Една, друга, глупачке, Спасе,
Нека да спасим клуба. Да можем да си говорим, а не непрекъснато да ни обясняват за тия стъпки и за Висшата сила. Не вярвам. Искам да разговарям с хора като мен. Да си помагаме.

Опа-ла, ке си имаме форума ЛУДНИЦА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

И аз искам да говоря с хора като мен. Това ми помага много повече. Не отричам никакви стъпки обаче.
Това, че няма да пия днес ще е заради факта, че аз не искам и заради това, че мога да поговоря тук с някой, а не заради стъпките, които четох, не дочетох веднъж и не ги помня. Май трябва пак да ги прочета...

Една, така като те чета, все едно виждам себе си миналото лято. И аз така си четях отгоре отгоре и се питах що ли си губя времето Но тогава четях избирателно - тук малко стъпки, там някоя друга историйка, но съвсем ПОВЪРХНОСТНО
Сега се хванах здраво и сериозно. Няма друг начин. В началото САМА се натиснах да чета БАВНО и ДА НЕ ПРЕСКАЧАМ текстовете, които не ми изнасят . Общо взето се инатих първата седмица. Голяма битка водех със себе си, но през първите 10 дни това ми беше спасителния пояс Прескочиш ли бариерата, която ти си я поставяш, всичко се нарежда от самосебе си /или от Висша сила/
Сега се чувствам много по-стабилна. Не ми се пие. Мисля си за други неща, правя други неща и това определено ми харесва
Разбира се още е рано да се каже колко време ще издържа, но за себе си съм си изградила подсъзнателни защити срещу рисковите ситуации, които бих могла да предвидя за мен.

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

И на мен ми трябваха почти 8 години, докато стигна от четенето на стъпките до тяхното приемане и опити за прилагане. Това наистина не е лесно. Но никога през тези 8 години не ги отрекох напълно.
Да се прочетат само информативно и след това да се отричат тотално е по-лесното, но дали е по-разумното.
Вие ги отричате с непрекъснатото повтаряне на аргумента "не вярвам във висши сили, вярвам само в себе си", загърбвайки непрекъснато факта, че това са само предложения и от тях могат да се ползват само части.
Както Ошатински винаги казвал на новите в АА "Сигурен съм, че отначало 95 процента от това, което чуете в АА няма да ви хареса. Но вие се концентрирайте в останалите 5 процента и търсете в тях не това, което ви харесва, а това което отъждествявате със самите вас."
Абсолютно съм съгласен, че АА не е единственият начин за спасение от алкохола. Но пък е факт, че след като опитвах какво ли не без резултат, накрая ме спаси програмата на АА.
Не ми е приятно, но и не съм силно засегнат от това, че лейди Водка иска да "спасява" клуба.
Както и се старая да проявям разбиране, че 2 нощи семейството ми бе тероризирано от пияни телефонни звънци от участинк в този форум и трябваше да изключвам всички видове телефони у дома. Приемам, че и това е част от играта... Както и че е част от отричането на АА...
Ще продължавам от време на време да хвърлам по един поглед тук, но няма да ви занимавам повече с АА, за да ви "спася" от това толкова неприятно за част от вас движение.
Който все пак се интересува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да уточня - аз не отричам програмата на АА и 12-те стъпки. Не мога да отричам нещо, което не разбирам напълно или не искам да разбирам.

Nekoi, съгласна съм с теб, наистина не е лесно да се възприемат стъпките и още повече да се прилагат ежедневно. За това се изисква време. Лично аз все още се запъвам на Втората стъпка… Възприемам я частично, но продължавам да тъпча на едно място. Важното е, че не пия, независимо от това до колко мога да приема някои неща.
Тази Програма на АА си е цяла наука. Нужно е обучение. Аз си избрах задочната форма на учене. Нямам нищо против живите сбирки на АА, но предпочитам да си спестя каквото и да е влияние. Бях на 2 сбирки през първата седмица на трезвеността ми. На втората сбирка, след като си поговорих с водещия, се успокоих и си казах, че аз не съм чак толкова закъсала и това мое предразположение на духа, ми позволи на другия ден да си пийна. Значи АА не е фактор номер 1 за разрешаване на проблема ми, т.е. щом ходиш редовно на сбирки – да имаш гаранция за трезвеност. Това не е така. Споделянето тук в този форум за мен е по-ефективно. Вместо да ходя по заведения или да съм в рискова компания сред пиещи, тук в Дир.бг мога да си чета с часове

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Редактирано от Eми_ на 25.05.06 16:13.

За мен ключът към втора стъпка беше:
Да повярвам, че има някакъв бог.
И че този бог не съм аз.
За мен не беше чак толкова трудно, защото винаги по някакъв хаотичен и неосъзнат начин съм вярвал в първото. Така че оставаше само да осмисля стъпката и да си отговоря на въпроса Защо този бог не съм аз.
Разбирам, че за тези, които вярват, че всичко зависи само от тях самите, този ключ не отваря вратата.
Не натрапвам на никого нищо, включително и себе си

Тук съм... понякога. Аз разбирам нещата така: Този клуб е наречен АА и създаден от тях. Аз съм само минаващ и все повече разбирам, че мястото ми не е тук. Наистина има пишещи, на които според мен алкохола им е най-малкия проблем... Цялата тази идеология е неразбираема за мен, но не искам да коментирам в дълбочина. Още повече, че като си сложат модератор въобще няма да сме добре дошли.
Въпреки това четейки постовете на объркани и обезверени (да не кажа слаби с извинение) хора смятам, че АА е място, където могат да се отърват от нашия порок... или да го заменят с друг, не толкова пагубен...

На мене пък ми е трудно да "обърна" нещата: досега винаги съм била на мнение, че Бог има нужда от вярата на хората, за да го има изобщо, т.е. хората го създават с вярата си. Сега знам, че това не е така и минах в другата крайност: Бог, или каквато е Висшата сила, не се нуждае от моята вяра. И като знам, че Го/Я :) има, не виждам моята вяра изобщо да има значение... освен само и единствено за мен. И никак не виждам аз какво значение бих могла да имам за Него/ Нея, че да ми помага.
Помага ми четенето (и писането) тук, но пък нещата, които "измислям" не са кой знае колко интересни за останалите...
За да си допаднеш с някого и той/тя да се заеме да ти бъде наставник, пък са необходими срещи и разговори - ето ти "за" сбирките. Иначе минаваш на задочно обучение, както се изразяваш. А то пък е по-бавно и предполага повече налучквания...
Та и аз се чудя :)
Може би трябва да си спомним принципа "Живей и остави и другите да живеят" и този форум да продължи не само с 12-те стъпки и традиции. Никой не е длъжен да чете частта, която не му допада, нали?

Спасе, аз бях една от инициаторките за създаване на този клуб. С мисълта да споделяме. 12-те стъпки всеки може да ги прочете. Има ги навсякъде. Ако някой иска да ги коментира, чудесно. Но искам да има място и за други неща.

Аз също не ги отричам. На много хора помагат. Чела съм ги много пъти. За мен не са подходящи. Но това не значи, че няма друг начин, който да е подходящ за мен, за теб, за други.

Е, как...Започва да прилича на истински клуб. Ще привлечем и сеирджии като теб.

Лейди, аз не разбрах точно за твоя проблем с алкохола. В момента не пиеш или се опитваш да спреш? От колко време пиеш и по колко?

Тя, (принцесата Леди водка) няма проблем, ке ви дам жокер; "ЕГО"!!!!!!!!!!!!!

Не знаех, че си от основателите И аз обичам да говоря и да чета за истински неща. Но от тия стъпки и сили ми се повдига. Още първата стъпка не можах да я преглътна, а за силите... аз също съм религиозен до някъде, но сектантските бръщолевения ме изнервят. Представяш ли си? Аз съм горд, че се справих сам, а една откачалка излиза и ми казва, че не съм го направил по правилния начин, защото той всъщност бил само един - техния!
Можем да споделяме, но винаги ще сме в конфликт с тях и ще ни баннат

Една, друга, глупачке, Спасе,
Нека да спасим клуба. Да можем да си говорим, а не непрекъснато да ни обясняват за тия стъпки и за Висшата сила. Не вярвам. Искам да разговарям с хора като мен. Да си помагаме.


*****************************************************************

Леди водка, защо толкоз неподготвено се изказваш?

Да предложим, че във форума на болните от рак някой се напъне с подобно исказване; "Я ние болните да се отделим от тез, който са намерили начин за възстановяване от рака, а ние новите да пробваме свой начин?"

Всъщност, бих искал да знам за реакцията на болните от рак, ако влезна в техният форум с намерение да им предложа начин за лечение на болеста.
Да предложим, че 12-те Стъпки ще допренесе на възстановяването им, та се питам дали ще отхвърлят единственият познат начин на лечение (питомното), или подобно на теб, ще тръгнат да гонят дивото?

Междудругото, да не забравяме че името на този клуб е Анонимни Алкохолици.
Световно, има повече от 20 милиона алкохолици който са повече от щасливи да работят 12-те Стъпки, и уповават на 12-те Традиции.
Ако продължавате да дискредитирате името на АА, ще се наложи промяна на името, но докът се вземе конкритно решение ще те помоля да следваш примера на Спас, ОК!!!

Когато посочваш обвинително към някого с пръст, останалите три сочат към теб!

Позабравил си българския, или по-вероятно никога не си го знаел.

Пия от 10 г. Започнах с 2 бири за заспиване. Минах през бяло вино. Познай сега какво пия. Минах и през познатите етапи - в началото не обръщах внимание, после се убеждавах, че моето пиене не пречи на никого - свършвам си работата и тогава почвам да пия. Като се напия заспивам. После осъзнах, че съм алкохоличка. Изчетох много информация. И започнах борбата. Стигала съм до 1 бут. водка. Сега просто не пия всеки ден, но не съм суха. Имам периоди на запой.

Е и? Каква е файдата от твоето упорство.Или си алкохоличка или не си,или пиеш или не пиеш.
Обърнахте една добра идея в глупаво бърборене и пречите дори и на тези които искат да изплуват с глупостите си за собствени сили.
С великото си Аз вие ще си останете вързани в алкхолните си бръщолевения
Добре,че вече не си губя времето да ви чета.

Хей Крис, не се ядосвай. Има място за всички, така де
Ти как се чувстваш след повече от една година трезвеност?
Би ли споделил плюсовете и минусите?



"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Не увъртай като калаиджия. Във АА не си играем на шикалки, тука става въпрос на живот и смърт. Аман от твоя синизъм Сама си в заблуда, и неможе да приемеш програмата на АА, а си тръгнала да будалкаш останалите. Дори не казваш дали си алкохоличка?
Нали знаеш народната приказката, за слепият дето водил слепи?

Може българският да съм го забравил, или както казваш може и да не съм го знаел, нали съм прост родопчанин-помак, но благодарение на Бог запазих достоинството си. Е-е ся, туй го пожелавам и на теб!

Когато посочваш обвинително към някого с пръст, останалите три сочат към теб!

Явно Лейди Водка се е поизнервила... Това е едно от пораженията на алкохола. Предполагам, че се опитва да не пие и не успява. Търси други начини, изключвайки АА. Според мен тя има нужда от помощ, но не признава дори и пред себе си, камо ли пред други.

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Нали сме алкохолици - фитила ни е много кратък !!!

Който търси, ще намери; който по-чука, ще му се отвори!

Когато посочваш обвинително към някого с пръст, останалите три сочат към теб!

Помогни си сам, за да ти помогне Господ ...

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Ако не си помогнем сами, то и Бог неще да ни помогне. Нъл тъй!

Когато посочваш обвинително към някого с пръст, останалите три сочат към теб!

Който търси намира.


"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Редактирано от Eми_ на 26.05.06 12:24.

Признавам го и пред себе си и в клуба. Иначе нямаше да пиша. Но 12-те стъпки не ми помагат. Затова търся друг начин.

Първо и най-важно, ти неможе да работиш стъпките опитвайки се да контролираш алкохола.
Второ, неможе да работиш стъпките сама - затуи имаме спонсор, или наставник.
Трето, трябва да приемеш алкохолизмът си, ОК!

Успех!!!

Никой не те кара да правиш всичко по стъпките. Толкова ли е трудно да приемеш само някои простички неща?

Например:
Днес няма да пия
Първо най-важното! (т.е. да не пия)
Спокойствие във всичко

Ето виждаш ли, само три на пръв поглед дребни и лесни неща, но точно те ме изтласкаха в началото. После става все по-лесно и усещането, че не пиеш е неописуемо радостно.

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Еми, прекрасна си във вярата си. Тези 3 неща ги приемам и ги ползвам, ако може така да се каже. Радвам се, че си приела вярванията на АА. Дано да ти помогне. Аз не мога.

Мила трезвееща Еми, спомняш ли си колко беше ентусиазирана преди 1 година. Приказваше същите приказки - колко си щастлива без алкохола, как виждаш слънцето, луната и звездите. Аз нямам това качество. Не смея да кажа. Защото не съм сигурна. Страх ме е, че утре мога да се запия.

