... и Страхът казва "вие не смеете да прогледнете!"

Колко често избягвах някаква работа през пиянските ми дни, само защото ми изглежда много голяма! Не е ли учудващо, как ако бях трезвен за някакво време, щях да го направя, по същия начин, изправяйки се лице в лице срещу това, което ми изглежда огромна работа, като например извършването на щателен и безстрашен морален анализ на себе си?
Това което се попитах, след като вече съм от другата страна, когато завърших моя самоанализ - това илюзия ли беше, или самата действителност?
Страхът да се изправя лице в лице със себе си, ме държеше в застой и докато аз не проявих желание да поставя молива върху листа, аз пречех на моето израстване и тъпчех на едно място.

ДА ИЗКУПИМЕ ВИНАТА СИ, БЕЗ ДА ОЧАКВАМЕ НИЩО В ЗАМЯНА

„Плановете и предположенията за това, как ще изкупиме вината си могат да се окажат голямо препятствие, както при сьставяне на списька с наранените от нас хора, така и с изпьлнението .”


Осма стьпка ни води кьм готовност за поправяне на причинените от нас щети. Когато се доближаваме до тази стьпка, може да се запитаме какьв ще бьде резултатьт от това. Ще получиме ли опрощение? Ще се освободиме ли от чувството за вина? Или човекьт, когото сме наранили ще ни „намаже с катран и оваля в пера”?
Трябва да се откажеме от стремежа си да получиме прошка, ако искаме да получиме духовна полза от Осма и Девета Стьпка. Ако пристьпим кьм тези стьпки с някакви очаквания, има голяма вероятност да бьдем разочаровани от резултатите. Може да си зададеме вьпрос дали се надяваме да ни прости нараненият от нас човек, или някой добросьрдечен кредитор ще поплаче над нашата тьжна история сьс щастлив край, и ще ни опрости дьлговете.
Трябва да бьдеме готови да изкупиме вината си, независимо от резултатите. Може и да планираме изкуплението, но не можеме да планираме резултата. На нас не ни е гарантирано че ще получиме пьлно опрощение от всички хора, но ние се научаваме да прощаваме сами на себе си. И когато приключиме с поправянето на причинените щети, разбираме че повече не ни е нужно да носиме в себе си бремето на вината от миналото.


ПРОСТО ЗА ДНЕС.: Аз няма да очаквам нищо от хората, пред които ще изкупвам вината си.

Осмата Стъпка е проверка за нашето новооткрито смирение. Нашата цел е да се освободим от чувството за вина, и да простим на себе си. Трябва да проявим готовност за нов вид честност относно нашите взаимоотношения с другите хора, преди тази стъпка да има някакъв ефект.

С Осмата Стъпка започва процесът на опрощението: ние прощаваме на другите; вероятно другите ни прощават; и накрая ние прощаваме на себе си и се учим как да живеем в света. На пръв поглед това изглежда трудно, но после като веднъж го направим, се чудим защо не сме го направили по-рано.

Избягването на оправдаването, че сме били жертви на своя алкохолизъм е решаващ момент в Осмата Стъпка. Трябва да разграничим това, което ни бе причинено, от онова, което ние причинихме на другите. Можем да внесем и себе си в списъка, защото докато практикувахме своя алкохолизъм, ние бавно се убивахме.

Тази стъпка е извършването на подготвителната работа за поправянето на разрушенията в нашия живот. Няма да станем по-добри хора ако осъждаме грешките на другите. Затова като признаваме че нараняваме другите, пряко или непряко, чрез действия, лъжи, неизпълнени желания или пренебрегване, ще се почувстваме по-добре като прочистим живота си, освобождавайки се от вината.

Последната трудност в работата по Осмата Стъпка е отделянето й от Деветата. Проекциите относно извършването на действителното възмездяване могат да бъдат значителни пречки, както в съставянето на списъка, така и в придобиването на готовност. Ние работим по тази стъпка, така сякаш Деветата Стъпка не съществува.

Основното нещо, което тази стъпка прави за нас е да ни помага да осъзнаваме, че малко по малко изграждаме ново отношение за себе си и за това как да постъпваме с другите. Нашето бъдеще се променя, защото повече не трябва да избягваме хората, които бяхме наранили. В резултат от тази стъпка, придобиваме нова свобода, която може да сложи край на нашата изолация.

Осмата Стъпка е стъпка на действието. Ставаме готови да поправим причинените щети в Девета Стъпка „Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.”

Девета стъпка не бива да бъде избягвана. Ако не я направим, оставяме в нашата програма място за срив. Гордостта, страхът и отлагането често изглеждат като непреодолими бариери; те застават на пътя на развитието и растежа. Важното е да предприемем действия и да сме готови да приемем реакциите на човека, когото сме наранили и да поправиме причинените щети, давайки най-доброто от себе си.

Намирането на подходящия момент се явява съществена част от тази стъпка. Следва да поправим причинените щети, когато ни се предостави възможност, освен в случаите, когато това би причинило още повече щети. Поправяме причинените щети по най-добрия начин, на който сме способни и разбираме, че вместо да се чувстваме виновни или изпълнени с угризения, ние чувстваме, че се освобождаваме от миналото си.

В процеса на възстановяване, ние се връщаме към здравия разум и част от него се явява ефективното взаимодействие с другите. По-рядко разглеждаме другите като заплаха за нашата сигурност. Истинската сигурност ще замести физическата болка и душевното объркване, които изживявахме в миналото.

Много от нашите искрени доброжелатели могат да не искат да приемат нашето възстановяване за истинско, не трябва да забравяме болката, която те са изпитали; затова е нужно да се обръщаме със смирение и търпение към тези, които бяхме наранили.

Много смелост и вяра се изискват за поправянето на причинените щети, но в резултат на това израстваме духовно. Безусловната любов, която изживяваме, възобновява нашата воля за живот и всяко положително действие от наша страна ще бъде белязано с неочаквани възможности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДА ОПРАВЯ СЕБЕ СИ, НЕ ТЕБЕ

Ако някой ни нарани и ние сме обидени, ние също грешим.



Каква свобода почувствах, когато се освободих от този пасаж! Внезапно видях, че мога да направя нещо за гнева си, можех да оправя себе си, вместо да опитвам да оправям тях. Вярвам, че няма изключения от тази аксиома. Когато съм ядосан, моят гняв е винаги егоцентричен. Не трябва да забравям, че съм човек, че правя най-доброто, на което съм способен, дори когато това най-добро понякога е лошо. Така че моля Бог да премахне гнева ми и истински да ме направи свободен.

Ежедневен контрол / мониторинг

Продължаваме да правим инвентаризация на себе си

Духовното правило, разгледано в Десетата стъпка -"по всяко време, когато сме разстроени, независимо от причината, значи нещо не е наред с нас” – също така ми показва, че няма никакви изключения за него.

Независимо от това, колко неразумно може да изглежда за другите, аз съм отговорна за бъркотията и за моите реакции.
Независимо от това, какво се случва около мен, винаги имам право на избор - какво да става с мен. Аз съм създателя на моята собствена действителност.

Когато правя инвентаризация на себе си, аз знам, че трябва да спра да обвинявам другите. Ако съдя другите, навярно осъждам себе си.
Който и да ме подразни, най-много да ми бъде за урок.
Трябва много да се уча от него или нея и да благодаря от сърце на този човек.

---------------------------------------------------------------------------------------
Забележка: Преводът от английски е мой, така както го разбирам.

Еми,извинявай-нямам време да прочета буквално и пълноценно се включа с точен постинг,но нещо,което чух и има връзка със собствената инвентаризация,нужна,за да се измъкне човек от алкохолното блато.Чух го от дебат по темата за болен в къщи човек.Децата,децата казаха потърпевшите -онкоболни -са страхотния влекач към ново ниво на осъзнаване , преоценка и продължаване с кураж напред.Сподели го майка,преминала предизвикателството и която е жива и здрава!
Поздрави за всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"ново ниво на осъзнаване, преоценка и продължаване с кураж напред"

Това е верния път, в едно изречение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите