Струва ми се, че съм досадна.Гадно ми е и ми е криво.
Това е от ежедневното ходене по интервюта...безрезултатно засега.
Много пъти заси4ам това - "недей да пиеш само днес".
Значи хората се справят така, аз не можех.
Не можех да не пия днес - треперех - ръце, крака, глас, виеше ми се свят.
Хората ме гледаха странно - тази е или алкохоли4ка или наркоманка (така аз интерпретирах погледите им.
Ок - да си взема болничен и да си остана у нас - да си лежа и да се треса...страх ме беше да не ми се случи пак онова от преди години, когато спрях да пия изведнъж:лягах си в леглото, а цветята в/у секцията над мен растяха и се приближаваха към мен да ме удушат, майка и баба се бяха скрили зад един фикус, мъжът ми си беше поканил гости - седяха на масата и пиеха, аз исках да стана от леглото, да ида при тях, а той ме гонеше.След това той си облече нещо, което го правеше невидим за мен и тръгна да се изнася от апартамента с детето - аз не съм била способна да я гледам. Станах от леглото и я намерих в нейната стая - събудих я и я помолих да остане с мен, тя ме гледаше сънена и неразбираща...аз и обясних всичко.
Тя каза :"мамо, няма такова нещо", а аз: "Има, баща ти ти е промил мозъка и не помниш".
Жалко, мизерно, ужасно.
От това ме беше страх да не пия само "днес". И пиех от сутринта - за да ходя и се усмихвам нормално.
Моето съно беше, че един ден нямах спомен какво се е случило в службата вечерта - какво съм направила.
Месец и половина близо без грам алкохол вече - ок, от вината обаче не мога да се отърва.
Дори не знам защо написах всичко това.

Чудесно направи, че го написа този пост.
Написа го, защото ти тежи и се чудиш как да намалиш тежестта.
Да пишеш тук е един от начините да я намалиш.
Като чета поста ти, виждам, че положението ти не е леко.
И аз спирах да пия, но после пак започвах, защото отпуските ми свършваха, аз трябваше да тръгна отново на работа, мислех, че не мога да работя, ако не пия, страх ме беше да не загубя работата си и затова започвах отново да пия, за да не я загубя.
Омагьосан кръг.
Чак когато си казах, че трябва да се отърва от алкохола, независимо какво ще загубя включително и работата си, нещата се получиха.
Сега и работа си имам и се справям добре с нея, без изобщо да се налага да си помагам с алкохол.
Това е моят опит, а твоето положение ми прилича на моето.
Много ми помогна Анонимни алкохолици - това неведнъж съм го казвал и в предишни постове.
Струва ми се, че засега ходиш безрезултатно на интервюта, защото точно това е добро за теб в момента. Макар ти да не смяташ така.

А за това как се отървах от вината ще ти напиша по-късно, че сега съм зает.

Много често ми се искало много от нещата,които съм правил да не се бяха случвали.Тежки думи,наранени хора,скандали побоища.
Няма да забравя ужаса.
Не мога да спра да пия.Ако спра ще спра да дишам.Ето сърцето ми бие силно ще се пръсне.Чувствам се гадно лек,обливат ме студени вълни,гади ми се.Ще умра.
Оказа се,че спрях и не умрях.
А вината.
Забравям я,потискам я,отричам я.
Нося си я!
Но осъзнавам,че тогава това не бях аз.Алкохола ме контролираше напълно.И сега дори след година и нещо пак ме контролира.
Старите стереотипи на мислене,реакции.
Миналото си е там.Не може да зачеркне.
Но то си остава там.Проблемите не са изчезнали,но главния проблем е решен.
Аз не пия вече и няма нужда да умирам ако не пия.Просто стаха вече го няма.

При мен - когато загубих работата си си казах - край с алкохола завинаги. И съм сигурна, че ще е така - защото го искам и защото вече изглеждам добре и в собствените си очи, защото никой мой близък не страда от мои пиянски изпълнения.
Не знам защо е добре за мен интервютата да са безрезултатни - не ме свърта вече у нас, само да гледам тв, да чистя и готвя...а по кафета с приятели не ми се ходи, аз им отказвам, а те се чудят защо.
Сега ще се направя красива за поредното интервю.....а за ВИНАТА - ще го прочета с огромен интерес, огромен.

Здрасти и от мен! Това с интервютата е много стресово за нас, зависимите май...
И аз бях на интервю. Обадиха ми се по телефона, неизвестно от къде ми имат координатите, да ми предлагат работа...
Не знаех как да реагирам и в крайна сметка приех да отида там в уговорения ден и час.
Трудно ми е да ти опиша как се чувствах след като затворих слушалката... Почнах да треперя, да се потя, да заеквам... абе мани 2 дни и 2 нощи мислех само за това - като отида там как да се държа, какво да говоря... и нищо конкретно не ми идваше на ум.

Преди интервюто се помолих - да става к'вото трябва и да съм спокойна! Нищо повече! Отидох и всичко мина много добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Сега ще се направя красива за поредното интервю....."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:) Само искам да уточня нещо.
Нямаше да мога да се справя с това - "недей днес".Имах нужда от външна помощ. Затова отидох при психиатър, който се занимава предимно (май) с алкохолно зависими.
Аз съм с ваксина, която по някъкъв начин те кара да не изпитваш нужда от алкохол - много хора са скептично настроени към това. Но не пия и не ми се пие. Слага се на всеки 3 месеца в продължение на 2 години.После смятам, че след като 2 години не ми се е пиело и съм живяла без алкохол, имала съм време да преосмисля милион неща, надали ще се върна назад.
Бях учудена колко хора имаше там - зависими - много, и всякакви - момче 80-и набор, лекарка, съпруга на депутат и тн и тн.
Да не закъснявам сега ;).

Времето постепенно отми вината при мен. Но аз не пия от 4 години и 2 месеца, а ти само от месец и половина.
Така че дай време на времето.
Най-тежка и при мен беше вината към детето. Макар че то беше малко и днес почти не му е останал спомен. Или поне травма. Питал съм го. Виждам, че помни една две случки, които са се запечатали най-силно в съзнанието му.
Докато пиех и се мразех, че пия, си казвах - по-добре детето ми изобщо да няма баща, отколкото да има такъв баща като мен.

Освен времето вината изчезна след като направих Осма и Девета стъпка (8-ма
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях) и (9-та Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други)
В списъка ми имаше 8-9 човека (роднини, приятели). Поговорих поотделно с всеки един от тях - обясних им какво искам да направя и защо го правя - всички приеха много добре, това което им казах. С майка ми и баща ми имах дълъг и много откровен разговор, след който се почуствахме сближени.
Повечето казаха "каквото било било, важното е, че сега всичко е наред".
Един само каза "прощавам ти, но злото, което си ми направил, ще си остане". Но сега и с него сме в много добри отношения. Друг пък каза "прощавам ти и искам и аз да ти се извиня, защото и аз не винаги бях прав с теб".
Тези разговори помогнаха много за изчезването на чувството ми за вина. Нкякак си почувствах, че се връщам сред хората като равен, а не като пропаднал алкохолик.

Сега внимавам да не върша неща, за които после да не се чувствам пак виновен. Не че съвсем винаги успявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!