Казвам се Йошко, и съм алкохолик. Благодарение на дружеството на АА и моята Висша Сила, аз съм напълно трезв [не съм и близвал алкохол] от 26 Октомври 1992г.
С удоволствие бих ви разказал моята история, но съм сигурен че повечето от вас сте я чели в сайта на АА. Затуй, ако нямате нищо напротив накратко ще ви кажа за моят алкохолизъм, говореки от опит и практика.
Бях шестнадесет годинишен кога почнах да пия алкохол - без съмнение, бях алкохолик от самото начало. Сигурен съм че изпитвате любопитство, да узнаете що мисля да съм алкохолик, кога току-що почнал да пия? Да, тогаз и аз незнаех защо алкохолът ми се ослади от самото начало, но днес мога да си обесня този феномен.
Още от малък се чувствах различен, изпитвах симтомите на алкохолизъм преди да бях запознат с алкохола по-начина, кокто по-късно 16-ет годишен го опитах. До този момент, аз бях срамежлив и малчелив юноша. Липсваше ми увереност, смелост, и постоянно страдах от изгубена индентификация. Възможноста да бъда отхвърлен ме сковаваше от ужас!

Ето защо изпитах страхотно увлекчение, когато изпих първата чаша алкохол, която ме изпълни с блажени чувства. Някак си прогледнах чрез нови очи, светът се изпъстри в цветове. Почувствах се свободен, и уверено заговорих гледайки хората в очите. Ах, ама голема радост и щастие! Както се кефеф мисъл ми мина на ум, туй е, "алкохола е отговорът на мойте проблеми", значи, една или две чашки и всичко ще бъде ОК!!!
Туй бе моето начало и история на един алкохолик, който в продължение на 16 години бе напълно престрастен и зависим от алкохола. Алкохолната мания бе толкоз упояваша и силна, че после безброй несполучливи проби да я пречупя, аз изгубих напълно надежда да преудолея и възвърна онези времена, когато пиех с густо. Дори туй бе заблуда, че вярвах да е било време, кога съм пиел с густо. Но туй е друга история, ако имате желание да я чуете бих продължил с удоволствие?

Бъдете здрави, трезви и добри един към друг!

Без съмнение, бях напълно заблуден да вярвам че съм имал контрол, и пиел алкохол с удоволствие. Но заслепен от тази илюзия, станах почти обсесив в намерението си да регулирам изпитото количеството алкохол.
Правих си най-различни експерименти; тънях спиртните напитки кът ги мешах с кола или лемонада, или напълно ги отбягвах, пиех само бира, или само вино. Опитвах се да не пия сутрин, но в повечето случая неможех да издържа до обяд. Но най-големият ми тормоз бе с въпроса, [щот никога неможех да разбера], защо немога да се задържа на една - поне две, след като изпия първата чашка с алкохол?
Безбройно съм си обещавал и казвал "този път съм в пълен контрол", "няма да пия повече от две"; уж една е нужна за центровка, да тонизирам треперящите ръце, а втората за аперетивче с надежда да хапна нещо.
Е приятели, незнам дали при вас е подобно, но веднъж изпия ли чашката с толкоз нужен за момента концетрат, аз нъпълно се променям и някак си се изпълвам с нова сила и спокойствие, за което жадувах. Ето къде е проблемът, и къде се зараажда престрастието, което се превръща в заслепявящата мания подтикваща да овладея този чудесен ефект, който ми даваше първата чаша. "ЗАТУЙ В АА, С УСМИВКА НА ЛИЦЕ, НИ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЗА ОПАСНОСТА НА ПЪРВАТА ЧАША!!!"
Не помня случай, когато съм бил задоволен само с една, след което да се збогувам с приятелите в бара, и да си тръгна за дома. "ИМАЛ СЪМ НАМЕРЕНИЕ", но винаги завършваше в някаква драма, или се пробудя в полицейският участък без да си имам представа що съм там.

ОК, доста е за днеска, че да има малко и за утре!

Бог да ви благослови!

Мисля че бях от нещастните алкохолици, не от мързел, но неможех да се задържа на едно работно място. Непрекъснато губях угодни възможности, и поради постоянното пиянство неможех да покажа пълноценната си способност. Накрая, незнам как успявах, но, напълно се отдадох на пиянският живот. Почнах да скитам из Европа, често затворен и заплашван с дипортация, но пиян човек неможе лесно да се осъзнае, камо ли да се уплаши.
Но да съкратя историята, и вместо за Европа искам да продължа за живота ми в Австралия, кадето съм вече 25 години.
В началото бях толкоз сигурен и знаех, че в таз нова държава мога преудолея само, ако не посягам към ботилката. Намерих си работа за която още кът хлапе си мечтаях. Станах рибар, и с тез хубави рибарски корабчета ежедневно търсихме риба из океана. Грандиозно душевно вълнение, направо нямах думи, и от щастие неможех да си обясня даденият ми прекрасен шанс за нов живот в прекрасна Австралия.
Известно време не бях пил алкохол, мислих си че нямах нужда от него. Но ето, че дойде и този ден-ден на изпитание, когато приятели рибари решихме да се отбием в близкият бар на пристанището, където бяхме спрели за продукти.
Ушким само една - не повече от две ...., но мисля че губя време и само мътно си спомням ...., помня че се бих с някой ... полицай .... заплахи, помня че исках да се пребера. Бе тъмно, а океанският вятар за в момента малко ме изтрезви, но всъщност допринесе за злополуката, която щеше да се случи. Вятара бе избутала корабчето метър или два от кея, кадето бяхме закотвени. Още пиян, и губейки приценка, когато скочих се одарих в главата, и цамбур във водата.
Може би да е смешно, и съм се смял сам на себе си за моята простотия, специялно на сбирките на АА, когато разказвам таз история, но, аз си имах много добра представа колко близо бях до смърта. Дори, седмица по-късно, един наш приятел, също пиян рибарин, падна по-същия начин от кея и се удави. Мисля че и той бе 20 годишен!!!

