Това, което ни прави зависими е болестта на зависимостта – не алкохола, не нашето поведение, а нашата болест.
Има нещо вътре в нас, което ни прави неспособни да проявяваме контрол. Това същото „нещо” ни прави предразположени към фикс идеи и непреодолими импулси в други сфери от нашия живот.

Кога можем да кажем, че нашата болест се е активирала?
Когато сме обхванати от натрапчивата, непреодолима, егоцентрична рутина, от безкрайните измислици, които ни водят единствено към физическа, умствена, духовна и емоционална разруха.

Отричането - това е онази част от нашата болест, която ни казва, че ние не сме болни.

Отричането представлява нашата неспособност да видим реалността на нашата болест. Ние омаловажаваме нейното влияние.

Обвиняваме другите, посочвайки прекалено високите изисквания от страна на нашите семейства, приятели и работодатели.

Ако от известно време се въздържаме от употреба на алкохол, можеме да сравняваме сегашната проява на нашата зависимост с времето, когато пиехме оправдавайки се, че нищо от това, което правим днес, не може да бъде толкова лошо, колкото беше преди!

Даването на правдоподобни, но в действителност неверни обяснения за нашето поведение е едно от най-простите доказателства за нашето отричане.

Първо, ние трябва да достигнем до точката на признаване на пълното си поражение.

Има много различни начини да направим това.
За някои пътят, който изминаха за да достигнат до решението беше повече от достатъчен за да се убедят, че безусловното предаване е единствената възможност.
Други започнаха този процес, без да са напълно убедени, че са зависими или че наистина са достигнали дъното.

Достигането на дъното означава, че сме осъзнали нашето безсилие върху поведението ни, което е направило живота ни неуправляем и трябва да намерим начин да спрем това саморазрушително поведение, така че нашето предаване да не бъде замъглено от повтаряне на даденото действие.

Нашето пиене накрая ни доведе до място, от което повече не можем да отричаме природата на своята зависимост.

Всички лъжи, всички рационализации, всички илюзии отпадат, ако се изправим лице в лице с това, в което се превърна животът ни.

Осъзнаваме, че сме живели без надежда. Откриваме, че бяхме останали без приятели или че бяхме толкова неконтактни, че нашите взаимоотношения бяха фалшиви - пародия на любов и близост.

Въпреки, че може да изглежда, че всичко е загубено, когато открием, че се намираме на това ниво, истината е, че трябва да преминем през това място, преди да предприемем нашето пътешествие във възстановяването.

Като зависими, ние реагираме на думата „безсилие” по различни начини.

Някои от нас признават, че по-точно описание на нашата ситуация просто не съществува и признават своето безсилие с чувство на облекчение.

Други отхвърлят думата, свързвайки я със слабост или вярвайки, че тя означава някакъв вид характерова непълноценност.

Разбирането на безсилието и на това как признаването на нашето собствено безсилие е от първостепенна важност за нашето възстановяване – ще ни помогне да преодолеем отрицателните чувства, които можем да имаме относно тази концепция.

Ние сме безсилни, когато движещата сила в нашия живот е извън контрола ни. Нашата зависимост несъмнено може да се определи като такава неконтролируема, движеща сила. Ние не можем да контролираме алкохола, дори когато загубим нещата, които значат най-много за нас.

Не можем да спрем, дори когато знаем, че със сигурност като резултат ни чакат непоправими физически и психически увреждания.
Откриваме че правим неща, които никога не бихме направили, ако не беше нашата зависимост, неща, които ни изпълват с вина, когато мислим за тях.

Можем дори да решим, че повече не искаме да пием, но в последствие да осъзнаем, че просто не сме способни да спрем, когато ни се предостави подходяща възможност.

Можем да сме опитали да се въздържаме от употреба на алкохол (вероятно с известен успех) за някакъв период от време без програма, само за да открием, че нелекуваната ни зависимост рано или късно ни връща отново там, където се намирахме преди.

За това е нужно да докажем на себе си своето лично безсилие на едно по-дълбоко ниво.

Редактирано от Eми® на 11.09.06 00:51.

Нашата неуправляемост е външна проява на нашето безсилие.

Има два типа неуправляемост: външна, която може да бъде видяна от другите хора и вътрешна или личностна неуправляемост.

Външната неуправляемост често се отъждествява с арести, загуба на работа и семейни проблеми.
Едни не бяха способни да поддържат какъвто и да е вид взаимоотношения за повече от няколко месеца.
Други бяха изгонени от своите семейства и им бе забранено да се връщат.

Вътрешната или личностна неуправляемост често се отъждествява с нездравата или лъжлива система от представи за себе си, за света в който живеем, и за хората в нашия живот.

Ние можем да смятаме, че нямаме никаква стойност. А можем да вярваме, че светът се върти около нас – не просто, че това трябва да бъде така, но и че това е така.

Можеме да сме уверени, че наистина не е наша работа да се грижим за себе си, че някой друг е длъжен да се занимава с това.
Можем да считаме, че отговорностите, които поема обикновеният човек са прекалено бреме за нас.
Можеме да реагираме прекалено бурно или въобще да не реагираме на събитията в нашия живот.

Емоционалното непостянство е един от най-характерните признаци, по които можем да определим личната ни неуправляемост.

Има голяма разлика между примирение и предаване.

Примирението е онова, което чувстваме, когато осъзнаваме, че сме зависими, но все още не сме приели възстановяването като решение на нашия проблем.
Можем да си мислим, че нашата съдба бе да бъдем алкохолно зависими, да живеем и умрем в нашата зависимост.

Предаването е това, което се случва, след като приемаме, че не искаме да живеем повече така, както живяхме досега и повярваме, че възстановяването е възможно.

За да практикуваме принципа на приемането, трябва да направим повече от това просто да признаем, че сме безсилни пред алкохола.

Когато се предаваме и признаваме своята безпомощност пред алкохола, чувстваме дълбока вътрешна промяна, съпроводена от нарастващото чувство на надежда. Започваме да изпитваме чувство на умиротворение.

Ние приемаме нашата зависимост за болест и нашата основна цел - възстановяване от нея, както и това, че тези две неща ще бъдат с нас през целия ни живот.

Редактирано от Eми® на 11.09.06 01:03.

Сега достигнахме до мястото, откъдето можем да видим резултатите от стария ни начин на живот, но въпреки това вероятно все още не подозираме, колко много възможности предлага животът във възстановяването.

Може би, в даден момент е достатъчно това, че просто сме спрели да пием, но скоро ще открием, че ни е нужно нещо, което да запълни празнотата, която запълвахме с алкохола.

Ето защо е нужно да следваме 12-те стъпки и да възприемем принципите на духовната Програма на АА – за да запълниме тази празнота, като се учиме да живеем пълноценен и достоен живот в трезвеност, където приемането, смирението, готовността и непредубедеността са основна част от нашето ежедневие.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 11.09.06 01:06.