Средностатистическият човек има някаква представа за лечението на различни популярни болести:
Знае че възпалението на апандисита изисква операция, болното гърло – пиене на сироп или приемане на антибиотик. Но не съществуват подобни, дори и мъгливи знания за лечението на алкохолизма.

Вместо тях имаме няколко напълно фалшиви убеждения, които правят по-трудна ориентацията и избора на ефикасни поведения както на тези, които искат да помагат на другите, така и на самите зависими.

“СТИГА ДА СПРЕШ ДА ПИЕШ”
Когато алкохоликът, който е престанал да пие, казва: “Най-важна за мен е моята трезвеност” – по-важна от семейство, работа и всички други неща в живота – това често се възприема като изказване на откачен. На хората, които нямат пряк допир с алкохолния проблем, им е трудно да разберат това мнение. По-скоро смятат, че щом човекът успява да не пие, може повече да не се занимава със своята трезвеност.

Самото непиене не е нищо друго освен пауза в пиенето.
“Ако цялата помощ, която можеш да предложиш на алкохолика, се ограничава до това, той да спре да пие, по-добре ще е да го оставиш на мира” – казва видният американски психиатър Марк Келер.
Борбата със зависимостта е много по-сложна задача. Защото зависимостта означава и това, че вътре в човека – макар и да не пие – живеят старите навици, определени начини да се справя с проблеми и напрежения, забъркани мисли, позволяващи да се деформира образа на действителниостта. Те са през цялото време подръка и всеки момент могат коварно да атакуват и да овладеят този, който е решил да не пие. Затова алкохоликът трябва постоянно да помни за своята зависимост и да реагира веднага на всички заплахи.
Затова също няма “бивши алкохолици”.

“МОЖЕШ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАШ БЪРЗО И БЕЗ УСИЛИЕ”
От време на време в печата се появяват сензационни статии за поредното ново вълшебно средство, лекуващо алкохолизъм, които поддържат надеждите за експресно освобождаване от зависимостта. Света обикалят вестите за това, че американците току-виж ще приключат работа над таблетките, ликвидиращи желанието за пиене, че един лекар от Силезия от години вече предписва с добър резултат капки срещу алкохолизъм, че умелото използване на хипноза с няколко сеанса урежда проблема.
Хората мечтаят това да е истина – всеки от нас би искал да живее в един приказен свят, където чудесата са възможни.
Няма смисъл човек да търси съкратен път, да разчита, че ще успее да намери някакъв бърз начин, че ще се справи окончателно с болестта си за месец или половин година, с помощта на наколко посещения в диспансера или на едно пребиваване в най-доброто дори болнично отделение за алкохолици.
Както ученето на чужд език изисква мъчно и търпеливо овладяване на нови звукосъчетания или синтактични структури, които са в разрез с нашенския начин на говорене и мислене и не могат да бъдат усвоени наведнъж, така върви напред и лечението.

“В ТЕРАПИЯТА ЩЕ ТЕ ОТУЧАТ ОТ ПИЕНЕТО”
Лечението на зависимости хората свързват с методи, които по-скоро напомнят изплашване и наказване за злоупотреба с алкохол, отколкото всякакво друго лечение, свързвано с намаляване на страданието, облекчаване и ликвидиране на причините за болестта.
“Като му зашият есперал, ще се страхува да пие.”, “Ще го пратя на принудително лечение, нека му покажат!”, “В терапията ще го отучат от пиянство.” – в подобни изказвания, се усеща по-скоро желанието за реванш и наказание, отколкото готовност за помощ.
Много пиещи алкохолици имат подобни асоциации. Те очакват, че в лечебните заведения ще попаднат на нещо като дресировка с камшик, съчетана с проповедничество и морализиране. Действително още преди няколко години се предлагаше като “лечение” именно нещо такова, в закритите болнични отделения, допълнено още с работа, например в болничното стопанисване, наричана гордо ерготерапия. Днес лечението на зависимости изглежда съвсем другояче: не се опира на отучване от пиенето, а на учене на запазване на трезвеността. А по-конкретно на това:
Как алкохолната болест обсажда човека, как той може да се защитава от това обсаждане и как в новата си ситуация – тоест без алкохол – да се справя с живота.

“НАПРАВЕТЕ НЕЩО С МЕН”
Доста често алкохолиците, които търсят помощ, или близките им са убедени, че стига човек да попадне в ръцете на специалисти и послушно да изпълнява техните нареждания това е достатъчно, за да задвижат процеса на оздравяване. Това също, както в случая с магичната таблетка, означава очакване на чудото. Защото това, което трябва да се промени в човека в резултат на лечението, наподобява снабдяването му с уред за разкриване на мини: да може самият той да разпознава у себе си кога се поддава на патологичните навици, да реагира на тези заплахи и да ги разоръжава преди да го доведат обратно към пиенето.
С други думи – трябва да умееш да намираш у себе си елементите на патологичното поведение, мислене и чувства. Вярно, професионалистите могат да помогнат в това, но дори най-добрият специалист по терапия на зависимостите не е такъв експерт в областта на вътрешния свят на човека, какъвто е той самият. Никой не може да знае мислите и преживяванията му, никой не може през цялото време да наблюдава бдително неговото поведение. Това не може да стори никой друг, единствено всеки сам в себе си и за себе си.

“СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО НЯМА ДА МИ СЕ ПИЕ”
Заблуждението, че един алкохолик след лечението няма да изпитва влечение към алкохола, е доста разпространено, но абсолютно нереалистично. Известно е, че такова влечение се появява дори след няколко години въздържане, и че както лечението, така и по-нататъшната работа върху зависимостта, не могат да ни предпазят напълно от него. Те могат единствено добре да въоръжат болния срещу изкушенията. Става въпрос да не позволиш болестта да те издебне неочаквано.
Стратегията е като в игра на шах – да предвидиш замислите на противника, преди да е твърде късно да овладееш положението.
“Нещо ми става, трябва по-често да ходя на сбирките на АА”, “Пак съм в някаква дупка, по-добре да отида в диспансера да поговоря”, “Жена ми казва, че съм станал по-нервен, трябва да внимавам” – това са примери за съответното ранно реагиране. Но същевременно – да избягваш места, където се пие алкохол, напитки, които се асоцират с него (безалкохолната бира или шампанско не са за алкохолици!), ситуации, които напомнят някогашните пиянства. “За първи път се осмелих да отида на ресторант след две години непиене”, “Никога не си позволявам да спя с дрехи”, “Усетих миризма, подобна на тази на виното, с което винаги се напивах, затова бързо излязох” – такава бдителност има основание. Както и при всички други хронични болести, алкохоликът трябва да очаква рецидиви и при първите предупредителни сигнали да предприема предпазни мерки.

“СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО ЩЕ ПИЯ НОРМАЛНО, КАТО ДРУГИТЕ”
Най-убедителни формулировки по тази тема съдържа Голямата книга на Анонимните алкохолици:
“Ние приличаме на хора, на които са им ампутирали крака и на които нови крака никога няма да пораснат. Не е възможна промяната на алкохолика в умерено пиещ човек. Факт е, че много труд и упорити усилия сме вложили в това да пием като другите хора, притежаващи възможността да контролират алкохола. Ако с пълното си убеждение планираме да престанем да пием, не може и дума да става за каквито и да било изключения, нито за каквато и да било подсъзнателна мисъл или надежда, че някога в бъдеще ще станем устойчиви срещу алкохола.”

“СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ”
“Не пия вече цял месец (три месеца, половин година, две години) и все не ми е добре” – с разочарования от подобен род се срещаме доста често. Различните трудности, които преди започване на трезвеенето са оставали на заден план, чак сега започват да досаждат. Съпружеските конфликти, недоразуменията с децата, неудовлетвореността от работата и материалната ситуация, неуспехите и кризите – всичките тези трудности трябва да се случват и в трезвения живот. И неведнъж на човек му се струва, че би било по-лесно пак да избяга в алкохола, отколкото да им се противопоставя.
Ако алкохоликът е вярвал, че след лечението всичко само по себе си ще се оправи, че страната на трезвеността е страна само на непрекъснато щастие, тогава при допир със сивото ежедневие той трябва да се върне към въпроса от времето, когато все още е пиел: “Има ли смисъл моето трезвеене? Струва ли си да влагам в него цялото това усилие?” И с това той пак застава върху наклонена плоскост, водеща към самоунищожаване. Отговорът е прост: “Да, има смисъл, ако искаш да живееш, само че трябва да погледнеш на живота по-реално.”
Такова реалистично отношение вместо парализиращо разочарование мобилизира към търсене на помощ и средства за премахване на проблемите. А благодарение на това много неща действително могат да се променят в положителна посока.

