Re: благодаря за разбирането / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте!

Днес попаднах на този форум и май това се случва в точо подходящо време.

Почти всички обясняват (тук, а и навсякъде другаде), че едва ли не трябва да се достигне дъното, да се случат кошмарите, да почне да коли жена си и т.н., за да спре един алкохолик да пие. Много ми се иска да вярвам, че това не е вярно, че може и по по-лесния начин.

Аз съм алкохолик на 34 години, щастливо женен, с прекрасно дете, жена ми е бременна отново. Не ми трябват тестове, за да разбера, че съм алкохолик - знам си го. Убеден съм обаче, че близките и познатите ми не го вярват това или поне не го приемат са такава категоричност като мен, щото не им се иска. Работата ми върви повече от добре, спортувам отвреме навреме аматьорски, в момента даже съм назначен временно на много добре платена работа в западна Европа и тук също се справям добре, даже вчера нови проекти ми предложиха. Как обаче става това - само аз си знам.

От поне 10 години (а може и повече) дните без алкохол да са най-много десетина. Преди това бяха студенски години, преди това - хлапашки ученически компании... Сигурно пия от над 15-16 години, като последните - системно. Не се напивам, не, не бия хоря, не карам кола когато съм пил. Обаче организмът ми е привикнал и си иска дозата. На моменти тази доза е 2-3 бири (с усилия от моя страна да се спра), но често е бутилка концентрат, а понакога и повече. Последно време под половин бутилка уйски и бутилка вино за деня не съм падал.

От известно време се опитвам да променя това положение, но без резултат. Сега пък ми е особено трудно, защото съм сам в чужда държава, сам в квартира, близките и приятелите са далече, пари имам достатъчно, магазина за алкохол ми е на 2 крачки от апартамента... Звучи доста неподходящо като условия да спра пиенето, но мисля да го направя точно сега, точно днес.

Възниква обаче един проблем: В момента, в който не пия нищо през деня, започва да ми се спи, разсеян съм, не мога да се концентрирам върху работата, а тя трябва да се върши. От снощи не съм пил нищо, а и снощи пих само 2 чаши бяло вино и в момента съм по-зле от пиян! Знам, че в момента 200 грама уйски, което е в съседния хладилник, ще ми отвори очите и поне за няколко часа ще съм в по-добра кондиция, отколкото в момента, но също така знам, че това ще направи опитът ми да спра утре още по-труден, защото и преди това съм пробвал да спра, а не мога да премина даже през първото изпитание. Наясно съм и с хипогликемията, и с обезводнаването. Днес сутринта си купих и пия сокове на поразия, пия и витамини, ама - полза няма. Ръцете ми са изпотени, треперят, в момента ме наболяват разни карантии - нещо, което като пия не ми се е случвало. Уж постоянно много ми се спи и като захвана нещо се уморявам за нула време, а знам, че довечера няма да мога да заспя. А само да посегна към хладилника и ще спя като къпан!

Физически уж здравен проблем нямам. Наскоро ми правиха профилактични пълни изследвания, вкл. кръвна картина и преглед на карантиите с видеозон и всичко изглежда наред. Поне така казват лекарите. Аз обаче си знам, че не е наред. Не може като не си пил през деня да си като парцал и това състояние да попада в категорията "здрав".

Имам воля и желание днес да е първият от предстояща дъъъъълга поредица дни, в които ще направя промяната в живота си - ще спра да пия! Знам, че дори и да нямам подкрепа от близки и приятели наоколо, Господ ще ми помогне, ако аз съм готов за такава подкрепа. Много се надявам обаче тези проклети абстинентни пристъпи да преминат до няколко дни, защото в това състояние просто не мога да си върша работата, а тук всичко си има срокове. Днес уж работя нещо, но мозъкът ми е другаде - в бутилката в хладилника.

Според моите си разбирания за живота, вече съм достигнал дъното и трябва да успея! При това точно този път. Дано се получи!