[22:24:10]каза: В ГЛАВАТА ОЩЕ ЗА АЛКОХОЛИЗМЪТ СЕ ДЕТАЙЛИЗИРА С ДВА ПРИМЕРНИ СЛУЧАЯ, КАК БЕЗ ДУХОВЕН ОПИТ НЯМА СПИРАНЕ

[22:24:20] каза: НЯМА;

[22:24:22] каза: ТОВА Е ТРЕТАТА ГЛАВА ОТ КНИГАТА

[22:24:25] каза: КАКВО НЯМА

[22:24:25] каза: ТО СЕ ВИДЯ

[22:24:28] каза: АХА

[22:24:54] каза: ЗАТОВА АКО НЯКОЙ КАЗВА, ЧЕ ИСКА ДА СПРЕ, НО НЕ ПРАВИ НИЩО ПО-НАТАТЪК, ТО ЗА МЕНЕ Е ЛОГИЧНО, ЧЕ ТОЙ НЕ ИСКА ДА СПРЕ

[22:24:59]каза: ИЛИ ИСКА, НО НЕ СПИРА

[22:25:00] каза: АКО НЕ СЕ ПРОМЕНИШ ОТ КОРЕН –ТЦЪК

[22:25:07] каза: НЕ ИСКА

[22:25:10] каза: ЕДНО Е ДА ИСКАШ, ДРУГО Е ДА МОЖЕШ, А ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО ДА ГО НАПРАВИШ

[22:25:32]i каза: И АЗ КАЗВАМ, ЧЕ ИСКАМ ДА СПРА ЦИГАРИТЕ

[22:25:36] каза: ЗАТОВА БИЛ КАЗВА - КОРЕНИТЕ НИ СЕ ЗАХВАНАХА ЗА НОВА ПОЧВА
[22:25:37] каза: АМА ЙОК

[22:25:44] каза: АХА

[22:26:05] каза: ЗАЩОТО БЕЗ ТАЗИ НОВА ПОЧВА НИЕ СМЕ КАТО ОНЕЗИ СЕМЕНА ОТ ПРИТЧАТА НА ИИСУС

[22:26:18] каза: ЕДНИТЕ ПОПАДНАЛИ НА ПЪТЯ И ВРАБЦИТЕ ГИ ИЗЯЛИ

[22:26:26]каза: ЕДНИТЕ ПОПАДНАЛИ СРЕД БУРЕНИ И БУРЕНИТЕ ГИ ЗАДУШИЛИ

[22:26:44]каза: ЕДНИТЕ ИЗРАСНАЛИ БЪРЗО, НО НЯМАЛИ ДЪЛБОКИ КОРЕНИ И СУШАТА ГИ УМОРИЛА

[22:26:58 каза: САМО НЯКОИ ПОПАДНАЛИ НА ДЪЛБОКА ПОЧВА, ИЗРАСТНАЛИ И ДАЛИ ПЛОД
[22:27:14] каза: ТИ ОТ КОИ ИСКАШ ДА СИ

[22:27:15] каза: БАШ Е ТЪЙ, БИ КАЗАЛ ……..

[22:27:21] каза: АЗ ИСКАМ. . .

[22:27:36] каза: АЗ СЪМ ОТ ТИЯ БЪРЗОРАСТЯЩИТЕ

[22:27:48] каза: ОТКАЗВАМ СЕ БЪРЗО

[22:28:12] каза: И МИ ТРЯБВАТ УСИЛИЯ ДА СЕ ЗАДЪРЖА НА ЕДНО МЯСТО

[22:28:19] каза: ЗАТОВА С ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПИСМА, С ВСЯКО СЛЕДВАЩО ОСЪЗНАВАНЕ НА ТОЗИ СИ НЕДОСТАТЪК, ЩЕ БЪДЕШ ОСВОБОДЕНА ОТ НЕГО

[22:28:30] каза: ДА ДЕЙСТВАМЕ - ГЛАВА ПЕТА

[22:28:35] каза: И КАТО МАГАРЕ НА МОСТ СЪМ ТОЖЕ

[22:28:38] каза: ИЛИ ШЕСТА ЛИ БЕШЕ

[22:29:06] каза: ПО МАЛКО, НО РЕДОВНО - ЕТО ТИ ШЕСТИЦАТА

[22:29:17] каза: ИМАМ Я

[22:29:36] каза: ТОВА Е , АЗ ИСКАМ ОБАЧЕ ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ

[22:29:57 каза: И АЗ ТАКА, НО НЕ СТАВА. АКО ДОЙДЕ НАВЕДНЪЖ, САМО ЩЕ МИ ГРЪМНЕ ИНСТАЛАЦИЯТА

[22:30:10] каза: НАВЕДНЪЖ СТАВА САМО У ШИШЕТО

[22:30:13] каза: ТРЯБВА МИ ЖЕЛЯЗНА ДИСЦИПЛИНА, ЩОТО СПИРАЧКИТЕ МИ СА ПОВРЕДЕНИ

[22:30:24] каза: И НЕ САМО С АЛКОХОЛА

[22:30:42] каза: АБЕ ЧАК ПЪК ЖЕЛЯЗНА. НАСИЛА ХУБОСТ НЕ СТАВА

[22:30:55] каза: ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕШ НАКЪДЕ ВЪРВИШ КАТО ПО ЦЯЛ ДЕН СЕ ЧУДИШ И МАЕШ

[22:31:1 каза: ТИ ПРОСТО НЕ МЕ ПОЗНАВАШ, КАТО МЕ ХВАНЕ ЛИГАТА И ИНАТА

[22:31:11] каза: АЛКОХОЛИЗМЪТ Е СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ - НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ, МОЛЯ ТЕ

[22:31:35] каза: НА КАКВО ДА СЕ ЧУДЯ

[22:31:57] каза: ДАЛИ ДА ПИШЕШ ИЛИ ДА НЕ ПИШЕШ

[22:32:19] каза: КАЗВАМ ТИ, ЧЕ АКО НЕ СИ НАПИША КАКВО ДА ПРАВЯ И НЕ ГО СПАЗВАМ, ЦЯЛ ДЕН МОГА ДА СЕ МОТАЯ

[22:32:40]каза: АМИ ЗНАЧИ СИ МУ ХВАНАЛА ЦАКАТА

[22:33:02] каза: (y)

[22:33:20]каза: И НЕ СЕ НАСИЛВАМ ДА ГО ПРАВЯ, ПРОСТО ИСКАМ

[22:35:20] каза: ДА ДЕЙСТВАМЕ

Има изход. Почти никoй от нас не харесваше самоанализа, смиряването на нашата гордост, признаването на недостатъците ни, които се изискваха, за да успее този процес. Но ние се убедихме, че те помагат на другите и повярвахме, че предишният ни живот беше безнадежен и безцелен. Следователно когато при нас дойдоха хората, които бяха успели да се справят с проблемите си, не ни бе останало нищо друго, освен да приемем предлаганата ни простичка духовна помощ. Открихме небесата и бяхме възнесени в едно четвърто измерение, за чието съществувание дори не бяхме мечтали.

Великата истина е нито повече, нито по-малко от следната: придобихме един дълбок и ефективен духовен опит, които промени коренно цялото ни отношение спрямо живота, нашите събратя и Божията вселена. Основният факт в нашия живот днес е абсолютната увереност, че нашият Създател е влязъл в сърцата и живота ни по някакъв чудодеен начин. Той е започнал да осъществява за нас тези неща, които не бихме успели да постигнем сами.

Ако сте толкова тежки алкохолици, колкото бяхме ние, убедени сме, че няма среден път. Бяхме в положение, в което животът ставаше невъзможен и ако бяхме преминали в зоната, от която човешката помощ не можеше да ни върне, имахме само две възможности: първата, да вървим към горчивия край като се опитваме, доколкото можем, да изтрием от съзнанието си невъзможността на положението си, а втората, да приемем духовна помощ. Приехме помощта, защото искрено я желаехме и искахме да положим необходимите усилия.

да вървим към горчивия край... или да приемем духовна помощ.

Това е ИЗБОРЪТ, който правим! Среден път наистина НЯМА!

Първото го можем най-добре, оставяйки се на алкохола да управлява живота ни. Доста години минават в тази посока - надолу и все по-надолу - докато стигнем дъното. ДЪНОТО за всеки е различно. Важно е да го разпознаем, преди да стане късно. Най-дълбокото дъно е смъртта. Защо трябва да се стига до там. Има изход, наистина!

Приемайки предложената ни помощ - идва шанса за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. От нас зависи дали ще се възползваме от този шанс или ще го подминем, затъвайки още по-надълбоко в алкохолното блато. А животът без алкохол наистина е прекрасен. Трябва само да се опита. Духовната програма действа, когато е желана!

СТРАХ ОТ СТРАХА

Тази дама беше наистина предпазлива. Взе решение никога да не се увлича в пиенето. Освен това никога-никога не смяташе да докосва чаша сутринта.

Не съм се мислила за алкохоличка. Смятах, че проблемът ми е единствено бракът с алкохолик през последните двайсет и седем години. А когато мъжът ми откри АА, аз отидох на втората сбирка заедно с него. Реших, че това за него е чудесно, просто прекрасно. Но не и за мене. После отидох и на трета сбирка и все така смятах, че е чудесно – за него, но не и за мене.
Сбирката се водеше на Съливан Стрийт в Гренич вилидж в една гореща лятна вечер и към края Ј излязох на верандата да взема малко въздух. На вратата ме заговори едно красиво момиче: “И ти ли си от нас, подквасените?” “Господи, отвърнах аз, не! Мъжът ми е от тях. Той е вътре.” Младата жена ми каза името си, а аз потърках чело: “Познавам ви отнякъде.” Оказа се, че учила в същата гимназия като дъщеря ми. Попитах я: “Значи ти си от тия хора, Айлийн?” – “Да, кимна тя, от тях съм.”
Тръгнахме обратно по коридора и аз, за първи път в живота си, признах пред друго човешко същество: “Аз също имам проблеми с пиенето си.” Тя хвана ръката ми и ме представи на младата госпожа, която вече с гордост мога да нарека свой спонсор. Тя членуваше в АА заедно с мъжа си и затова вдигна вежди: “Но нали не вие сте алкохоликът, а мъжът ви?” Аз се съгласих. “Откога сте женени,” попита тя. – “От двайсет и седем години.” Тя наистина се учуди: “Двайсет и седем години брак с алкохолик! Как сте издържали?” Помислих си: ето една мила, състрадателна душа. Точно това ми трябва. А на глас казах: “Издържах, за да запазя дома ни, а също и заради децата.” – “Ясно, кимна тя. Вие сте просто мъченица, нали?”
Разделих се с нея, като скърцах със зъби и ругаех наум. За щастие, не казах нищо на Джордж по пътя ни към къщи. През нощта напразно се мъчех да заспя. Мислех си: “И ти си една мъченица, Джейн! Дай да погледнем дневника ти.” И когато го погледнах, видях, че съм пияница колкото и Джордж, ако не и по-безнадеждна. Побутнах Джордж на сутринта: “И аз се записвам.” – “Знаех, че ще го направиш,” увери ме той.
Започнах да пия преди почти трийсет години, веднага след като се омъжих. Първата чаша, която опитах, беше царевично уиски и то – честна дума! – предизвика алергия у мене. И по-нататък, всяка чаша ме караше да се чувствам ужасно зле. Приемахме обаче твърде много гости, тъй като мъжът ми обичаше да си прекарва добре; аз пък бях много млада и също исках да се забавлявам. А единственият начин да го правя беше като пия заедно с него.
Пиенето ми предизвика ужасни проблеми. Страхувах се и реших никога вече да не се напивам, така че бях много предпазлива и внимателна. Вече имахме малко момиченце, което много обичах и това доста забави кариерата ми на пияч. Въпреки това, всеки път когато пиех, създавах някакви неприятности. Винаги ми се искаше да изпия прекалено много и това ме караше да бъда много предпазлива, постоянно да броя чашките си. Когато ни канеха официално на гости и знаех, че ще предложат само чаша-две, не приемах нито една. Внимавах, защото бях сигурна, че след тях ще поискам да станат пет-шест, пък и седем-осем.
Успях да се запазя в прилично състояние през следващите години. Не се чувствах щастлива обаче, а и ни най-малко не забравих желанието си. Когато и синът, второто ни дете, дойде на бял свят и по-нататък, когато той тръгна на училище и отсъстваше през по-голямата част от деня, нещо ми стана и започнах изведнъж да пия много повече.
Никога не съм постъпвала в болница по този повод. Никога не са ме уволнявали. Не съм попадала и в ареста. За разлика от мнозина други, никога не съм надигала шишето сутринта. И тогава ми се е пиело, но не посягах, защото се страхувах да не стана пияница. Аз така или иначе се пропих, но от сутрешното пиене се боях. Пък и още се чувствах замаяна от вечерта.
Сигурно щях да загубя мъжа си, но мисля – единствената причина да останем заедно е, че и той беше алкохолик. Никой друг не би ме издържал. Много жени, достигнали фазата, до която аз се бях докарала с пиенето, губят съпруг, деца, дом – всичко най-важно в живота им. Аз имах късмет в много отношения. Но най-важното, което загубих, беше уважението към самата себе си. Чувствах как страхът обладава живота ми. Не можех да погледна хората в очите, макар винаги да съм се владеела и да съм имал доминиращ характер. Със силната си воля съм покорявала всички. А сега лъжех както ми падне.
Но със страха, нахлул в живота ми, не можех да се справя. Стигнах дотам, че започнах редовно да се крия – не вдигах телефона и оставах самичка, колкото можех повече. Взех да отбягвам всичките си познати освен карето за бридж. Престанах да ходя на гости освен у най-сериозно пиещите – като мене самата – познати. Така и не разбрах, че всичко бе започнало от първата чаша. Като видях, че не мога да спра пиенето, помислих, че започвам да се побърквам. От това сърцето ми слезе в петите.
Джордж много пъти се е опитвал да спре пиенето. Ако си сложех ръка на сърцето и признаех какво най-много искам на света – трезвен съпруг и щастливо, доволно семейство, – и аз бих се присъединила към опитите му. Пробвах наистина, за ден-два, но винаги се случваше нещо, което ми пречеше. Колкото и дребно да беше, реакцията ми беше винаги една – пиене. Правех го скришом. Бях си скрила бутилки из целия апартамент. Не мислех, че децата ми знаят за това, но открих, че знаеха. Странно е как си мислим, че можем да заблудим всички за пиенето си.
Достигнах фазата, когато не можех да се движа вкъщи, без да съм пийнала. Вече не ме вълнуваше дали Джордж пие или не. Просто имах нужда от концентрата. Понякога ми се случваше да легна на пода в банята в ужасно състояние и да мечтая за смъртта; да се моля на Бог, както винаги Му съм се молила, когато пия: “Мили Боже, спаси ме сега и повече никога няма да го правя.” Но после добавят: “Боже, не ми обръщай9 внимание. Знаеш, че утре ще направя съвсем същото.”
Понякога намирах извинения, за да накарам Джордж да се върне към бутилката. Самостоятелното ми пиене и цялата вина за това ми идваха прекалено много, затова и повличах него. А после му се сърдех, че е започнал! По този начин въртележката отново тръгваше. А той, милият, нямаше представа какво става. Когато се натъкнеше на някоя от моите бутилки из къщата, той се чудеше как му се е случило да я пропусне. Самата аз не знаех всички места, където ги криех.
Вече членуваме в АА от няколко години и се опитваме да наваксаме изпуснатото. Предишният ми двайсет и седем годишен брачен живот беше низ от недоразумения. Сега картината е съвсем друга. Вярваме си един на друг и се разбираме. Дължим го на АА. Те ни научиха на много неща. Затова мисленето ми и отношението към всичко, което правя, е съвсем различно. Сега например не мога да си позволя да мразя когото и да е, защото това е сигурна предпоставка за чаша алкохол. Трябва да живея както аз искам и да оставя останалите да правят същото. А “мисля” – тази важна думичка започна да значи изключително много за мене. Животът ми винаги се е изразявал в действия и реакции. Не съм спирала да мисля. Просто отдавна бях престанала да давам пет пари за себе си или за останалите.
Опитвам се да се придържам към програмата, както ми беше очертана –ден за ден. Гледам да изживея днешния ден така, че утре да не се срамувам заради него. Някога мразех събужданията сутрин и мисълта за кошмара от предната вечер. Следващата сутрин винаги беше ужасна. И освен ако не си представех розова картина за онова, което би се случило този ден, нямах желание изобщо да стана сутринта. Това не беше никакъв живот. Сега се чувствам много благодарна не само за собствената си трезвеност, която се опитвам да поддържам ден след ден, но се радвам и на възможността да помагам на други хора. Никога не съм могла да допусна, че мога да се окажа полезна на друг освен на съпруга и на децата си, в краен случай – на неколцина приятели. В АА обаче разбрах, че съм в състояние да помагам и на други алкохолици.
Много от съседите ми отделят време за благотворителна работа. Особено впечатление ми е направило едно момиче, което наблюдавам от прозореца си всяка сутрин да отива да помага в болницата. Веднъж, когато го срещнах на улицата, попитах: “В какво точно се изразява работата ти там?” То ми обясни, че било много лесно и се справяла без всякакви усилия. После попита защо не отида и аз. Аз отвърнах, че бих се радвала много. Момичето реши: “Добре, ще те включа в списъка на доброволците. Имаме такава нужда, че ще се радваме, ако можеш да ни отделиш два, дори един ден.” Но аз си помислих – добре, ама как ще се чувствам другия вторник. Как ще се чувствам в петък, ако го направим петък? Не можех да знам. Така и не се включих в благотворителната работа. Затова се чувствах ощетена и непълноценна. Разполагах с време, със сигурност умеех да върша работата, но така и не направих нищо.
Сега всеки ден се опитвам да изкупя егоистичните, безсмислени и глупави неща, които правех, когато пиех. И се надявам никога да не забравя колко съм благодарна

