Re: ДУХОВНОСТТА в процеса на възстановяване / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

2. Разпознаването на причините на зависимостите увеличава ефикасността на профилактиката и терапията.

Още съвсем наскоро се смяташе, че посягането към пристрастяващите вещества произтича от зла воля, деморализация или липса на информация за вредността им. Това е било МОРАЛИЗАТОРСКО третиране на това явление. При такава изходна точка терапията и профилактиката се свеждаха до порицаване, заплашване с ужасни последици, а също така отправяне към добра воля и съвест на дадено лице.

Оказа се, че работата е по-сложна и че добрата воля не стига, понече тук играе роля някаква странна сила, чиито корени започнаха да се търсят в органична сфера. Така се появи БИОЛОГИЧНО гледане на зависимостта, тоест третирането му като резултат от предразположение или на органични, наследнствени детерминзми.

Също и тази интерпретация се оказа недостатъчна, защото дори ако съществуват биологичните склонности от този род, те могат само да ускорят процеса на пристрастяването, но НЕ ОБЯСНЯ¬ВАТ ЗАЩО ТОЗИ ПРОЦЕС ИЗОБЩО ЗАПОЧВА, ТОЕСТ ЗАЩО ДАДЕНО ЛИЦЕ ПОСЯГА КЪМ ПРИСТРАСТЯВАЩА СУБСТАНЦИЯ.

За да се разбере това, трябваше да се погледне по-дълбоко в тайната на човека. И така стигнахме до ПСИХОЛОГИЧЕН модел на зависимостите. Този модел се опира на твърдението, че невероятната атрактивност на наркотиците и алкохола за някои хора не идва от тяхната биологична атрактивност (те винаги са вредни за организма), но от ЕМОЦИОНАЛНАТА им атрактивност.

Всеки човек иска да е в добро настроение и се стреми да си осигури добро емоционално самочувствие.
Ако например изживява болка или страх, би искал бързо да промени това лошо състояние. Но той не умее да се накара да изживява радост, спокойствие или чувство за безопасност, не упражнява непосредствена власт върху собствените си емоции и изживявания. Не може да си ги забранява или заповядва.

И тук именно е тайната на силата на наркотиците и алкохола: тези вещества ПРИТЕЖАВАТ ВЛАСТ, КОЯТО ЧОВЕК НЯМА – ТЕ УМЕЯТ БЪРЗО И ЕФИКАСНО ДА ПРОМЕНЯТ ЧОВЕШКИТЕ ЕМОЦИИ. Затова са атрактивни за хората, които изпитват болезнени преживявания и искат да се лишат от болката бързо и на всяка цена.

Психологическата перспектива, която показва това явление, несъмнено ни доближава много повече до истината за причините на зависимостите, отколкото морализаторската и биологизиращата перспектива. Но и тази перспектива – в днешно време много популярна – не показва цялата истина. Не досяга до същността на проблема, защото тя лежи ПО-ДЪЛБОКО.

Защото емоционалните състояния на дадения човек не са нещо случайно, те разбулват ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛАТА МУ ЕКЗИСТЕНЦИЯЛНА СИТУАЦИЯ. Особено в момент на криза, емоционалната информация е обикновено по-прецизна отколкото интелектуална, именно защото човек не може да манипулира с емоциите си, докато може почти без ограничения да манипулира с мисленето си за своя живот. По-лесно е човек да се самозаблуди в мисленето, отколкото в емоционалното преживяване.

Въпреки най-очевидни факти един наркоман или алкохолик може цял живот да си внушава, че не е зависим. Трудно е обаче цял живот да се заблуждаваш, че си в добро настроение, когато изживяваш напр. драматичен страх или депресия.

Следователно:
ЕМОЦИИТЕ НЕ СА САМОБИТНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ТЕ НЕ ПОКАЗВАТ САМИ СЕБЕ СИ, НО СА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА, КОЕТО СТАВА В ЖИВОТА НА ДАДЕНИЯ ЧОВЕК. Затова интерпретация на зависимостите като явление свързано с човешките емоции е спиране на половин път към цялата истина.

Причина за приемане на наркотици или алкохол не е в крайна сметка нито зла воля, нито наклонности или генетични дефекти, но КРИЗА НА ЖИВОТА, сигнализирана от емоциите. Наркотикът е психическо “лекарство” за хората, които изживяват криза, които се отказват от труда на съзряване и управляване на живота си със силата на своето съзна¬ние и свобода. Този тип отношение към живота е свързано не само с личността на дадения човек, но също и със семейна и обществена ситуация, в която той живее.