“ОТТУК НАТАТЪК ЩЕ МОГА ДА СЕ ОПРАВЯМ САМ”
Някои алкохолици, които успяват да не пият няколко месеца, стигат до извода, че вече могат сами да се занимават със своята зависимост. Престават да идват на сбирките на АА, решават че вече са се оправили и няма нужда да прилагат принципите на Програмата.
Когато чуят “ще се оправя сам”, приятелите, с които този някой заедно е трезвял, му предсказват скоростен пробив, тоест връщане към чашката. За съжаление, по принцип не грешат.
При поредния неуспех, лошо настроение или трудна задача (а такива ситуации се случват на всеки) стресът може да се окаже толкова силен, че човек да не успее да се пребори с него без подкрепата на другите. Ако нашият самостоятелен въздържател се срещаше с тях, вероятно някой би могъл да го предупреди и да му предложи помощ. Но нали той смята, че не се нуждае от нищо и от никой – и като се опитва да докаже това на себе си и на останалите хора – все по-дълбоко се забърква в отричането. Затова често чак след като се пропие започва да разбира, че все пак няма да се оправи сам.

“ЩЕ СЕ ВЪРНА КЪМ ТЕРАПИЯТА, КОГАТО НЕЩО НЕ Е КАКТО ТРЯБВА”
Един алкохолик, който има такова отношение към здравеенето си, трудно може да бъде разубеден, макар че основният аргумент е прост: “За еди кой си път няма да знаеш, че нещо не е както трябва”, защото такава е същността на тази болест – болестта на отричането. Всъщност алкохоликът винаги би трябвало да подозира, че може да е по-зле, отколкото му се струва, че може би по стария си обичай той притваря очи, за да не види опасност. Често се случва , че чак след “пробив” той се убеждава колко фалшива е била неговата сигурност, че ще успее навреме да се обърне за помощ.

Всичките тези фалшиви убеждения за лечението (а със сигурност има и други), могат да бъдат събрани в едно твърдение, че човек може да се излекува бързо, лесно и без да поема отговорност за протичането на лечението. А всъщност терапията на зависимостите може единствено да задвижи процеса на здравеенето, който не свършва с напускането на отделението, със завършването на някоя програма в диспансера или със зачитането на пословичните 90 сбирки на АА.

Този процес продължава, но във все по-голяма степен се превръща от борба с пристрастието - в изграждане на един добър и стойностен живот без алкохол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 28.09.06 21:47.

Във вторник на сбирката на Веслец дойде един фен на Челси.
Пристигнал сутринта в София за мача с Левски и същата вечер цъфна на сбирка. Обясни, че това му бил денят за сбирки в Лондон, та затова ни потърсил нас.
В сряда вечер веднага след мача си е отлетял за Лондон и въпреки това предпочете в единствената си вечер в София да дойде на сбирка.

Човекът със синята фланелка се извини, че не знае български, но това не му пречело, защото ние, алкохолиците, говорим на един език навсякъде по света.

Обсъждахме Първа стъпка и той каза: АЗ съм безсилен пред алкохола, но когато съм на сбирка НИЕ не сме безсилни пред алкохола.
Иначе резултатът е известен 1:3, но не за алкохола, а за Челси.

Аз съм човек на науката. Не вярвам на метода на индукцията (обобщението), скептик съм относно правенето на изводи на базата на собствен опит, не вярвам на ограничени наблюдения върху неконтролирана извадка, не вярвам и на информация, която се предоставя от заинтересовани лица. Освен това държа на баланса и смятам, че за да върви човек напред в тъмното, редно е да има ориентири и отляво, и отдясно.

Затова ще постна тук едно четиво, посочващо още някои "фалшиви представи за лечението на алкохолизма". Материалът е огромен и четенето му отнема доста време. На мен, заедно с цитатите и препратките, ми отне около 4 часа.

Държа да предупредя! Внимание: ОПАСНО СЪДЪРЖАНИЕ!

