Омръзна ми да се боря сама с алкохола! Вече цяла година мина от както спирам да пия и почвам пак... Какво ли не опитах само и само да се спра, но издържах по 20 - 30 дни и после наваксвах с тройна сила. Писна ми вече... Живея в някакъв ужасен кошмар - ту съм в еуфория, ту изпадам в самосъжаление, изпълнена с угризения на съвеста заради глупостите, които съм извършила (а аз нищо не помня).

Не знам какво да правя вече... Чета редовно в клуба, защото преди една година аз много напирах за създаването му. Чета и от други източници и се мъча да си промия мозъка, но уви не се получава. Проблема при мен е, че аз НЕ вярвам в никакви Висши сили, в Бог или в чудеса... До сега съм разчитала единствено на себе си и всичко в живота съм постигнала сама.....
За сега спирам до тук.

Искам да попитам за мнението ви за този материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да дойдеш на сбирка на АА, изобщо не е нужно да вярваш в нищо - нито в Бог, нито във Висша сила. Продължавай да вярваш само в себе си и нека точно тази вяра в теб самата те доведе на сбирка - стига да си от София или Бургас.
Щом вярваш само в себе си, значи само ти сама може да се доведеш на сбирка.
А в тези биодарове и други подобни изобщо не вяврам. От личен опит знам, че това не помага.
Пак ти казвам - ела на сбирка - боиш ли се от неща, че не идваш? По-лошо там няма да стане - честна дума :), по-добро може и да не стане, ама може пък и да стане.

сега пак погледнах постинга ти и видях, че ти сама усещаш къде е заровен ключът от бараката - казваш "омръзна ми да се боря САМА". Ами точно в това е силата не сбирките на АА, че там вече не се бориш сам, а намираш много подкрепа от същите като теб хора.

Не съм готова за жива сбирка на АА. Не искам! Предпочитам дистанционната форма на общуване. А пък имам и дете, което ще трябва да седи самичко в къщи и да ме чака... Не става!
Ще пробвам с този елексир, поне да нямам абстинентни прояви, че много тежко ги понасям (първата седмица)... виждам някакви мравки да пълзят по плочките в тоалетната, като почват от една и после стават много, разни паяжини... а знам, че ги няма. Освен това много треперя, потя се, имам сърцебиене..., абе ужас!

Eми, ще ти кажа моето мнение, от моя личен опит.
Този еликсир работа не върши. Щом положението с твоята абстиненция е толкова сериозно, най-добре отиди на лекар-специалист. Нарколог имам предвид. Тези състояния е най-добре да преодолееш с помощта на лекарства, изписани от лекар, а ти да спазваш строго схемата и да не увеличаваш дозите на своя глава.
Това с мравките, дето ги виждаш, пък то ги няма - това си е форма на делир, миличка. Може и да е по-лека, ама това е точната дума. Не искам да те плаша, ама си е така.
И треперенето и потенето и сърцебиенето - това са си абстинентни синдроми, които само със стискане на зъби много трудно се преодоляват, а с еликсири - също не става. Има си лекарства.
Абстиненциятя минава - при различните хора за различно време. За колко ще мине твоята, не мога да ти кажа и никой доктор с точност не може да ти го каже, само приблизителнот. Пък и тя отшумява бавно и постепенно. Но добрата новина е, че в края на краищата минава.
Избии си абстиненцията, стабилизарй се малко от малко физически, пък после пак ще говорим.
От живата сбирка, по хубаво няма, но щом не искаш ... Някои успяват и сами, ама им е много по-трудно и са много по-малко на брой.
Какво значи - не съм готова за жива сбирка. Ами то ако си готова, няма да имаш нужда от сбирка :)
Айде, не се отчайвай, и други са били в твоето положение. И в много по-лошо даже. Пък сега са живи и здрави и не пият. Значи и при теб ще се получи :)

Мила, а какво прави детето ти, докато ти наблюдаваш мравките?
Наистина ли мислиш, че си му полезна в тези случаи и че изобщо си там, при него, че можеш да реагираш адекватно на някаква ситуация, която изисква спешната ти и компетентна намеса като майка?
На мен също ми е трудно да повярвам във Висша сила, също ми е трудно да ходя редовно на сбирки, но когато успея, си струва. От сбирка си тръгвам по-спокойна, по-светла, по човек.
Ужасявам се, като си помисля колко зле се чувстваш. Особено като знам, че това може да се промени към по-добро и не се изисква кой знае колко...

