Еми, прекрасна си във вярата си. Тези 3 неща ги приемам и ги ползвам, ако може така да се каже. Радвам се, че си приела вярванията на АА. Дано да ти помогне. Аз не мога.

Мила трезвееща Еми, спомняш ли си колко беше ентусиазирана преди 1 година. Приказваше същите приказки - колко си щастлива без алкохола, как виждаш слънцето, луната и звездите. Аз нямам това качество. Не смея да кажа. Защото не съм сигурна. Страх ме е, че утре мога да се запия.

Лейди Водка,
Точно това мислене - Страх ме е, че утре мога да се запия... ТИ ПРЕЧИ да започнеш да НЕ пиеш Това те измъчва най-много според мен.
Няма страшно. Не го мисли за утре Утре може и да не сме живи. Мисли си само за днес. Излез на вън, разходи се. Виж колко е хубав денят и просто Живей за мига
Абстрахирай се от това какво е било вчера, какво ще бъде утре, други ден, след месец или години... Важно е ДНЕС - сега, в този момент, да усетиш, че си ТРЕЗВА и да ликуваш от заслуженото щастие
Всяко начало е трудно. Краят увенчава делото.
Желая ти успех!


"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Миналата година се опитах за ПЪРВИ път да спра алкохола САМА.
Реших да го направя по-скоро експериментално. Не бях пробвала да спирам пиенето 17 години, от които последните 7-8 пиех ЕЖЕДНЕВНО. Бях се пристрастила както към цигарите. Всяка делнична вечер изпивах минимум 200 гр. водка. През почивните дни изпадах в денонощни запои.
В този алкохолен дух живях, работих и гледах дъщеря ми.
За това миналото лято реших да се тествам да видя дали мога да не пия. Издържах 1 месец, помислих си че всичко вече е ОК и реших да го отпразнувам... Така след няколко "нормални" напивания, се оказах в още по-лошо положение. Удвоих и утроих количеството алкохол, но ефектът все не ме удовлетворяваше. Напротив! Само негативни емоции ми донасяше всяко едно запиване. Губех мярка все по-често (от 10 пъти - за 8 нямах спомени...) Страшна работа

Разликата е, че преди нямах Духовна програма и за това ми се изчерпаха силите. Спомням си как със СТРАХ стисках зъби да НЕ ПИЯ и едва удържах положението.
Сега е различно Спокойна съм и не се страхувам.
Не броя трезвите си дни колко станаха, за разлика от миналата година (тогава ги броях непрекъснато и всеки един момент знаех точно от колко време не съм пила)
Така, че мила Лейди Водка имам значителен напредък. Вярно, не можах от раз, но продължавам да опитвам пак. По-добре е от колкото да си кажа няма начин... не мога, това не искам, онова не става.
До тук съм много доволна от себе си, че не само си мисля да не пия, а наистина ГО ПРАВЯ. Ще видим по-нататък. Времето ще покаже

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Абе откъде намирате пари за пиене?!?!

Аз не мога да намеря пари за храна и за сапун, напоследък и за ток, да не говорим, камо ли за пиене, цигари и тям подобни удоволствия!

Я кажете, къде работите, какво сте учили, какво образование имате, че ви търпят по 10 и повече години да ходите пияни и заляни на работа, че да можете и децата си да гледате, че и пари да ви плащат даже?

Знаете ли.
Щом тези стъпки не ви помагат- измислете си ваши. Само че- без такива строги правила и т.н., ами такива, както вие бихте го разбрали. Съберете се, обединете се и го направете.

Мислите ли, че е възможно ?

Да обедините това, което ви помага на едно място, и в една тема , или нещо подобно. Така всеки, който е като Вас, ще намери нужното , а който не е- ще намери АА.

Редактирано от Диxaниe на 27.05.06 10:31.

Лейди Водка - няма дума не мога . Има само не искам .

Поискай ! Знам колко е трудно. Аз съм депресивна личност, пристрастена към яденото. И много самотна. Но знаеш ли, когато искам нещо много силно- го правя. Години се боря с моя псевдо-глад. Не винаги, когато ям, съм наистина гладна. Хубавото при алкохолизма е, че ако спреш алкохола съвсем- няма да умреш. Докато аз никога немога да спра яденето, а трябва да се науча да го ограничавам. Това е най-трудното нещо, което съм правила в живота си. Не ходя по лекари. Справям се сама. Просто казвам - "днес ще ям само толкова, колкото ми се яде наистина". По същия начин и ти трябва да кажеш- "Днес няма да пия".
И когато доближа шкафа с всички лакомства и отвътре ме драпа да ям, да ям, да ям- си казвам по 12-тина пъти на ден, и повече: "Не, днес реших да не прекалявам . Само днес". И правя същото на другия ден. И следващия. И когато станат поред няколко дни си казвам- "Ето, че мога. Силна съм. " И спирам дотук, за да не се увлека в хвалби и не се почерпя за повода.

И така- всеки ден.

Тайната е да кажеш НЕ веднъж, а след това да повториш това и утре. И други ден. И по-други ден. Докато ти стане навик да го правиш. И никога незабравяй да не пробваш след няколко години, просто , за да видиш дали можеш само 1 да хапнешш (пийнеш) за разнообразие.

Редактирано от Диxaниe на 27.05.06 10:44.