ще настъпи ли промяната... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Днес намерих време да попрочета старите теми тук. Бррр.... Позната картинка, но честно казано, позната повече от книги, не от личен опит. Не че не съм правил простотии, не че не съм имал дни, които не помня, всичко описано ми е познато, но не и в такива трагични размери.

Аз не съм достатъчно силен човек, че да успея да се измъкна при наистина сериозно пропадане. Знам си къф съм кекаф, та може би затова възприех сегашното си положение като предостатъчно гадно и реших да спра. Знам си, че изтърва ли момента, ще ми се наложи после да скачам над летва, която ще ми е височка за нивото на мижавата волята и мижавия инат.

Всъщност, никак не завиждам на тия, които са я скачали високата летва. Техните истории са доста "отрезвяващи".

Три дни съм на сокчета :) и противно на страшните прогнози, които дадохте, днес съм доста по-добре от вчера. Не е кой-знае какво, но три дни без алкохол един след друг не съм правил от поне 5-6 години.

Не знам в Суходол с какво я борят абстиненцията, но едва ли дават всеки ден на болните по 3-4 литра прясно изцеден сок, бъкан с антиоксиданти :) и комбинирани витамини и минерали от по лефче хапчето. Едва ли ги хранят с такава качествена храна, каквато аз си позволих. Може от това да е, може от постоянното потене, предизвикано с аеробни натоварвания (не помня да съм се потил толкова преди това), но съм приятно изненадан от състоянието си днес. Никакви кошмарни сценарии не се реализираха, даже днес доста поработих. Не съм много-много в кондиция, ама то и след 500 грама уйски пак не бях, та това не се счита за проблем. И по-рано ми е пулсирала главата и ми се е спяло, и по-рано са ми играели разни мускули, гадният вкус в устата също ми е до болка познат... Нищо ново и нищо драматично. Просто един продължителен тежък махмурлук. Май съм се усетил навреме и дано няма физически последствия :)

Странното е, че цялата "терапия" ми е по-евтина от алкохола, който съм изпивал до преди няколко дни за същото време :)

Абе сигурно го забелязвате, но аз пиша все едно вече не пия. Сигурно си мислите "Еее, тоя пък! Три дни удържал и все едно кой знае какво е станало!". Ами не е така. Знам го. Не знам как стана тая работа, не знам кое тоя път е различното, но е различно. И по-рано съм си казвал, че няма да пия, обаче сега просто знам, че ще стане, вярвам си. Нямам обяснение откъде се пръкна тая увереност у мен. Преди седмица въобще не си вярвах, че мога да го направя, а сега съм 100% сигурен. Разликата е само, че тоя път обявих някъде (тук), че спирам. Дали това е толкова важно.?.?.? Може пък просто да са се събрали много дребни неща накуп, без да има нещо голямо. Не знам. След време може би ще мога да преценя. Сега ми е все едно.

Добиването на такава увереност беше основното, което преди време ми позволи да спра да пуша. Тогава пак не разбрах как много пъти не ставаше, а по едно време взе, че стана. И сега не мога да обясня причините, обаче знам, че тая увереност се появи отнякъде и ми е все едно дали е от Господ, от мен самия, от хората и обстоятелствата около мене или от четене на книги и форуми. Както казах, все ми е едно.

Снощи дойде един познат българин да ме покани да сме пиели бира някъде. Отказах му с обяснението, че предпочитам да не пия алкохол вече. Ако иска да излезем на сокчета - ОК, той ако иска и бира да пие, но мен да не ме закача. Той се опули, бяхме гледали заедно мачовете от световното и точно пък аз сега да откажа бира... Невероятно му се стори и го прие като отказ :). Сам се чудя на себе си как можах да откажа такава покана. Та това не бях аз :), аз така не правя по принцип, АЗ ДА ОТКАЖА БИРА??? :)

-----------------------------------
Да кажа нещичко тук за една друга тема, която горещо обсъждате - дали има и друг начин, освен АА, да се справи човек. Според мен ако (освен физическото здраве и психиката) е съсипан и емоционалния живот на човек, без помощ от хора, разбиращи проблемите му, няма да стане. Все пак, удавниците трябва да има за какво плаващо дърво да се хванат.

В някои редки случаи обаче се оказва, че по някаква причина се давиш не в открит океан, а на пътя на много преминаващи салове, лодки, даже кораби. В този случай, ако решиш да се спасяваш, обстоятелствата около теб все още позволяват да си живееш приличен физически, духовен и емоционален живот, имаш цели, имаш хоризонти. Тая мотивация ми се струва, че може да замести всякакви сбирки с непознати хора, пък макар и близки духовно в някакъв смисъл.

Това е само хипотеза :) Ще се поставя с удоволствие в ролята на опитно мишле за да проверим дали хипотезата ще порастне в теория. Хм... всъщност аз не съм добро опитно чишле, щото си имам АА форум, т.е. не съм съвсем изолиран от тия идеи.

Това обаче е само теория, която хич не ме интересува. Който иска да си спори - да си спори. Аз ще чета с удоволствие и благодарение на професионалните си деформации ще ви търся грешки в теориите