Страх ме е да отида на лекар-специалист. Предполагам, че лекарствата ще ми размътят мозъка и ще се наложи да си взема болничен лист за по-дълго време, а не искам. За сега съм се закрепила на 200 гр. водка и то само вечер. Знам, че това не е решение, но се страхувам, че рязкото спиране ще ме побърка.
При мен обикновено се получава така. Първо идва веселата фаза. Тогава ставам забавна, общителна, много изобретателна. Най-добрите ми идеи, било то в личен или професионален план идват тогава. Реализации също не липсват. Обикновено почвам да пия сама (най-честия случай) или в компания или с приятеля ми. Ако спра да пия в този момент (след 200 гр. водка), всичко е ОК! Преди можех, но сега вече губя мярката. Продължавам да пия … След още 500 гр. влизам във втората фаза. Ставам отвеяна, отпусната, не ми се мисли за нищо… Спирам да помня, но продължавам да пия. Започва третата фаза – спя непробудно 12-24 часа (поне аз си мисля че е непробудно). Събуждам се със страх и ужас! Хващам се за GSM-а, проверявам разговори, СМС-и, сметката... Случвало се е да навъртя 100 лв. без да помня с кой съм говорила. После проверявам в портмонето с колко пари съм останала. И там откривам липси. На края намирам празните бутилки и картината започва да ми се изяснява… Настъпва четвъртата фаза – срам, угризения, паника, безсилие… Почват абстинентните прояви – треперенето, потенето, реването, сърцебиенето... Започва кошмарът! Лягам и се опитвам да спя, но не мога. Лежа в някакво полубудно състояние и се опитвам да разсъждавам, но в главата ми няма никой... Решавам, че това е краят, че ще спра проклетия алкохол… Градя планове за нов живот – без алкохол, красив и спокоен. Размечтавам се и това ме успокоява… Амбицирам се да не пия. Мотивацията е на лице. Казвам си или аз ще го победя тоя тъп алкохол или той мен! И продължавам с нови сили да се боря!


Какво прави детето ми ?

Обикновено, преди да вляза във втората фаза, детето отива да спи при майка ми. Тя живее наблизо и не се налага аз да я придружавам.
Казвам, че ще излизаме с приятеля ми някъде до късно през нощта и готово! На другия ден, когато се прибере дъщеря ми, излиза да си играе с децата пред блока или ако е лошо времето им ходи на гости или отново отива при баба си.
Старая се да вземам превантивни мерки, така че детето да не ме вижда в такива състояния. Друг е въпроса, че то расте, че и то си има своите потребности и аз съм тази, която трябва да е в състояние да бъде опора. За сега успявам. Нахранена е, облечена е, учи се добре, плащам й уроците по английски, тренировките и т.н.
Казва ми "Мамо, ти си най-добрата майка на света" и в детските й очи виждам обичта й...

Разбирам те и ти влизам в положението. То това твоето си е жива мъка.
Ама "страх ме да ида на лекар", "не съм готова за живи сбирки на АА", "лекарствата ще ми размътят главата" и т.н. според мен това са някакви твои пируети, за да избегнеш момента, в който ще погледнеш цялата истина в очите. Засега си видяла част от нея, не малка, но не и цялата.
Лекарствата щели да ти размътят главата, ами тя и сега ти е крайно размътена като не помниш с кого си говорила по телефона и къде са ти парите от портмонето. Закъде повече да се размъти.
И аз съм много против лекарствата и съм патил от тях, но в някои моменти са необходими и са по-малкото зло. Много важно е ДА СЕ ВЗИМАТ ПО СХЕМА И ДА НЕ СЕ УВЕЛИЧАВА САМОВОЛНО ДОЗАТА.
Някак хем си признаваш проблем, хем ти се ще да минеш по допирателната. За съжаление това е невъзможно и само постинги във форума няма да ти помогнат. Не искам да те плаша, щото ти и без това си наплашена. Но дългият болничен отпуск например не е толкова страшен, колкото ти изглежда.
Мнозина не го разбират и аз дълго време не го разбирах, но сега като видя някой в АА да си загуби дори и работата и да се вайка за това, аз знам, че това е за негово добро в крайна сметка. Мен алкохолът толкова ме беше ударил, че накрая бях готов сам да напусна работа, само и само да се спася. Ама докато дойда до тоз акъл трябваше да мине много време и много алкохолни беди да ме удрят по главата.
Ти как мислиш, можеш ли сама да управляваш живота си или той вече се управлява от алкохола?

Еми, пробвахме ги тези билки / билки с мед, спиртни извлеци , отвари/.
Целия комплект струва скъпо. Не че не помагат - добре действат на организма.
Но не е достатъчно. Трябва да включиш и помагачи - дали лекар , или сбирки - ти си реши.

Много нежно казано, че действат добре на организма, но не са достатъчни.
Ако става дума за трайно спиране на пиенето, не е ли по-добре да се каже, че не вършат работа.
Нали за това говорим, ако не се лъжа, а не за някакво тонизиране на организма изобщо. Щото ще даде пари,ще се почувства по-добре от билките, ама после пак ще им налее алкохол отгоре и пак ще се почувства много зле.
За тежки алкохолни проблеми става дума, ако беше някакъв клуб за фитнес и красота, да се залъгваме с билки.
Иначе добре казваш да включи помагачи по избор - лекар, сбирки. Но ако има излишни пари, и билки да опита - те тези фирми с хранителните добавки и билки това им е бизнесът, от това се хранят - да използват страховете, комплексите и бедите на хората.