|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Важна е войната, не битката!
[re: Eми_]
|
|
| Автор | Лeйди B (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.06.06 20:46 |
|
|
Еми,
Аз отдавна съм признала, че съм алкохоличка с всички произтичащи от това екстри. Доколкото знам, това е 1та стъпка.
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор |
Eми_ (Обнадеждена) |
| Публикувано | 22.06.06 20:57 |
|
|
Чакай малко ? Какви нелепи възгледи???
А ти въобще не си тъпа. Бориш се сама от доста дълго време, търсиш начини, пробваш така, пък иначе... продължавай! От сърце ти желая да успееш!
Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неyловимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чyството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се появи пристрастието, те минават през добре изветните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.
От друга страна – колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират - щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, който преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила.
Е, толкова ли е сложно да приемеш няколко простички неща, съвсем лесни за прилагане? Ами отпусни се малко, стига спори щом чуеш АА. Кво толкова ужасно има в тези две букви?
Редактирано от Eми_ на 22.06.06 21:03.
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор |
Eми_ (Обнадеждена) |
| Публикувано | 22.06.06 21:16 |
|
|
"Аз не отричам АА. Но всеки човек е различен. Едно лекарство може да излекува някого и да отрови друг. "
Защо мислиш, че АА ще те отрови?
Може пък да те излекува. Докато човек сам не се пробва, няма как да се разбере.
Ами рискувай - като в тотото.
Кой игре - печели..., даже Ицо Стоичков го е разбрал
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Eми_]
|
|
| Автор | Лeйди B (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.06.06 21:21 |
|
|
Това, което си ми написала, ми е ясно. Не отричам АА.
Каква психическа промяна? Аз знам, че съм алкохоличка, че не трябва да пия, че искам да спра да пия. Не се заблуждавам, че мога да пийна 1 чашка и да спра. Не пия за удоволствие. Разбрах значението на израза Пью с отвращением.
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Eми_]
|
|
| Автор | Лeйди B (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.06.06 21:27 |
|
|
Скачам, защото когато попитам за нещо конкретно, ми се отговаря с разни иносказателни истории. Ти ми беше пратила 1 сайт, който много ми хареса. Хората просто споделят - кой ял фастъци, кой шоколади, кой пил сок. И как се е подобрил животът им.
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор |
Eми_ (Обнадеждена) |
| Публикувано | 22.06.06 22:02 |
|
|
Ами питай де? Какво искаш да знаеш?
Ако питаш мен - пия минерална вода с лед, натурални сокове, кока-кола и кафета. До преди седмица се наливах с енергийни напитки, за да мога да издържа на натоварването в работата, но вече ги спрях
За сметка на алкохола, почнах да пуша по 2 кутии цигари на ден, но и това ще се оправи по-късно
Цял месец ходих на каланетика, а в събота и неделя карам колело в парка. Сега спрях каланетиката, защото съвпада със сбирките на АА.
Всеки ден си хапвам шоколад, ям плодове, зеленчуци и пиле.
Отслабнах 8 кг. за 45-50 дни
Чувствам се леко и комфортно.
Това за физическата промяна. Сега за психическата:
От както спрях да се съпротивлявам с/у Висшата сила, повярвах, че този път ще успея. За пръв път в живота ми отидох в църква с цел да се помоля за това, да избера верния път, какъвто и да е той, само и само да мога да спра да пия. Помолих се, това което правя (незнаейки точно кое е то) да ме измъкне от алкохола, да разреша проблема и да ми се покаже КАК?
После се хванах на дистанционно обучение (без да ходя на живи сбирки) по Програмата на АА, защото друга програма не видях. В началото си беше от чисто любопитство - да видя какво пък толкова действащо има в нея.
В последствие със същия тоя хъс, с който действах под влияние на алкохола, започнах да действам под влияние на Програмата. Даже и налудничави да ми се струваха някои неща в първия момент, не ги прескачах, а търсех обяснение, смисъл, тълкувание - защо е така? И си го намирах за себе си.
Това е
Мисля, че не съм изперкала, ако някой вижда отклонения в начина ми на мислене, моля да ме информира
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор | aлkи (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.06.06 22:05 |
|
|
Щом си рекла, може найстина да е много силен този Спас - да му е сречно!
Но въпросът е колко силна си ти? Признаваш ли, че сама неможеш един ден без алкохол? От каде мислиш да намериш сила, от Спас ли?
