Срамувах се, не исках да пиша регистрирана. В дира съм от доста години и ме познават доста хора. След много четене реших, че може би това е първата стъпка. Продължава да си ме е срам, но ще напиша това, което мисля...

Ще разкажа накратко, щото сигурно много такива истории сте чули... Двамата с мъжа ми сме заедно от 20 годин, от училище. Обичаме се, имаме две чудесни момчета. Борихме се цялото това време - за образование, за работа, живяхме под наем, макар че и двамата сме от София. За да сме заедно. Някъде през годините блъскане и трудене, водката стана третият вечер. Първо по малко, после по повече.

Той работеше в ресторант, сутрин го виждах, че си сипва водка в кафето преди да тръгне на работа, за "събужане". За мое "оправдание" само ще споделя, че никога не съм пила преди обед, че не треперя, че не повръщам... Работя интелектуална работа, ставам рано, пия една кофа айрян и съм нов човек. Баси оправданието...

Всичко уж е наред, но напоследък (от няколко месеца) нещата взеха да стават главоломни. Той все по-често се напива. Не че и аз не съм до него, но той става лош, започнахме да се караме, няколко пъти ми посяга, последният е от миналата седмица. Блъскаше ми главата в земята, докато големият ни син (почти на 13) не го спря. Странно, дотогава не се замислях сериозно, какво причиняваме на децата си... Имало е и други такива сценки преди години, но примерно веднъж на 2.

Знам, че аз съм по-лошата, щото нося... Но днес ми дойде много. Имах, както обикновено, да работя в неделя. Той заведе малкия на детската площадка. В един момент отидох при тях, нещо ме човъркаше отвътре. Имах и една цигара, пък и реших, че сутринта ще си довърша нещата. Беше пиян. Много. Сам с 5-годишно дете. Малко по-късно заспа на пейката. Няма да ви разказвам шокът за децата... Малко или повече явно сте го преживели. Оставих го там. Не знам дали, кога и как ще се върне.

Знам само едно: така повече не мога. Трябва аз да се променя, за да не виждам ужаса в очите на децата, за да мога да се самоуважавам и, евентуално, да продължа да обичам този човек.

Помощ!

П.П. За 5 години, откак съм регистрирана в дира, това е най-дългият ми постинг. Можех и още да напиша, но реших да не досаждам като за първо нахлуване...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо - Поздравления за писането като регистрирана, Чавдарче!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 28.08.06 07:26.

По пътя към офиса се размислих… за онзи момент, когато живота ми висеше на косъм, след последния пиянски побой на връх Нова година…
Мда, останах сама с детето и водката… след още една година бях само с водката - прикована на легло от дискова херния, между четири стени, вперила празен поглед в телевизора, намирайки бягство от действителността и лекарство против ужасните болки - единствено във водката! Нямам спомен за тези 6 месеца… губят ми се от живота.

После, благодарение на един доктор, по чудо проходих и след една година отсъствие се върнах на работа, но вече бях зависима от алкохола…
По това време се събрахме отново с първата ми любов от ученическите години (след 10 години прекъсване на връзката ни). Но попаднах от трън та на глог! Той пиеше повече от мен и сутрин си пиеше кафето с водка – за събуждане…
После спря кафето и остана само водката…
Верно, не ме биеше, не сме се карали никога, просто се забавлявахме заедно, но определено това не беше живота, който искам - за мен и дъщеря ми!

Осъзнавах, че имам проблем с алкохола и започнах да търся спасение… но приятелят ми не беше на моето мнение. И той знаеше че има алкохолен проблем, но не пожела да спре. Не виждал смисъл да спира...
Сега е на 2 бутилки водка на ден, без работа, без шофьорска книжка, продаде колата, а съвсем скоро и жилището си… Решил е, че така ще живее до смъртта си. Тъжна история…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 28.08.06 09:29.

Четох различни съобщения тая вечер тука - пък и другаде. Твоето обаче отана с мен. Искам да ти кажа ,че те мисля. Добре си написала тука; права си да се тревожиш за децата. Ако те трепе - ЗЛе е. Ще стане по-лошо. Пиенето е НЕ е извинение, че те бие.

Кураж, успех.

Ще ти пиша по-подробно на кю, тук се обаждам да те поздравя, че си писа с ника.