Моля последователите на АА просто да не го четат това. Просто недейте, нищо няма да спечелите ако го прочетете, само ще се разгневите, а това не е полезно. Щом вашата вяра в принципите на АА ви помага в трезвия ви живот, тя трябва да се поддържа с цената на всичко. Това четиво не е за вас! То е за такива като мен, Спас, gogo, charred, Тази и много други, които разчитат на мотивация, на волята си и също имат нужда от четиво, което да подхрани тяхната увереност в успеха. Ако обаче решите да го четете, прочетете го цялото, преди да го коментирате и не вадете думи от контекста.

Дори и да не сте фенове на АА, това, което ще прочетете, вероятно първоначално ще ви обърка. Слагането на този линк в този форум е като малка бомба. Мразя да хвърлям бомби, затова преди да го постна си направих труда да издиря и прочета лично основните цитирани в долния линк изследвания, за да се убедя, че се цитират коректно, а не е само антипропаганда. Не можах да намеря нито прикрита информация, нито лъжи. Просто хората са събрали на едно място доста научни изследвания за ефективността на различните методи на лечение на алкохолизма. Четивото е от преди няколко години, има и няколко по-нови изследвания, но и те дават подобни резултати.

Не намерих и скрита информация, т.е. това не е умишлена подборка на изследвания, с цел доказване на някаква хипотеза, а представлява доста пълен обзор по този проблем. Не намерих нито една статия в сериозно научно списание (извън сайтове на АА), която да опровергава посочените данни.

Това е въпросния материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Анонимните Алкохолици е дружество между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост".

Евала пич, голяма работа си!
Успя да ме раздразниш. Раздразни ме с твоята перфидност.
Кофти за мене, щото сам казваш, че да се гневим не е полезно.

Не ме дразни това, че някой си професор е посветил сигурно половината си живот да доказва, че АА не работи. Вместо да свърши някоя по-полезна работа. Сигурен бях, че има и такива професори.
Не ме разгневи и това, че постваш този фундаментален труд тук. Форумът е свободен за всякакви мнения и това му е ценното.

Ядоса ме твоята велзевулщина. В целия ти пост (говоря за частта писана от теб) ми лъха на едни неща, които да ти ги кажа няма да ти е приятно.
Самовлюбеност една такава усещам. И лицемерие.
Вместо всичките витиевати слова можеше само да пуснеш линка - простичко по ленински.

Мразя да хвърлям бомби, ама тази ще я хвърля.
Държа да предупредя Внимание ОПАСНО СЪДЪРЖАНИЕ!
Въх недей. Ма ти туй май сериозн ого пишеш, щот в другите ти постове не усетих, чак толкова добро чувство за хумор да имаш.

И така нататък - целият ти пост първо ме раздразни, а после ме развесели.
"Моля последоталите на АА да не четат това"
благодаря ти за загрижеността.

Това било за Спас, гого, тази и онази (пропуснал си Лейди Водка). Ми те и без да четат този чаршаф на английски си го казаха простичко "Не вярваме в АА".
Тяхно право, аз лично не им се сърдя и уважавам невярването им.

"Моля последователите на АА просто да не четат това", благодаря ти за загрижеността. Щом казваш, няма да го чета, погледнах го по диагонал, английският ми не е добър, но ми стигна да ме уцели твоята бомба.
Сега ще очаквам с интерес научната конференция върху повдигнатата тема между теб и всички в този форум, прочели внимателно целия текст, както съветваш.

Ти кат се появи в този форум охкаше, че си бил алкохолик, макар че никой от околоните ти не знаел и нямало да повярва, ако му кажеш.
Взеха да ти викат всички тук "Дръж се Пътуващ, с теб сме, Пътуващ", ти покара велосипед, бра гъби или там какво прави сред природата, ОЗДРАВЯ и взе да мяташ бомби във форума.

Няма да ти цитирам думите на моя старшина от казармата за такива случаи, за да не цапам високия стил на откритата от теб научна дискусия.
Вярвам, че не си от ония учени, с ударение върху Е-то и ти желая все пак да стигнеш на добро място по пътя, по който си запътувал.

Хе-хе-хе! Що му се връзваш на тоя бомбаджия!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите