Здравейте,имам голяма болка.Баща ми е алкохолик-битов (поне така го наричат) на него май му е късно до се оправи.Опита,но не издържа на болката,треперенето и параноята.По големият ми проблем е,че и брат ми стана такъв,но той изчезва и неможем да го открием с дни.Пие до припадък в продължение на дни,после е в тежка депресия седмици...и така се върти в един порочен кръг.Баща ми неможе и ден без водка,а брат ми може със седмици да не пие,но запие ли се...Незнам кое е по-лошо май и двете.Живея в този кушмар от малка а сега съм вече майка на две момчета.Моля ви да ми дадете съвет какво да ги правя(брат ми и баща ми)

Здравей мила,

Щом имаш двама сина моята препоръка е да оставиш баща си и брат си да се оправят сами и да започнеш да мислиш за себе си и за децата си, истината е, че алкохолизмът е разрушителна болест, която се предава от поколение на поколение, това са неправилни модели на мислене и поведение, които усвовяваме в алкохолното семейство и които ако не вземем мерки ще предадем и на децата си, обръщай повече внимание на децата си, вниманието и любовта са много важно нещо за тях.

Здравей... никога няма да можеш да им помогнеш да се откажат от нещо, ако те самите не го искат... повярвай ми.... ако само ти искаш нещо, то няма никога да стане.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fireball на 06.05.06 02:31.

Това е проблема,но за съжаление те не ме оставят!Поне се съобразяват с децата ми да не им се покозват пияни за което съм им благодарна.Но те са сами и двамата и когато закъсат звънят на моята врата.Обичам ги много,но ми е адски трудно.Превърнала съм се в психоаналитик-седя,слушам и им казвам това което искат да чуят за да не се депресират повече и пак от мъка или от това,че никой не ги разбира да се запият.Благодаря за съчувствието!

Знам го това,но надеждата нали умирала последна!Пдже би някой,който е успял да се пребори би могъл да сподели имат ли влияние околните в положителна посока.За поводи знам,че все някой е виновен,но за мотивация май,май......

Не знам доколко сериозно ще приемеш това, което ще ти напиша, но при мен нещата започнаха да се подобряват, когато започнах да се моля на Бог, всъщност така започна всичко - с една молитва. Моли се за тях, ако си вярваща. Молитвите правят чудеса.

Аз мисля,че всеки го прави-да се моли.Да сме по-силни,да издържим,да има избавление,да оцелеем...Та нали бог е в нас самите!?Явно трябва да сме много,много търпеливи и да не спираме да се молим!Благодаря ти!

Да, не спирай да се молиш за тях - Бог да им даде духовно и физическо здраве, много любов и да им помогне да стигнат до Него! Ще видиш, че ще има резултат. Успех!

Разбирам те. Много добре те разбирам. Брат ми е алкохолик. Обичам го, но обичта ми към него преминава през целия спектър на чувствата - от ярост (заради това, което съзнателно прави със себе си), до задушаващо съчувствие и желание да го предпазвам от всички възможни неприятности, да му спестявам унижението и да се правя, че не забелязвам състоянието му.
Знам какво ти е. Да понасяш ненавистта му към теб, когато ставаш преграда между него и алкохола. Да ти крещи да млъкнеш, когато говориш неща, които той не иска да чува. Да ти се свива сърцето всеки път, когато на улицата срещнеш опърпан алкохолик. Да се страхуваш непрекъснато това да не стигне децата ти. Да се питаш дали не е изкупление за някакви родови грехове. Да понасяш презрителното снизхождение на хора, които са ви познавали в по-добри времена. И да се молиш да стане чудо. И всъщност - да се надяваш само на него, защото всичко друго си опитала.

Много си права!Май друго освен молитви не ни остава,но до кога и за кого по-напред?Това убива и двама ни бавно,но сигурно.Господи...трябва да има някакъв начин,трябва да има!Много ти благодаря за подкрепата и ти желая да си силна и ти в борбата.Моля те не се отказвай!Така ще знам,че не съм сама.Благодаря ти!