Идеята да напиша материала ми дойде, след като прочетох "харакири" и "независима". Срамът, който аз самата изпитвах стотици пъти и продължавам да изпитвам понякога. Работейки по Четвърта стъпка, на моменти срамът ме парализираше. Неможех да мисля, да пиша, плачех и ....се срамувах. Бях ужасно ядосана на моя спонсор, който настояваше да продължавам да пиша. Не го интересуваше дали мога, дали плача или дали се срамувам. Той си настояваше и аз продължавах да се ровя в миналото си, въпреки болката и срама. Лепнах му прякор : "Фюрера", защото си мислех, че ме кара да се срамувам. Но вече бях готова на всичко за да продължа работата си по Стъпките, и да вървя напред. Освобождаването от срама дойде след като ми светна, че не той ме кара да се срамувам, а аз самата! Вече бях направила и казала нещата от които се срамувах, тогава , в миналото, отдавна. И следвайки напътствията на спонсора, да бъда добра към себе си, аз си обещах да не си причинявам повече болка. Спрях да се срамувам. Сетих се за мотото на АН - " Не е важно откъде идваме, важно е накъде вървим". И наистина за мен е по -важна посоката напред, а не назад. Сега съм благодарна на моя спонсор за това, че не ме остави да прескачам кофти моментите, че толкова настоятелно питаше какво съм написала и поправяше пропуските ми. Прякорът е забравен, и макар да знам, че ме чака Пета Стъпка, се усмихвам и си обещавам да бъда добра със себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проклетите, натрупани от години емоции ще се освободят и като по чудо ще изчезнат в момента, в който са споделени. С утихване на болката, мястото и ще бъде заето от изцелително спокйствие. И когато така се съберат смирението и ведрината, вероятно ще се случи друго важно нещо. Мнозина анонимни алкохолици, в миналото атеисти или агностици, споделят, че на този етап на стъпка Пета са почувствали присъствието на Бог. И дори вярващите започват да чувстват присъствието на Бог по-осезателно от преди.
Това чувство на съединяване с Бог и хората, това излизане от изолацията чрез откритото и честно споделяне на ужасното чувство за вина ни извежда до място за отдих, където можем да се подготвим за следващата стъпка към пълна и съдържателна трезвеност.

И аз подобно на тебе много се срамувах, но не плачех. Бях бесен на спонсора, защото ме караше да се заравям хубаво в бокулка, с който се бях натъпкал. Много време се беше събирал този боклук. Дълги години. И трябваше да се напъхам вътре и да рина, да рина. Все срамни работи. И уж сме си приятелчета със спонсора, пък той ме насилва да правя такива работи със себе си. Докато разбера, че го правя по желание. Или си почиствам къщата, или избирам да действам като преди – замитам боклука под чергата. Навирам си тиквата в пясъка. Все едно ще ги няма простотиите. Алкохолна психика. Да се избяга от истината. И да се надигне бутилката отново.
Надявам се да съм се изчистил сега и да не крия вече.

Какво е спонсор? Явно че не това дето си го помислих като четях този постинг първия път...

Спонсор - това е алкохолик, който е спрял да пие, научил се е да живее трезв живот и помага на друг алкохолик, който иска да се спаси от алкохолизма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аркадаш, авер, приятел, другар, по-голям БРАТ, съветник, мениджър, треньор

BIG BOSS

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Херикари! Питаш, кво е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите