bgaa@abv.bg

"Като ида на работа и нещо ме притесни - почвам да си мисля само как по бързо да се откача да си се усамотя с бутилките. "

И при мен беше така. И не само на работа, ами за какво ли не. Всеки ден се намираше нещо, което да ме накара да си мисля, че трябва да се усамотя с бутилките колкото е възможно по-скоро, и че като пийна 200 грама – ще се успокоя, и ще гледам през розови очила…

Да, ама не… На другия ден нещата се повтарят, задълбочават се и така степ бай степ – право към ДЪНОТО…

Моля кажете ми - как за вас дойде деня в който наистина спряхте...

За мен дъното беше на Великден, тази година. Бях с компания в някакво село /не помня даже как се казваше/ и влязох в запой 3 дни… Губят ми се доста моменти. После ми разказваха и аз се ужасих. Мислех че ме лъжат, но всичко си е било точно както ми го разказаха. И снимки има и клипове на дигиталния ми фотоапарат…

Сещам се за една от случките тогава, която ме разтърси и мисля че това е нещото, което е ДЪНОТО за мен.

… Започнахме от обяд. Културно – ракийка, зелена салатка. После бира, вино с обяда. Но аз бързо се ориентирах къде “отлежава” домашната ракия и си налях (по навик) в шише от фанта (500 гр) да не би другите да скрият пиенето и аз да остана на сухо. Мешах ракията с бира или вино, понякога и с безалкохолно /не правех разлика с какво/ и така в късния следобед изведнъж с ужас забелязвам, че децата ги няма. Уплаших се и тръгнах да ги търся. Става тъмно, аз вървя по непозната улица… викам по име дъщеря ми… няма никой наоколо. Почвам да рева. Откачам. Звъня на разни хора от мобилния ми телефон. Говоря с един човек над 10 пъти в продължение на половин час…
Не помня за какво сме говорили. По едно време видях децата да си играят на поляната пред вилата. Изпаднах в нервна криза и се разкрещях… (Това е моята версия, в която мога да се закълна че изживях!)

Сега версията на другите:
Децата не са се губели изобщо. Там са си били, не са излизали из селото. Аз не съм се изгубила по непознати улици, ами съм стояла пред вратата на къщата, ревала съм и съм говорила по GSM-a, така че всички са ме чули и са ме успокоявали, но аз не помня, че са били до мен! Вечерта съм буйствала и замалко да полетя от терасата… Цяло чудо е че съм останала жива.

После (след като се прибрахме в София) ми разказаха разговорите, говорих и с човека, на който въртях тогава, нещата съвпаднаха дума по дума с това което чух от другите - което значи че наистина е било така. Т.е. аз съм имала халюцинации че децата липсват и че аз съм се изгубила в селото! Не съм излизала изобщо, всичко е било въображение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леле, Еми. И аз трябваше да започна тогава (не че не е трябвало и по - рано).
След купон точно на Гергьовден - софийско село, аз се валям по земята - не знам защо - защото трябва да мине последната маршрутка или защото е минала вече.
Детето си беше у нас. Не ми се разказва подробно, но резултата беше, че то на сутринта видя майка си насинена до безумие, с изкривена физиономия, без часовник, обеци....
Лошо ми стана в момента.

преди 3-4 месеца един колега имаше повод да черпи за нещо си. сутринта във фирменото барче пийнахме кафета,сокове,хапнахме вкусотии, ийнаха по малко уиски мъжете и остатъка/почти пълна бутилка/ я оставихме в хладилника. само някои хора от администрацията имат ключ от барчето, и аз съм от тях.към обяд реших да си сложа 50 гр в колата за тонус. пийанах го на терасата с цигарка. и оттам като ми се отвори глътка. прескачах през 10 мин до барчето,няма как другите да разберат. подпуках всички бутилки в хладилника/има много,останали от разни поводи/.пиех от всичко по малко,за да не се забележи. към 14.00 не знаех къде се намирам.събудих се в един мотел. спя си кротко с дрехите. на другото легло седнал един човечец и ме гледа загрижено. качил ме на центъра/без да съм го спирала/, стояла съм на едно място едвам държейки се на краката си.в колата не съм могла да си кажа името и съм повръщала. човекът се оказал свестен и ме закарал до един мотел извън града, там никой не ходи. едвам ме изкарали от таксито.била съм труп.мислели да викат бърза помощ. като ми разказа това осъзнах,че ми няма телефона/много скъп/ и маркови очила за около 300 лв . портфейла си ми беше в чантата, но аз и без това в него нямах пари, а само карта. и до ден днешен не знам как от офиса съм стигнала до мястото,където ме е качило таксито.срам ме беше да ида на работа.взех си 3 дни болнични и си продължих запоя у нас. когато най-сетне се явих на работа колегите се държаха съвсем нормално, и ме питаха дали съм се оправила от настинката. те знаеха,че уж вземам много силни хапчета за сърцебиенето,които ме замайват, може да са разбрали, може и някой от тях да ме закарал донякъде, не помня. след 2 месеца напуснах работа, за да не се излагам с болнични и абси повече. шефовете са супер готини, и досега молбата ми за напускане не разписана и се водя в неплатен. дадоха ми време да си помисля и да си оправя "здравословните проблеми"-измислени от мен.
мразя тези моменти от живота си. изгубих много заради този демон алкохола. впрочем всичко което съм губила и проваляла е било вследствие на алкохола.
днес ми е 9 ден да не пия. много ми е рано да бия фанфари, но искрено се надявам,че ще мога да спра да се самоунищовам, както и всички и всичко около мен.
някоя си, ако не те притеснявам може да початим някой път.
може ли да ми дадеш ник в скайп.
успех на всички

Значи някоя си, браво. Не съм изкарвала без пиене 2 месеца и полувина от десетилетия. Май изкарах един месец преди 4-5 години, а сега карам дни. Обикновено събота и неделя не пия, па и не пуша - баш тогава когато други хора най-пият. Това го правя защото тогава не работя. Затова те питах за работата. На мен най ми е трудно когато работя. Не знам какво баш се получава - на работа като се стресовам и от най-малко, после идва един огромен импулс -използвам пиенето като 'подкрепа'... не пия на работа, у нас след нея.

Мисля си, може би е много добре,че баш сега нямаш работа. Тия дни започвам да си давам някаква различна равносметка - и по тая равносметка да спра да пия е по-важно от работа. Ще ми се да имам възможност да не работя за 3 месеца - и да разбия цикъла на ежедневно пиене през седмицата. Дали не си търся извинения?....Не знам

Аз съм разведена, та от години съм сама. Оттова не ми е много кофти, свикнала съм.... но може и да не е добре по въпроса за пиенето. Ако ми е самотно, пак пия. Децата ми живеят на близо, но не знаят, че имам проблем - крия се от тях.

Оф, точно сега - абе от седмица две - все едно съм се наежила да направя голям скок. Наблизо АА се събират в четвъртак.

Оценявам, че се разговори с мене. На работа имам една колежка дето има от 20 години ходи на АА. Подразпитвам я, но не смея да й призная за себе си. И иначе 'репетирам' признание в главата си...

Еми, благодаря. Мога д а ти кажа, че настръхнах докато ти четох историята за последния път. Чудно ми е, как така като на мен уж не ми се случвало толкова зле нещо - ми е все пак ТАКА познато! Там дето пишеш как си била всъщност и физически на едно място а си си мислела, че децата ги няма и бродиш загубена....Мога толкова да си го представя това - ама на яве

Остават в мене и други коментари дето направи - особено това за дъното дето би станало по-дълбоко ако пак пиеш; и за как се справяш с ежедневието...Мисля, че на мен още ми се пробиства в главата колко много ежедневно усилие трябва - и че затова хората използват АА

Ей, много си била с късмет с този 'загрижен човечец'!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ние сме се разделили вкъщи - за детето скайп, за мен кю :)ако искаш - 81093754

това за поразпитване, поразпитване на колежката ми се вижда добра идея...