Re: Ето я и моята история... и то в кратък вариант:) / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

МОЯТА ИСТОРИЯ

Звучи много драматично като заглавие, или по-скоро банално, няма значение. Както и да е, подгответе си кафенце или друго безалкохолно, запалете си една (ако пушите), отпуснете се удобно и да действаме:)

Не знам откъде да започна, наистина. Може би оттам, че имам случаи на алкохолизъм в семейството си, а нали според статистиката деца на алкохолици е седем пъти по-вероятно да развият болестта отколкото деца на здрави хора.

Първата ми среща с алкохола беше може би на около 13-годишна възраст (за уточнение, сега съм на 24) на една Нова година с родителите ми (забележете!), където се напих от няколко чаши шампанско под тревожния поглед на майка ми (в чийто род и кръв тече алкохолната зависимост) и забавляващия се поглед на баща ми. Стана ми лошо, почнах да залитам и да губя координация, а по-късно повърнах. На другия ден имах страшно главоболие, виеше ми се свят, главата ми висеше на косъм. И се зарекох никога вече да не близвам тая отрова, чудех се как може хората доброволно да се подлагат на това изтезание! Само че човек не знае какво му е писано.

Майка ми понастоящем е алкохоличка, не съм сигурна в какви количества пие, понеже вече не живея с родителите си, но предполагам, че е около 200-300г концентрат или 3-4 бири. Всеки ден. Но това е само пиенето без повод. Когато имаме гости, нещата загрубяват количествено. Пиянството й е кротко, не става избухлива или раздразнителна, само че погледът й е замъглен и почти нищо не разбира от това, което й се говори... А после ляга, заспива и след няколко часа все едно не е било. Баща ми, от друга страна, на младини е бил "голям пияч", толкова голям, че през вечер-две "приятелите" му са го НОСЕЛИ до вкъщи. Това е било по времето, когато не съм била родена, а майка ми е виждала алкохол само по телевизията. След това нещата се обърнали, баща ми спрял да пие ИЗОБЩО и така в продължение на 20 години.... В последните десетина, зависимостта разви майка ми, в границите,които описах по-горе. Баща ми отново пропи преди 3-4 години поради житейски проблеми и сега е на фаза 2 седмици пълно въздържание, а след това една вечер напиване до безпаметност, и то УМИШЛЕНО. Умишлено не яде преди това цял ден, за да може да се напие качествено и на другия ден се е заредил с безалкохолно, да гаси пожара. Просто при него си е планирано. Никога не се случва да пийне просто ей така, дори и някой да го покани на маса. Иди разбери. Но това е вече друга тема, за родителското ми тяло можем да говорим друг път надлъж и нашир.

Аз, като достойна дъщеря на родителите си, ги задминах и двамата до степен, в която се умалиха като точици, а сега даже изобщо не се виждат вече.

Започнах да пия "по-редовно", когато бях на 18, излизахме с приятели, те пиеха безалкохолни, а аз по една бира, и ми ставаше едно такова леко, весело....От една бира. Сега една бира я пия като вода. След това последваха раздели с гаджето, дълбоки сърцераздирателни душевни драми и естествено - давене на мъката в алкохол. Спомням си една вечер, бях с един приятел на бившето ми гадже, който уж щеше да ме утешава по повод скорошната раздяла и за утеха изпихме по 300г водка. Момчето пребледня, повръща, припада, а на мен, не че нищо ми нямаше, но се позамаях само. Дали от вродената ми пристрастеност или друго, но сега си давам сметка колко ненормално е 18-годишна, че и който и да е човек, да изпие толкова, при положение, че преди почти не е близвал алкохол, и да не му повлияе!

Както и да е, това са само единични случаи. Сериозната практика започна, когато отидох да живея на друго място и когато се връщах в родния си град, излизах с компания, в която всички пиеха по много. Ама много. Предимно мъже, и аз да не остана по-назад, вдигах чашата на всяко наздраве и всяко "до дъно" се изпълняваше стриктно! Тези сбирки се случваха веднъж на две седмици. На другия ден след подобен запой, ми беше зле, цял ден не знаех къде съм, но свикнах. Следващите години се случиха отново някои "драматични събития" в живота ми, които като се замисля сега, са били бели кахъри, ама иди обяснявай, и алкохолът се превърна в мой най-добър и верен приятел. Не задаваше въпроси, не обвиняваше, не гледаше укоризнено и винаги ме чакаше в най-близкия магазин или направо вкъщи. Имаше един период, в който живеех сама, и се чувствах изоставена, низгверната, онеправдана, нищо нямаше смисъл, не виждах бъдеще и път пред себе си... Всяка вечер нямах търпение да свърша работа, за да се прибера сама при любимия си алкохол, да си пусна задушевна музика, да си пиша в дневника, да си поплаквам и самосъжалявам...Каква идилия беше само! Като споменах дневника, замисляла съм се дали да не го публикувам, доста интересни неща има от ежедневието на алкохолика:) Почти всяко писание започва с - "отново съм пияна", или "малко съм пийнала, ама нищо..." Може да постна тук 2-3 неща да чуя чуждо мнение:)

Освен това, излизах с приятелки, всички се напивахме, после си споделяхме с насмешка, коя как се напила и как се изцепила, само че никоя от тях не пиеше тайно вкъщи, не заспиваше на пода с дрехите и не припадаше в банята в несвяст. Когато бяхме заедно, пиех редом с тях, но иначе отдавна ги бях задминала. Започна най-страшното. Белите петна. Безпаметни нощи с различни мъже, на различни места, благодаря на Бога, че не съм се наранила или нещо по-лошо! Започнах да се напивам от съвсем малко количество, като разбира се, след това си продължавах.Почти съм сигурна, че още тогава приятелите са ми забелязали, че имам проблем, но никой не искаше да говори за това сериозно, сякаш е някаква отвратителна извратена тайна, която ще ти изгори устата. А това е най-лошото - непризнаването, че има проблем. Само ми казваха - спокойно, не си алкохоличка, алкохолик не се става за толкова кратко, а и ти не пиеш много, бе я си сипи още едно! А междувременно започнах да слабея страшно, косата ми взе да пада, цикълът ми спря (извинявам се на мъжките читатели за интимните подробности:)) и бях се превърнала в ходеща обвивка на това, което бях някога.

Затова се радвам, че сега има такова място, където човек може да сподели проблема си, понеже никой друг не може да те разбере, освен ако не е преминал през същото. Отстрани е съвсем друго.

През всичките тези години не съм спирала да пия. Но последната половин година може да се каже, че понамалих количествата, понеже открих други удоволствия в живота. Вече се спирам, замислям се по-често, когато приятелите ми, вместо третата бира си поръчват безалкохолно, правя като тях. Не пия на гладно и мислите ми не са само в алкохола и кога ще мога да си пийна.

Всички тестове в интернет, които съм правила, са показвали, че ако не съм "дърт алкохолик", то поне имам сериозен проблем с алкохола. Осъзнавам го и тъй като успявам да го огранича - вече съм на 1-2 бири, но не всяка вечер и до 4 бири с компания - вярвам, че ще мога и да спра изобщо!

Не искам от вас да решавате вместо мен или да анализирате състоянието ми, то е пределно ясно - продължавам ли да пия, бъдещето ми е доста нестабилно. Просто исках да споделя с някой историята си, някой, който ще ме разбере и ми олекна!

Благодаря, че отделихте време да прочетете словоизлиянията ми, имах и още за писане, но наистина щеше да стане много дълго:)

Желая на всички успех във всяко едно начинание и се надявам на повече споделен опит и преживявания!