото и силна да е тя в други отношения, не е достатъчна да ни отклони от алкохола. Ние опитвахме да се въздържаме и да не пием да период от време, да отбягваме някои питиета, давахме тържествени обещани, сменяхвахме вида на напитките ,стремяхме се да пием само в определени часове. Но всичките ни планове се проваляха. Никога не устоявахме. Винаги се връщахме към алкохол, рано или късно, дори и тогава, когато искахме да сме трезви и съзнателно предприемахме всякакви разумни мерки против него.
Преминахме през периоди на пълно отчаяние, когато дори считахме себе си за душевно болни. Започнахме да се презираме заради това, че погубваме таланта и способностите си, че причиняваме страдание на семействата и близките си. Често, ние изпадахме в самосъжаление и заявявахме, че нищо на света не може да ни помогне.
Сега вече се усмихваме на тези спомени, но по онова време поради горчивия и тъжен собствен опит не ни беше до смях.