Днес съм малко уморена и супер изнервена. Навън няколко момчета пият бира.
Сещам се за вкуса, за запотената студена бутилка, за топлината, която се разливаше по тялото ми. И аз искам!Забавям крачка, за да не стигна прекалено бързо до магазина и събирам остатъците от здравия си разум. Спомням си последния запой, не беше толкова отдавна, само преди една година. Спомням си дните и нощите, слети в едно.Майка ми, която напразно се опитва да ме накара да хапна нещо.Болката и ужаса при събуждане от кратките ми преспивания. Трескаво набавяне на още водка и още бира. Мръсните нокти, сплъстената коса и вонята на бъчва, която се носи от и около мен.Няколко дни в този ад.
И си спомням ръката на приятелка от АА, която дойде да ме види. Този път не я отблъсквам. Помня бавното излизане от запоя, болките по цялото тяло и кошмарите. Настръхвам. Идеята за студена бира отдавна я няма. Купувам си голям шоколад (заслужила съм го), и бавничко се връщам в офиса. Усмихвам се на момчетата, които пият бира, защото в тяхната няма болка, най-много главоболие. Болката е за мен, ако й позволя да влезе. Но за днес ще я оставя в бутилката.

"Болката е за мен, ако й позволя да влезе."
И аз си го повтарям, когато се чувствам нестабилна... Сега като се замисля, последният ми запой беше на Великден, т.е. преди половин година. А до днес ми се е случвало 5-6 пъти да се раздвоявам, на косъм от изкушението да си пийна. И то не толкова заради вкуса на алкохола, ами за ефекта от него... Но като се сетя за крайния "ефект", до който вероятно ще стигна, настръхвам и всякакви подобни мераци ми се изпаряват от главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Отказвайки се от контрола, ние придобиваме повече сила.”

Докато пиехме, ние правехме и невъзможното, за да бъде всичко по нашему. Ние използвахме всевъзможни начини да контролираме света. Когато получавахме това, което искаме, се чувствахме силни и непобедими; а когато не получавахме , тогава се чувствахме победени и слаби. Това не можеше да ни спре, и ние отново и отново правехме опити да контролираме и управляваме своя живот.
Отричахме своето безсилие, съставяйки схеми за контрол. Докато можехме да се самозаблуждаваме, ние не си признавахме, че животът ни е неуправляем. Постепенно осъзнавахме, че животът ни не е под контрол, и нито една манипулация няма да ни помогне да приведеме живота си в ред.
Когато се признаем за безсилни, ние спираме с нашите опити да контролираме и управляваме своя живот – ние се предаваме. Търсиме силите които не ни достигат от Сила, по-могъща от нашата собствена; имайки нужда от подкрепа и напътствие, молиме тази Сила да се погрижи за нашата воля и нашия живот. Ние молиме останалите зависими да споделят с нас своя опит, вместо да се опитваме да измислим своя програма за живот. Напътствие и сили, които търсиме са винаги с нас; трябва само да погледнеме зад пределите на нашето его, за да ги видиме.

ПРОСТО ЗА ДНЕС: Аз няма да се опитвам да планирам и контролирам живота си. С помощта на Програмата на АА аз се предавам в ръцете на Висшата Сила.

... ако оставя нещата на "авто-пилот", т.е. интуицията да ме води - то става така, че подсъзнателно наученото от Програмата на АА започва да действа в мен и да ме предпазва от грешки.

С горното имам предвид, че отказвайки се да контролирам нещата, придобивам повече сила. Благодарение на работата по Стъпките, се научих да не се опитвам да планирам и контролирам живота. С помощта на разбирането и прилагането на Програмата на АА, се оставям в ръцете на Висшата Сила, която продължава да прави чудеса с мен, и почват да ми се случват прекрасни неща, които въобще не съм планирала, камо ли пък да мога да ги контролирам.

По този начин придобивам СМЕЛОСТ, ЕНЕРГИЯ, УВЕРЕНОСТ, САМОУВАЖЕНИЕ, ЩАСТИЕ и живея в мир и хармония със себе си и другите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите