Zdarvei,Harakiri!
Zagubi se ne6to,ne sum te vijdala iz foruma ot izvestno vreme.Pi6i-kak si,kak vurvi s alkohola,pravi6 li opiti za spirane,misli6 li da ide6 na sbirka na AA.Naposleduk si mislq 4esto za teb....Az se opitvam da se preboria sus zavisimostta si,no s promenliv uspeh-ako si 4ela tuk,si razbrala za Golemia mi proval ot predi nqkolko dni.Misleh si,4e ako se re6i6 da otkazva6 alkohola i ti-mojem da sme si ot pomo6t,da se podkrepiame i da se motivirame vzaimno.Moje zaedno da idem na sbirka na AA daje,za6toto i az iskam da otida ,no me e strah i sram

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

zaedno da idem na sbirka na AA daje,za6toto i az iskam da otida ,no me e strah i sram

Абе хора, вие знаете ли, че има хора по на двеста и педесе километра от сбирка и как реват от мъка.
Хора, които искат да поговорят с някой за проблемите си, ама няма как.
Хора, които затъват и са самотни.
А пък вие сте на осемдесет стотинки от сбирка. На осемдесет стотинки от лекарството за болестта си.
Вода газите, пък ревете, че сте зажаднели.
Срам ви е да се напиете ли, или искате да умрете от жажда.
Хем ме мамо сърби, хем ме боли.

Ако ви боли зъб, защо тичате при зъболекаря?
И пък защо, като някой е болен от ужасната болест алкохолизъм, се чуди как да се оправдава само и само да не пробва да се излекува.

Един мой приятел заговарял алкохолик като него и като мене. Разказвали си взаимно за алкохолните терзания. Този пич, за първи път бъркащ точно на болното място, взел да се оглежда притеснено и попитал - "Дали не ни чува някой тука".
Приятелят ми се ядосал: "АБЕ КАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ЖИВОТА МИ, КАКВО МЕ ИНТЕРЕСУВА КОЙ И ДАЛИ МЕ ЧУВА!?!"

Приятели алкохолици! Моля ви. Внимавайте. Не става въпрос за това да си дрънкаме празни приказки. Става въпрос за смъртоносна и коварна болест.
Болест, която се намира в нашите глави, а не в бутилките. Болест, която е част от нас и която ни познава много по-добре, отколкото ние познаваме нея.
Трябва да се срещаме един с друг и да си споделяме опита в общата ни цел - трезв и достоен живот.
Не се крийте. Спасяването не може да стане поединично. Алкохолът само това и чака. Днеска са ми минали поне двадесет явно ненормални идеи в главата. А е още три следобед.
Моля ви, внимавайте какво правите с живота си!

Alkaj,misli6 li,4e ne osuznavam kolko e stra6na i kovarna tazi bolest..?!!!???Moje bi ne napulno i ne nacialo..kolkoto teb,Emi ili nqkoi drug ,koito raboti po AA....no go osuznavam.Imenno za tova sum upla6ena i oburkana."Ne me surbi",samo me boli...Povqrvai mi!!!
Ina4e uvajavm na4ina ti na motivirane-v stil "nabivane na kan4eto"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един филм на Куросава "Да живееш". В началото главният герой го представят като човек, който скоро ще разбере, че му остават шест месеца живот. Описват главният герой като човек, който всъщност от тридесет години не живее.
Като гледах сцената как героят разбира, че скоро ще умре и осъзнава, че изобщо не е живял - все едно я преживях. Блокирах от мъка, паднах на земята, едва след половин час събрах сили и кураж да се изправя.

Сега се опитвам да благодаря, че след като съм осъзнал, че не съм живял, може би имам шанса да поживея. Мога да се възползвам от шанса, че навреме съм осъзнах провала на досегашния си "живот".
Затова благодарих на Този, Който ми даде този шанс.

Затова недей да благодариш на мене, а благодари на Този, Който ти е показал, че вървиш на грешен път.
И според мене единственият адекватен начин на благодарност е да се възползваш от тази възможност. Да направиш всичко възможно, ако все пак имаш желание да промениш нещо.
И ако наистина имаш това желание и ако се намираш на осемдесет стотинки от възможното разрешение - какво ти пречи да опиташ?

Виж Алкажа, тя искрено ти благодари за думите, които й каза. Може би точно сега няма нужда да й говориш за Него. Но това с набиването на канчето наистина е "некстати". Не знам ти от колко време си чист и как си се престрашил да идеш на първата сбирката. Вероятно си по-смел от нас, и въбще може би си доста по-...
Бъди жив и здрав и нека Той те благослови да продължиш напред, но бъди малко по-внимателен с Независима, мен кучета ме яли.

Това е извлечение от пост на алкохолик от 04.06.2006г.:

Искам да ви осигуря в моето послание, което е живот на един истински алкохолик, и със вас споделям личният си опит и практика с алкохола.

Надявам се да ме приемете кът човек "трезв алкохолик", който намери изход и успя да преодолее алкохолната зависимост с помоща на АА. Нямам намерение да убеждавам или подвеждам, дори не бих желал да останете с мнение че съм някой специалист по алкохолизмът, или да мина за някой пишман светец!
Единствената ми цел е, да разкажа за себе си и моя алкохолизъм - намирам от голяма полза да практикувам принципите на АА, специално когато общувам с други братя по-съдба алкохолици.
Мисля, че е много важно, дори дълг, да пренасяме посланието до други алкохолици, който от липса на информация ежедневно страдат от болеста алкохолизъм.

Сигурен съм, че ежедневният алкохолен тормоз е диктуван от болезен ум, който безнадежно боксува в калта на алкохолизмът.
В предишните горни постинги, анализирах поведението на алкохолик, който без съмнение бе изгубил здравият си разум. Безнадежено болен и застанал пред портите на смърта, знаех че шансът за възстановяване даден от АА бе единственият за мен.
Винаги имам избор; можех да игнорирам всяко предложение и подзив на АА, и да продължавам по-старата пътека, която безпорно ме водеше по-сянката на смърта, или да приема възможноста за съществуване на Висша Сила, която би помогнала и показала зелените поляни с нацъфтяли кокичета и минзухари.

Не, мила, не съм престанала въобще, не съм ходила на сбирка, не съм прочела проблема ти от преди няколко дни. Ще потърся да видя.
Не мога да отида на сбирка наквасена. Трябва да съм чиста поне от седмица, виждаш как е, прави са да се отнасят с неуважение към нас ако даже не сме опитали - говоря за себе си, защото виждам че ти си опитвала.
Хайде, съгласна съм да опитаме заедно да отидем.
Не мога да ти пожелая дерзай или нещо от сорта, което си пожелават те, които са изкачили нашия баир, в чието подножие сме ние. Не мога да ти пожелая и да си здрава.
Само бъди! Може би ще успеем

Не бе, за съм много по-страхлив от вас и много по-немощен. Поради това и съм много по-глупав и нетактичен, защото тази болест ме ужасява. Не знам какво толкова невнимателно правя. Можи и доктора, който ми изстисква циреите от гъза, действа супер нетактично и невнимателно. Мене кучета ме яли с този дебел гъз, но нежните дупета, дето си търсят оправданията навсякъде, трябва да се щадят. Не им закачайте циреите.

Снощи на Веслец темата беше "Как да помагаме". През цялото време си мислех как се напъвах да помагам на свой съсед за когото знаех, че пие. Дадох му брошури.....ЦЪК. Говорих му за АА...ЦЪК. Една вечер го намерихме пред тях - пребит, пиян и опикан. Докато го свестявахме с жена му и аз на два пъти повръщах, той обеща да отиде да се лекува. Изтрезня и.... ЦЪК. Сега го гледам как всяка сутрин притичва до кафето на ъгьла за "едно бързо". Плаче ми се , но си напомням, че да спре да пие може само този, който иска. И мене са ме молили да спра - родители, дете, съпруг и приятели...ЦЪК Трябваше да стигна своето си дъно, за да реша, че ИСКАМ да живея, каквото и да ми струва.
Така че Алкаж, не се напъвай да спасяваш. Може пък някой да неиска?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така че Алкаж, не се напъвай да спасяваш. Може пък някой да неиска?

Знам го този лаф, че насила не може да се даде.

Обаче ще се опитам да обясня защо според мен за един алкохолик е много важно да се опитва да помага на други алкажи, макар те да продължават да си пият.

Ще започна с един цитат от „Историята на Бил”:
„По това време не бях много добре и ме заливаха вълни на самосъжаление и чуство на обида. Това понякога почти ме довеждаше до пиене, но аз скоро открих, че когато нищо друго не помагаше, работата с друг алкохолик успяваше да спаси този ден. Много пъти в отчаянието си отивах до старата си болница. След като поговорех на някой човек там, се усещах невероятно приповдигнат и стъпвах на краката си. Това е рецептата, която помага в трудни минути.”

Това, което го няма в Голямата книга, но съм го проучил подробно:
От тези всичките, на които Бил У. се е опитал да помогне – НИТО ЕДИН НЕ Е ИЗТРЕЗНЯЛ.
Тогава Бил отишъл при доктор Силкърт, описал му ситуацията и го попитал – ЗАЩО НИТО ЕДИН НЕ ОСТАНА ТРЕЗВ КАТО МЕНЕ?
Доктора му казал – не знам, но ТИ ОСТАВАШ ТРЕЗВ КАТО ПРАВИШ ТОВА, ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ!

Така че Джирасойл. Може да е много тъпо. И може да не помагам на Харакирито и Независимата, защото те не искат, но ТАКА ПОМАГАМ НА СЕБЕ СИ. Защото се чувствам зле и се опитвам да направя нещо за себе си.
Затова не е само важно КАК ДА ПОМАГАМЕ, но е и важно ДА НЕ СПИРАМЕ ДА ОПИТВАМЕ ДА ПОМАГАМЕ.
Само тогава може всеки да разбере и научи как да помага.
По същия начин Харакири и Независима в единия вариант си седят у дома и не отиват на сбирка, защото са добри теоретици, а в другия вариант тръгват за сбирка, защото решават да пробват на практика.
Какво би избрала ти? Да умуваш как се помага или да повикаш неволята и да почнеш да се опитваш да помагаш, па макар с резултат само за себе си?