Казваш; "аз признавам да съм алкохоличка, туй е първата стъпка". Я погледни какво ни казва първата стъпка: "Признахме че сме безсилни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем".
Кое по-точно признаваш;
1. Безсилието си, сиреч, безпомощноста си?
2. Или признаваш, че животът ти е станал неуправляем?
Те болниците и лудниците са пълни с хора, който знаят за проблемът си (алкохолизм), обаче ква файда, когато не се решават да вземат някоя мярка? Може би от липсата на сила? Сигурен съм че поне знаеш туй! :)))
Той, Спас не споделя и хората ако се надяват да получат сила от него, ей тъй ще има да си чакат, щот израходва своята да спори и се брани из клуба.
А ти Лейди, ако си алкохоличка би почувствала угризение на съвеста, като гледаш че никой (подобно теб) не напада, че хората освен да ти помогнат нямат друго намерение. Постоянно се браниш и риташ, като предизвикваш ненужна война в клубът на "Алкохолно зависими".
В самото съкрушение се крие ключът, признавайки загуба се изпълваме със нужната сила; един в друг се уповаваме, като изпълним завета на прадедите (снопа стрели), защото "една стрела се чупи лесно"!
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: aлkи]
|
|
| Автор |
Eми_ (Обнадеждена) |
| Публикувано | 22.06.06 22:15 |
|
|
"В самото съкрушение се крие ключът, признавайки загуба се изпълваме със нужната сила"
Това е ключът - изправени пред алкохола, трябва да признаем собствената си безпомощност. Въпреки че влагаме всичко, на което сме способни, това очевадно не е достатъчно.
За да се постигне основна промяна, понякога ни е необходимо нещо повече от човешките сили.
ПП. Алки, стискам палци за Австралия, братко
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор | Eми (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.06.06 23:57 |
|
|
Лейди, пишеш, че отдавна си признала, че си алкохоличка с всички произтичащи от това екстри. И че доколкото знаеш, това е 1та стъпка.
Малко повече трябва за ДА РАЗБЕРЕШ, а не само да поназнайваш
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Първа Стъпка се явява възможност да видим реалността и да признаем, че не контролираме живота си. За това признаваме своето безсилие и преставаме да се преструваме.
Спираме отново и отново да се появяваме в ролята на фокусник.
Признаваме, че не можем да продължаваме да поддържаме илюзията за контрол. И ако това означава, че всички балони ще паднат на земята, то нека бъде така.
Толкова сме уморени да жонглираме своя живот, че сме готови да приемем това, което ще последва - безусловно!
| |
|
Тема
|
Re: Важна е войната, не битката!
[re: Лeйди B]
|
|
| Автор | aлkи (Нерегистриран) |
| Публикувано | 23.06.06 00:53 |
|
|
Здравей Лейди! Ако нямаш нищо напротив, ще те помоля да размислиш по въпросите, който извадих от материала на АА.
Кога и как и точно в кои случаи егоистичното ми търсене на сексуални контакти навреди на други хора и на самия мен?
Кои хора бяха наранени и до каква степен?
Не разруших ли брака си и не нанесох ли вреда на децата си?
Не изложих ли на опасност положението си в обществото?
Как точно реагирах тогава в тези ситуации?
Не страдах ли от чувство на вина, което нищо не бе в състояние да потуши?
Или пък настоявах, че аз бях преследваният, а не преследващият, като по този начин се самооправдавах?
Как реагирах на сексуални разочарования?
Когато ме отхвърляха отмъстителен ли ставах или потиснат?
Изкарвах ли си го на други хора?
Ако вкъщи ме отлъскваха или ме посрещаха хладно, използвах ли това като повод за изневяра?
Дали страхът и чувството ми за малоценност по отношение на това дали съм годен за работата си, разрушиха самоувереността ми и ме изпълниха с противоречия?
Опитах ли се да прикрия тези усещания чрез блъфиране, измама, лъжа и бягство от отогворност?
Или пък чрез раздразнение от това, че другите не са разпознали моите наистина изключителни способности?
Не се ли надценявах и не се ли правех на важен?
Нямах ли безпринципни амбиции, поради които измених на партньорите си и ги ощетих? Не бях ли прахосник?
Не бях ли вземал неразумно пари назаем, без да се замисля за връщането им?
П.П. Няма нужда да ми отговаряш, важното е сама на себе си да отговориш!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
