Една, друга, глупачке, Спасе,
Нека да спасим клуба. Да можем да си говорим, а не непрекъснато да ни обясняват за тия стъпки и за Висшата сила. Не вярвам. Искам да разговарям с хора като мен. Да си помагаме.

Опа-ла, ке си имаме форума ЛУДНИЦА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

И аз искам да говоря с хора като мен. Това ми помага много повече. Не отричам никакви стъпки обаче.
Това, че няма да пия днес ще е заради факта, че аз не искам и заради това, че мога да поговоря тук с някой, а не заради стъпките, които четох, не дочетох веднъж и не ги помня. Май трябва пак да ги прочета...

Една, така като те чета, все едно виждам себе си миналото лято. И аз така си четях отгоре отгоре и се питах що ли си губя времето Но тогава четях избирателно - тук малко стъпки, там някоя друга историйка, но съвсем ПОВЪРХНОСТНО
Сега се хванах здраво и сериозно. Няма друг начин. В началото САМА се натиснах да чета БАВНО и ДА НЕ ПРЕСКАЧАМ текстовете, които не ми изнасят . Общо взето се инатих първата седмица. Голяма битка водех със себе си, но през първите 10 дни това ми беше спасителния пояс Прескочиш ли бариерата, която ти си я поставяш, всичко се нарежда от самосебе си /или от Висша сила/
Сега се чувствам много по-стабилна. Не ми се пие. Мисля си за други неща, правя други неща и това определено ми харесва
Разбира се още е рано да се каже колко време ще издържа, но за себе си съм си изградила подсъзнателни защити срещу рисковите ситуации, които бих могла да предвидя за мен.

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

И на мен ми трябваха почти 8 години, докато стигна от четенето на стъпките до тяхното приемане и опити за прилагане. Това наистина не е лесно. Но никога през тези 8 години не ги отрекох напълно.
Да се прочетат само информативно и след това да се отричат тотално е по-лесното, но дали е по-разумното.
Вие ги отричате с непрекъснатото повтаряне на аргумента "не вярвам във висши сили, вярвам само в себе си", загърбвайки непрекъснато факта, че това са само предложения и от тях могат да се ползват само части.
Както Ошатински винаги казвал на новите в АА "Сигурен съм, че отначало 95 процента от това, което чуете в АА няма да ви хареса. Но вие се концентрирайте в останалите 5 процента и търсете в тях не това, което ви харесва, а това което отъждествявате със самите вас."
Абсолютно съм съгласен, че АА не е единственият начин за спасение от алкохола. Но пък е факт, че след като опитвах какво ли не без резултат, накрая ме спаси програмата на АА.
Не ми е приятно, но и не съм силно засегнат от това, че лейди Водка иска да "спасява" клуба.
Както и се старая да проявям разбиране, че 2 нощи семейството ми бе тероризирано от пияни телефонни звънци от участинк в този форум и трябваше да изключвам всички видове телефони у дома. Приемам, че и това е част от играта... Както и че е част от отричането на АА...
Ще продължавам от време на време да хвърлам по един поглед тук, но няма да ви занимавам повече с АА, за да ви "спася" от това толкова неприятно за част от вас движение.
Който все пак се интересува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да уточня - аз не отричам програмата на АА и 12-те стъпки. Не мога да отричам нещо, което не разбирам напълно или не искам да разбирам.

Nekoi, съгласна съм с теб, наистина не е лесно да се възприемат стъпките и още повече да се прилагат ежедневно. За това се изисква време. Лично аз все още се запъвам на Втората стъпка… Възприемам я частично, но продължавам да тъпча на едно място. Важното е, че не пия, независимо от това до колко мога да приема някои неща.
Тази Програма на АА си е цяла наука. Нужно е обучение. Аз си избрах задочната форма на учене. Нямам нищо против живите сбирки на АА, но предпочитам да си спестя каквото и да е влияние. Бях на 2 сбирки през първата седмица на трезвеността ми. На втората сбирка, след като си поговорих с водещия, се успокоих и си казах, че аз не съм чак толкова закъсала и това мое предразположение на духа, ми позволи на другия ден да си пийна. Значи АА не е фактор номер 1 за разрешаване на проблема ми, т.е. щом ходиш редовно на сбирки – да имаш гаранция за трезвеност. Това не е така. Споделянето тук в този форум за мен е по-ефективно. Вместо да ходя по заведения или да съм в рискова компания сред пиещи, тук в Дир.бг мога да си чета с часове

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Редактирано от Eми_ на 25.05.06 16:13.

За мен ключът към втора стъпка беше:
Да повярвам, че има някакъв бог.
И че този бог не съм аз.
За мен не беше чак толкова трудно, защото винаги по някакъв хаотичен и неосъзнат начин съм вярвал в първото. Така че оставаше само да осмисля стъпката и да си отговоря на въпроса Защо този бог не съм аз.
Разбирам, че за тези, които вярват, че всичко зависи само от тях самите, този ключ не отваря вратата.
Не натрапвам на никого нищо, включително и себе си

Тук съм... понякога. Аз разбирам нещата така: Този клуб е наречен АА и създаден от тях. Аз съм само минаващ и все повече разбирам, че мястото ми не е тук. Наистина има пишещи, на които според мен алкохола им е най-малкия проблем... Цялата тази идеология е неразбираема за мен, но не искам да коментирам в дълбочина. Още повече, че като си сложат модератор въобще няма да сме добре дошли.
Въпреки това четейки постовете на объркани и обезверени (да не кажа слаби с извинение) хора смятам, че АА е място, където могат да се отърват от нашия порок... или да го заменят с друг, не толкова пагубен...

На мене пък ми е трудно да "обърна" нещата: досега винаги съм била на мнение, че Бог има нужда от вярата на хората, за да го има изобщо, т.е. хората го създават с вярата си. Сега знам, че това не е така и минах в другата крайност: Бог, или каквато е Висшата сила, не се нуждае от моята вяра. И като знам, че Го/Я :) има, не виждам моята вяра изобщо да има значение... освен само и единствено за мен. И никак не виждам аз какво значение бих могла да имам за Него/ Нея, че да ми помага.
Помага ми четенето (и писането) тук, но пък нещата, които "измислям" не са кой знае колко интересни за останалите...
За да си допаднеш с някого и той/тя да се заеме да ти бъде наставник, пък са необходими срещи и разговори - ето ти "за" сбирките. Иначе минаваш на задочно обучение, както се изразяваш. А то пък е по-бавно и предполага повече налучквания...
Та и аз се чудя :)
Може би трябва да си спомним принципа "Живей и остави и другите да живеят" и този форум да продължи не само с 12-те стъпки и традиции. Никой не е длъжен да чете частта, която не му допада, нали?