Абе, защо алкохолиците сме надарени с кратък фитил?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма справедлив гняв Алки, няма. Аз поне не съм виждал.

Ето ти и моите отоговори:

ПЪРВО; почти на всеки му е ясно, че форумът "Алкохолно зависими" не е АА: Защо мислите, че има нужда постоянно да се напомня?

Може би за да се почувстват по-спокойни тези, които искат да спрат да пият и търсят тук подкрепа, но все още не им е до програми и стъпки, стряскат се от някои от формулировките в програмата на АА и си мислят "това не е за мен!". Пълно е с такива.


ВТОРО; има ли нужда членовете на АА да взимат участие във форума на Алкохолно зависими?

Ми... те всъщност не са ли "алкохолно зависими"? Ако чувстват, че имат нужда - да участват, ако не им се участва - да не участват, както е принципът за сбирките. Нали нищо от програвата на АА не е задължително? Всеки сам си решава какво да прави и как да го прави. В този смисъл, въпросът ти е много хлъзгав и подвеждащ.


ТРЕТО; дали за форума ще бъде по-добре, ако членовете на АА не взимат участие?

Не, няма да е по-добре. Много ще е зле даже. Не може да има обща полза, ако не пишат хора с опит, а хората с опит в голямата си част са от "вървящите по стъпките".


ЧЕТВЪРТО; вярвате ли, че всеки (без изключение) е отговорен за своето поведение?

Да, вярвам. А що се отнася до форуми, вярвам още повече.


Има форуми дето "сарказъма" е мотивировка, обаче във форума на Алкохолно зависими "сарказъма" е противен, дори има сила да убива.

Напълно съм съгласен. Сарказма може да убива, когато става дума за вяра, както могат да убиват и много други неща.

Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред с нас самите. Ако някой ни нарани и нас ни заболи, грешката е и наша. Но няма ли изключения от това правило? Какво да кажем за “справедливия гняв”?

Нормална реакция е да защитаваме себе си и поведението си, когато някой ни нарани и сме разстроени. Но за наше добро е да се научим да не се връзваме на другите и да не се поддаваме на емоциите си, дори когато чуваме неприятни неща за себе си.
Приемаме, че грешката е наша, вместо да допускаме да ни завладее гнева.
Чуждите грешки са неубедително оправдание за собствените ни.

В такива случаи си казвам „Спокойствие преди всичко! Никой не може да ме ядоса, ако аз не му позволя. Няма да оставя този човек да ме изкара извън релси! Не мога да контролирам действията на другите, но мога да контролирам собствените си реакции, а за мен това е най-важното!”

При мен най-често се стига до гневни чувства, ако се изкажа прибързано и необмислено. За туй се опитвам да броя до 10 преди да реагирам първосигнално. Ако спра за миг и обмисля последиците от думите ми, обикновено променям онова, което се готвя да кажа и после не съжалявам.

Ако все пак не успея да овладея инстинктите си, то като се успокоят страстите, анализирам ситуацията и се задавам въпроса „Какво можех да направя за да променя нещата?” Така си извличам поука и ставам по-устойчива срещу гнева.

Човешките недостатъци са като плевелите. Те никнат, без да се грижиме за тях, и превземат цялата градина, ако не ги изкореним.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има. Няма начин да няма. Ние сме си хора и можем да се гневим. Всеки наш гняв е справедлив. Това значи, че нещо е стигнало до душата ни, нещо ни е рзвълнувало, нещо ни е накарало да помислим кои сме ние и какви са нашите ценности, кой и с какво ги нарушава, а и защо. Затова мисля, че има справедлив гняв.
Не, не е нужно да се напомня, че "Алкохолно зависими" не е АА. Всеки, който е грамотен и малко от малко може да мисли, може да направи разликата.
Членовете на АА могат да участват или да не участват тук - и това е тяхно решение по причини, известни само на тях самите. Определено има нужда да участват, защото често имат балансирани и... приемливи?, тактични? виждания и мнения. Всичко крайно е неприемливо тук май. А това си е валидно и изобщо за всичко според моите виждания.
За третото отговорът е във второто - никой не е излишен, всеки опит е полезен. И аз следя преписката между Тази и charred - харесва ми, не се намесвам, те си помагат - какво повече? Някой да иска нещо отгоре? Важното е да не се самоубиват с пиене, нали? Как го постигат - няма значение. После, по някое време, ще почнат да мислят и за други неща, но за момента важното е да не пият.
И - да, всеки е отговорен за поведението си за това, което натворява междувременно - пиейки или непиейки, все едно. Колкото и да се напъваме да прехвърлим на Висшата сила своите постъпки, те все пак си остават наши. Това, което ни ръководи във всеки един момент, са нашите желания, мечти, стремежи, амбиции. Съгласувани или не с Висшата сила, те си остават наши и ние си носим отговорността за тях. И ако Го има - той някой ден ще ни съди за всяко наше решение. А пък ако Го няма - може и да сме на печалба :). Защото кой ще каже, че поне от някой момент нататък е постъпвал само правилно?
Аз искам да имам правото да се гневя, да плача, да се радвам, да тъгувам, да обичам. И държа на тези си права. Защото иначе дали ме има изобщо?

Спокойствие преди всичко е хубава фраза,ама как да го постигна е въпроса.Понякога си мисля,че съм луд,а и всички ме мислят за луд.За най дребни причини направо откачам.Когато бях на спокойна работа беше лесно,но сега гнева ме обзема само като усетя нотка на критика в гласа на другите.Преди като пиех го преживявах като се затварях в себе си.Сега го изливам на другите.И най вече на близките.
Опитвам се да преодолея това усещане на недоволство ,но не мога.
Чак се чудя какво става с мен.Няма много голямо значение дали пия или не ако гнева ме изяжда по-силно и от пиенето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз искам да имам правото да се гневя, да плача, да се радвам, да тъгувам, да обичам. И държа на тези си права. Защото иначе дали ме има изобщо?

Разбира се, че държиш на тези си права!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Крис! Как си приятелю? Постът ти, бая ме разтревожи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Пътуващ! Благодаря за отговора. Абе, ти си ОК! Дай време на времето - сигурен съм, че скоро шъ се хванещ на работа по 12 Стъпки. То за всичко треба мерак! Нъл тъй? Все пак, ти си капитана на кораба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Няма много голямо значение дали пия или не ако гнева ме изяжда по-силно и от пиенето."

Най-големите ни врагове са съмнението, страхът и гневът. Ако ни преследват съмнения и страхове, то ставаме нерешителни. За съжаление, когато сме нерешителни сме склонни да се отдадем на негативни чувства и мисли. И така може да не усетиме вредата, която сами си причиняваме, докато не стане твърде късно.
Животът не може да е сладък, ако гледаме кисело на света.

Най-голямото от всички чудеса е силата на простата вяра.
Вярата е израз на готовността ни да повярваме в нещо, което не можем да докажем.
Тя наистина е чудо и колкото повече вярваме, толкова повече вярата ни се усилва.

Не е лесно да се приеме една абстрактна идея за чиста истина, без да сме сигурни в резултата. Но когато искрено се уповаваме на вярата си, започваме да постигаме онова към което се стремиме.

Вярата може да се усвои от всички, които са подготвени да я приемат.
Приемеме ли нейното съществуване, дори да не може да бъде обяснено логически и рационално, изпитваме удовлетворение и щастие от съзнанието, че нашата Висша сила е с нас, винаги, където и когато ни потрябва.

В моменти на несигурност, когато сме неуверени и не знаеме как да постъпим, най-добре е да се оставим на своята вяра. Няма значение дали това е интуицията ни, вътрешния ни глас или Бог. Важното е да помним, че тази Висша сила е на наше разположение и можем да разчитаме на нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откъс от книгата "Живот в трезвеност" - ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ГНЯВ И ОМРАЗА

"Мнозина от членуващите в АА са успявали да проследят тези чувства като следствие но гнева. Когато още пиехме, малко сме се замисляли над тези неща. Изпадахме в мрачно настроение или преувеличавахме случилото се, особено след някоя и друга чашка.

В този списък вероятно би трябвало да бъде включен и страхът, защото вярваме, че гневът често е последица от страха. Не винаги сме сигурни от какво се страхуваме; понякога това е смътна, неопределена уплаха, която поражда също толкова неопределен гняв, фокусиращ се изведнъж в нещо или някого.

Гняв може да предизвика и чувството на неудоволетвореност. Общо взето хората с проблеми в пиенето не са особено толерантни, сблъсквайки се с безизходицата, била тя реална или въображаема. Ключът ни към подобни несмилаеми емоции бе пиенето.

Вероятно най-удобното за нас понятие е “оправдано възмущение”. То е крайният продукт на “справедливия”, дълго спотаяван гняв, който, ако трае дълго, бавно разрушава съпротивата ни срещу алкохола.

Като алкохолици ние не можем да си позволяваме лукса на възмущението, дори ако към нас се отнасят зле и несправедливо. Всеки гняв за нас е саморазрушителен, защото може отново да ни върне към алкохола. (Как да се справяме с гнева си се разисква по-обстойно в “Анонимни алкохолици” и “Дванайсет стъпки и дванайсет традиции”.)

Не сме експерти по дълбинна психология, но считаме, че не бива първо да търсим причините за гнева си, а да се опитаме най-напред да се справим със самите си чувства, независимо дали ги смятаме за оправдани или не. Цялото си внимание насочваме към това как да предотвратим опастността това чувство да ни тласне към алкохола.

Интересно е, че споменатите по-горе методи за избягване на алкохола показват чудесен резултат и при преодоляване на чувството на дискомфорт, от което страдаме, когато се ядосаме: ако усетите онази вътрешна “пушилка”, хапнете нещо вкусно или изпийте чашка подсладена безалкохолна напитка.

Ако забележим, че започваме да се ядосваме, вдигаме телефона и се обаждаме на спонсора или друг възстановен алкохолик. Струва си и да поспрем, да помислим дали “случайно” не сме преуморени. В такъв случай почивката разсейва гнева.

Нервите се успокояват и от постоянното, чисто умозрително повтаряне на мисълта:
“Живей живота си и остави и другите да живеят!”

Не е препоръчително да подтиснеш, преглътнеш или да не дадеш воля на гнева си. Затова се опитваме да се научим да го парираме, а не му се подчиняваме. Ако не го сторим, увеличаваме застрашително шансовете си пак да посегнем към чашката.

Ние сме лаици и познаваме само собствения си опит – не разполагаме с лабораторни изследвания или научни теории. Всеки, който е страдал от абстиненция не е забравил колко раздразнителен е ставал – как си го е изкарвал на семейство, приятели, колеги или непознати, които положително не са го заслужавали.

Раздразнителността може да ни владее още известно време, след като спрем да пием, сякаш е кълбо цигарен дим в затворен бар, напомнящо ни за времето, когато пиехме дотогава, докато не извършим генералното си духовно пречистване."

Редактирано от Eми® на 01.10.06 22:25.