Що се отнася до психическа ситуация на зависимия, това е по принцип човек, на когото му липсва зряла ценностна йерархия и който в резултат на това безкритично прие¬ма митове и доминиращи обществени тенденции. Това е човек, който не умее да създаде и да поддържа положителни връзки с други хора. Такъв човек не е устойчив срещу фрустра¬ция, не е способен да приема отговорност за своя живот и поведение. Един наркоман или алкохолик не уважава живота нито духовни ценности. Затова пък е пълен с комплекси и емоционални блокади.

В резултат на всичко това, това е човек, който:
- се реализира чрез външните прояви;
- е несигурен и екзистенциално объркан;
- търси единствено моментно удоволствие или облекчение;
- се нуждае от все по-силни емоции и впечатления за да “усеща” живота;
- не се справя с емоциите си и не постига емоционално равновесие.

Могат също да се посочат типични черти на семействата, от които произхождат наркоманите:
- те са подчинени на потребителския стил на живота;
- не осъзнават своите задачи, задължения и цели;
- не предават зряла ценностна система;
- подчинени са на професионална работа по начина, който създава възпитателни и емоционални проблеми;
- водят повърхностен живот, със силни емоционални проблеми.

Също и обществото, което способства за разпространяване на наркоманиите, притежава доста типични черти. Това е общество, което:
- предлага на младото поколение думи, активност и пространство за действие лишени от възпитателна стойност;
- управлява се от идеология и бюрокрация;
- е безсилно спрямо проблеми и нужди на млади хора (работни места, жилища, перспективи за развитие, патологични групи и т.н.);
- предава на младите противоречиви комуникати за основните ценности и смилъла на живота;
- третира младостта като символ за пълнота на живота, не като фаза на развитие;
- управлява се от философия на консумация, за което му са нужни неудовлетворени хора, които са готови да купят всичко за да си дадат заместител на щастието.

Тази статия анализира зависимостите в аспект на лична ситуация на човека, тъй като профилактиката и терапията се кнцентрират на практика върху определени групи възпитаници или пациенти. Значително по-малки са възможностите им за влияние върху семейна или обществена ситуация.

3. Ролята на духовността в терапията и профилактиката на зависимостите

Щом като причина на алкохолизма и наркомания е кризата на живота, ефикасната профилактика и терапия не могат да се ограничават до интервенция в сфера на биология и психика. Трябва да навлизат и в сферата на духовността, тъй като зряло отношение към живота и преодоляване на кризата е възможно само в тази сфера. Защото именно в нея човек си поставя въпрос за това, кой е той и за какво живее, върху какви ценности може да осъществява смисъла на своя живот.

Докато човек не развие в себе си духовна сфера, не може да изработи зряло отношение към себе си, света и живота. Не може да имаш зряло отношение към нещата, които не разбираш. Човек не може напълно да разбере себе си от каквато и да е друга перспектива освен духовната.

Тялото не може да му обясни тайната на човека, защото то не знае кой е човек и за какво живее. Тялото усеща едиствено собствените си нужди и инстинкти. Оставено само за себе си, тялото си подчинява останалите измерения на човека, а чрез това го води към драматични понякога вътрешни напрежения и конфликти.

Човешкият ум също не е извор на това знание. Той може да открие тази тайна, но не може да я установи или да измисли. Оставен сам за себе си, умът ни не търси истината за човека, а само удобни полуистини или даже илюзии.

Също така емоциите не знаят, какво отношение трябва да има човек спрямо собствената си действителност. Оставени сами за себе си, емоциите се ръководят от своята си логика: търсят добро самочувствие, дори с цена на унищожението на човека, чиято част са те.

Необикновеното в духовната сфера е това, че само и само там човек може ДА СЕ ПОПИТА за собствената си тайна ОТ ПЕРСПЕКТИВА НА ЦЕЛИЯ ЧОВЕК. И само там може ДА НАМЕРИ ОТГОВОР, който да му даде възможност да има зряло отношение към живота.

Следователно: ДУХОВНОСТТА ЗАПОЧВА ТАМ КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ СЕ ИЗНАСЯ НАД СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО И ПСИХИКА ЗА ДА СИ ПОСТАВИ ВЪПРОС КОЙ Е ТОЙ, ЗА КАКВО ЖИВЕЕ И КАКЪВ КРАЕН СМИСЪЛ ИМА НЕГОВОТО ТЯЛО, МИСЛЕНЕ И ЕМОЦИИ.

Първата опасност при формиране на духовната сфера е да се нарича духовност това, което всъщност не е. Например разни вълнения, естетични впечатления, общи медитации, възхищения от природа – това са само упражнения за концентрация или разширяване на психическа и артистична чувствителност. Но това все още не е духовност.
Значи, съществува ОПАСНОСТ ДА СЕ ЗАМЕСТИ ДУХОВНОСТТА С НЕЙНИЯ СУРОГАТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ. В такава ситуация човек изобщо не си задава въпроса за смисъла на живота.

Втората опасност е ЗАДОВОЛЯВАНЕ СЪС НЕДУХОВНИ ОТГОВОРИ НА ДУХОВНИ ВЪПРОСИ.
Това е ситуация, в която човек си поставя такива въпроси, но отговора на тях търси не в перспектива на цялата си тайна, а само в частична, напр. телесно-емоционална перспектива. Тогава също се получава илюзия на духовността.

Когато липсва духовност или когато даденият човек развива само нейния сурогат, тогава не може да приеме отговорно отношение спрямо живота.
А погрешната позиция може да води до разни болезнени емоции, което е свързано с риск за разни видове зависимости.

Следователно: НЯМА СВОБОДА БЕЗ ДУХОВНОСТ, защото човек не може отговорно да управлява живота си докато не знае кой е той и за какво съществува. Човек без духовност - то неминуемо e човек, зависим от някои части на самия себе си или от външната среда.

На прaктика се оказва, че човек, който не е развил духовна сфера, става зависим от тялото си (напр. чревоугодничество, мързъл, поддаване на инстинкти), от субективното си мислене (самозаблуди, отричане), от емоциите си (бягство от емоциите на всяка цена или пасивно поддаване на тях, следване на това което е приятно, а не това което е ценно), от натискa на околната среда (правя това което предлагат другите, понеже не знам кой съм и за какво живея), от определени хора (разни форми на емоционална зависимост) или от определени неща (пари, власт, телевизия).

Човек лишен от духовната сфера е по принцип зависим от всички тези фактори едновеременно, макар че обикновено някоq от тези форми на зависимост се оказва доминираща и по-лесно забележима отвън.

Лесно е да се види, че днес в нашето общество стремежът към материално благосъстояние е придружен от нарастваща духовна беднотия. Настъпи почти всеобщо свеждане на човешките желания и амбиции до концентрация върху тялото и добро емоционално самочувствие на всяка цена.

Медиите, детските и младежките списания, реклами, доминиращият манталитет и мода – всичкие те утвръждават стила на живота, който отхвърля духовност, а чрез това стеснява желанията и води към зависимости. Днес доминира човек на тялото за сметка на човека на духа. Затова имаме все повече зависими, особено сред млади хора.

Както казахме, само в духовна сфера човек може да заеме съзнателна и зряла позиция спрямо цялата си действителност, а в резултат на това да постигне вътрешна свобода и удовлетворение от живота. А това, както видяхме, е същност на профилактика и терапия на зависимости.

Да погледнем накратко на какво се основава това зряло отношение към живота, възможно за постигане единствено в духовната сфера.

Първо, то изисква отговорно отношение към собствената телесна действителност. Това означава, че младият човек не се идентифицира единствено с тялото си и не се поддава на диктатурата му, тоест на инстинкти, нагони или телесни нужди. Напротив, той е способен на вътрешна дисциплина и се учи на такова управляване на тялото си, то да изразява любов, отговорност, трудолюбивост, издръжливост, служба за друг човек.

Второ, зрелостта изисква компетентност в отношенията със собствени емоции. Тук има две опасни крайности. От една страна да се избягва контакт с емоциите, от друга страна да се предава човек на тяхната диктатура. Зрелостта тук е тогава, когато емоциите информират дадено лице за неговата вътрешна или външна ситуация, но те не го управляват. Решенията трябва да се взимат въз основа на любов, истина и отговорност, а не на емоционални състояния.

Освен това зрелостта изисква осъзнаване, че целта на живота не е търсене на добро емоционално самочувствие на всяка цена, че лошото самочувствие не е нещастие, то е ценна, макар и болезнена иформация. Истински добро самочувствие е възможно за постигане само като РЕЗУЛТАТ ОТ БЛАГОРОДНИЯ ЖИВОТ.

Зрелостта иска също отговорно боравене със собственото си мислене. Има непосредствена връзка между качество на мислене и качество на поведение. Тук опасността идва от факта, че човек е в състояние да манипулира с мисленето си. Умее така да подбира аргументи и така да интерпретира събития, че да убеди другите, а дори и самия себе си в това, в което иска да бъде убеден. Също и тогава, когато очевидните факти противоречат на това.

Пример за такова погрешно мислене е убеждението на младите хора, че те посягат към алкохол за да докажат зрелостта или независимостта си. Отговорността в тази област се основава на свобода за търсене и приемане на истина за самия себе си. Дори тогава, когато тя се оказва за някой болезнена, строга, трудна. Зрелостта в тази област е в крайна сметка способност за търсене на истина, която освобождава.

Благодарение на това, духовната сфера – и само тя – може да стане ЦЕНТРАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Потвръждение на тази теза е програмата на Дванадесетте стъпки на Анонимните алкохолици.