Лейди Водка,
Точно това мислене - Страх ме е, че утре мога да се запия... ТИ ПРЕЧИ да започнеш да НЕ пиеш Това те измъчва най-много според мен.
Няма страшно. Не го мисли за утре Утре може и да не сме живи. Мисли си само за днес. Излез на вън, разходи се. Виж колко е хубав денят и просто Живей за мига
Абстрахирай се от това какво е било вчера, какво ще бъде утре, други ден, след месец или години... Важно е ДНЕС - сега, в този момент, да усетиш, че си ТРЕЗВА и да ликуваш от заслуженото щастие
Всяко начало е трудно. Краят увенчава делото.
Желая ти успех!


"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Миналата година се опитах за ПЪРВИ път да спра алкохола САМА.
Реших да го направя по-скоро експериментално. Не бях пробвала да спирам пиенето 17 години, от които последните 7-8 пиех ЕЖЕДНЕВНО. Бях се пристрастила както към цигарите. Всяка делнична вечер изпивах минимум 200 гр. водка. През почивните дни изпадах в денонощни запои.
В този алкохолен дух живях, работих и гледах дъщеря ми.
За това миналото лято реших да се тествам да видя дали мога да не пия. Издържах 1 месец, помислих си че всичко вече е ОК и реших да го отпразнувам... Така след няколко "нормални" напивания, се оказах в още по-лошо положение. Удвоих и утроих количеството алкохол, но ефектът все не ме удовлетворяваше. Напротив! Само негативни емоции ми донасяше всяко едно запиване. Губех мярка все по-често (от 10 пъти - за 8 нямах спомени...) Страшна работа

Разликата е, че преди нямах Духовна програма и за това ми се изчерпаха силите. Спомням си как със СТРАХ стисках зъби да НЕ ПИЯ и едва удържах положението.
Сега е различно Спокойна съм и не се страхувам.
Не броя трезвите си дни колко станаха, за разлика от миналата година (тогава ги броях непрекъснато и всеки един момент знаех точно от колко време не съм пила)
Така, че мила Лейди Водка имам значителен напредък. Вярно, не можах от раз, но продължавам да опитвам пак. По-добре е от колкото да си кажа няма начин... не мога, това не искам, онова не става.
До тук съм много доволна от себе си, че не само си мисля да не пия, а наистина ГО ПРАВЯ. Ще видим по-нататък. Времето ще покаже

"Когато Господ затваря врати, отваря порти."

Абе откъде намирате пари за пиене?!?!

Аз не мога да намеря пари за храна и за сапун, напоследък и за ток, да не говорим, камо ли за пиене, цигари и тям подобни удоволствия!

Я кажете, къде работите, какво сте учили, какво образование имате, че ви търпят по 10 и повече години да ходите пияни и заляни на работа, че да можете и децата си да гледате, че и пари да ви плащат даже?

Знаете ли.
Щом тези стъпки не ви помагат- измислете си ваши. Само че- без такива строги правила и т.н., ами такива, както вие бихте го разбрали. Съберете се, обединете се и го направете.

Мислите ли, че е възможно ?

Да обедините това, което ви помага на едно място, и в една тема , или нещо подобно. Така всеки, който е като Вас, ще намери нужното , а който не е- ще намери АА.

Редактирано от Диxaниe на 27.05.06 10:31.

Лейди Водка - няма дума не мога . Има само не искам .

Поискай ! Знам колко е трудно. Аз съм депресивна личност, пристрастена към яденото. И много самотна. Но знаеш ли, когато искам нещо много силно- го правя. Години се боря с моя псевдо-глад. Не винаги, когато ям, съм наистина гладна. Хубавото при алкохолизма е, че ако спреш алкохола съвсем- няма да умреш. Докато аз никога немога да спра яденето, а трябва да се науча да го ограничавам. Това е най-трудното нещо, което съм правила в живота си. Не ходя по лекари. Справям се сама. Просто казвам - "днес ще ям само толкова, колкото ми се яде наистина". По същия начин и ти трябва да кажеш- "Днес няма да пия".
И когато доближа шкафа с всички лакомства и отвътре ме драпа да ям, да ям, да ям- си казвам по 12-тина пъти на ден, и повече: "Не, днес реших да не прекалявам . Само днес". И правя същото на другия ден. И следващия. И когато станат поред няколко дни си казвам- "Ето, че мога. Силна съм. " И спирам дотук, за да не се увлека в хвалби и не се почерпя за повода.

И така- всеки ден.

Тайната е да кажеш НЕ веднъж, а след това да повториш това и утре. И други ден. И по-други ден. Докато ти стане навик да го правиш. И никога незабравяй да не пробваш след няколко години, просто , за да видиш дали можеш само 1 да хапнешш (пийнеш) за разнообразие.

Редактирано от Диxaниe на 27.05.06 10:44.