[22:26:05] каза: ЗАЩОТО БЕЗ ТАЗИ НОВА ПОЧВА НИЕ СМЕ КАТО ОНЕЗИ СЕМЕНА ОТ ПРИТЧАТА НА ИИСУС
[22:26:18] каза: ЕДНИТЕ ПОПАДНАЛИ НА ПЪТЯ И ВРАБЦИТЕ ГИ ИЗЯЛИ
[22:26:26]каза: ЕДНИТЕ ПОПАДНАЛИ СРЕД БУРЕНИ И БУРЕНИТЕ ГИ ЗАДУШИЛИ
[22:26:44]каза: ЕДНИТЕ ИЗРАСНАЛИ БЪРЗО, НО НЯМАЛИ ДЪЛБОКИ КОРЕНИ И СУШАТА ГИ УМОРИЛА
[22:26:58 каза: САМО НЯКОИ ПОПАДНАЛИ НА ДЪЛБОКА ПОЧВА, ИЗРАСТНАЛИ И ДАЛИ ПЛОД
[22:27:14] каза: ТИ ОТ КОИ ИСКАШ ДА СИ
[22:27:15] каза: БАШ Е ТЪЙ, БИ КАЗАЛ ……..
[22:27:21] каза: АЗ ИСКАМ. . .
[22:27:36] каза: АЗ СЪМ ОТ ТИЯ БЪРЗОРАСТЯЩИТЕ
[22:27:48] каза: ОТКАЗВАМ СЕ БЪРЗО
[22:28:12] каза: И МИ ТРЯБВАТ УСИЛИЯ ДА СЕ ЗАДЪРЖА НА ЕДНО МЯСТО

Винаги съм си бил от тези бързо отказващите се и затова винаги тази притча много ме жегвала.Винаги съм се питал аз от кои съм и какъв плод давам.Всяка работа,която започвах почти никога не завършвах.И сега е така макар и да се старая да се променя.Винаги когато пиех обещавах,че повече няма да пия.Докато не разбрах,че никога няма да спра ако продължавам да се опитвам да пия умерено.Тогава осъзнах,че ако не започнеш няма как да се напиеш.Рабрах и думите от Еклисиаст:
"По важно е завършването на работата отколкото започването й"
А има и още една притча на Господ Исус за оня човек,който преди да започне градежа първо пресметнал дали ще може да го завърши да не би като не може да завърши сградата да стане за смях.
Когато спряхме да пием пресметнахме ли разноските,разбрахме ли,че започваме нещо ново,което ако не можем да завършим ще затънем още повече?
По-важното е не да спрем да пием,а как да живеем един достоен и смислен живот.Това е целта на програмата на АА да се завърши градежа на сградата.Тухла по тухла,ден след ден.