Сега да задоволя любопитството ви, и да довърша историята. Мда, след случая на престанището - бара и кея - хората ме гледаха съмнително, изгубих им доверието. Не отмина много време, когато пак пиян се скарах със сина на капитана, след което изгубих работата си, дори възможността да работя на друг кораб.

Ето как без да зная, моят алкохолизъм ме е преследвал, дори дошъл с мен в Австралия !!!!!!

Бъдете сухи!

Мисля че имах нужда от гуро, за да ми предскаже за ненадейноста и мизерията в която постоянно изпадах. Всъщност, слабохарактерност показвах не само кът работник, но някак си необмислено сеех горчивина между приятели и приятелки.
Сигурен съм, за вината си в постоянното сексуално незадоволство, което е поради неопитноста ми да подържам нормална комуникация, и моят стремеж да контролирам всяка ситуация.
Ами, че коя жена със здравият си разум би се подлъгала и харесала някой ревнив, игоцентриран маняк кът мен? Мда - успях, имах една или две пртньорки, който неумислено без да разбера превърнах в заложнички. Поведението ми бе предсказуемо - направо сух барут. Ся мога да се питам, щот не съм сигурен за тогаз, как бих поддържал семейство, когато постояно мислех само за себе си, и от къде ще се снъбдя със следващата ботилка.
Неусетно ставах за подигравка, също приятелите почнаха да ме отбягват. Понякога засрамен, но в повечето случая остана без приятели, тогаз си събера парцалите и тръгна за някъде другаде, някои град където не ме познават. Ей така до кът се осъзная обиколих два пъти Австралия - всеки стейт, и градче след градче - от някъде изгонен, в други криминално задържан.

Имах съмнение за ужаса, възраждащ се от алкохолът и постоянните запой, дали изобщо ще му дойде края. Тормозът бе постоянен - не съм сигурен защо, обаче организмът ми изгуби алкохолния ефект, който преди бе задоволен с една - две чашки, но ся напълно зависим и пристрастен към алкохола, нямах сила или нужната воля за да успея самоволно го пречупя.
Почнах да се интересувам за лечебните институций с колеблива надежда. Исках да науча и разбера каде грешях, но най-вече исках да знам за алкохола и възможноста да го контролирам, който ушким употребявах за лекарство. Но поради неумението ми и, а може да съм от тез, който по натура не са в състояние да бъдат честени, постоянно фалирах както със всичко друго останало през живота си.
"Сигурно съм проклет", и с тази мисъл напълно се предадох в ръцете на моят господар "алкохола", от който немаше отърване.
Нямах повече сила за да се боря и бях сигурен, че по време на абстинация или делириум тремес от страх сърцето ми нямаше да издържи и ще се пръсне - преживях тез съмнения и, поне тъй се чувствах аз. Страхът ми бе възбуден, от постоянните илюсинаций, който ме преследваха дори допринесаха за лудото състояние в което изпаднах, а сутришната агония с физическият и душевен тормоз бяха толкоз ужастни, че нямам думи с който бих се описал.
Може би затуй, въпреки неуспешно, но аз посегнах с решение да взема живота си, защото бях изгубил надежда и неможех да търпя повече таз болка.

Спомням си, как едно утро бях толкоз болен и безсилен, че не ми се наложи да пълзя до тоалетната, но за съжаление не издържах и, по-средата на стаята почнах да повръщам и, да се давя в собственият си бълвоч. Като за пръв път някак си от разстояние се видях, как почти мъртав в бълвата лежах, че на безсилието си от жал заплаках. В същият момен през съзнанието ми хубави спомени прелетяха, видях се да получавам награда като шампион по борба, морски спасител на българските курортни плажове и т.н.
Плачейки почнах да се самосъжалявам и, чувствайки смърта да ми шепне си помислих; "ето умирам и сигурно ще умра, но е много тъжно че никой няма да знае за случая, дори на родителите ми в далечна България няма кой да им съобщи за алкохолната смърт на синът им!"
Мога да кажа, че туй бяха едни от последните ми пиянски дни, след което постепенно с помоща от приятели на АА успях да разбия робската верига и, да причупя пристрастието към алкохолната си зависимост.


Ако в едната ръка стискаш миналото, а с другата искаш да хванеш бъдещето, липсва ти третата ръка, за да се заемеш с настоящето.

Много е трудно на алкохоликът сам да се бори с таз все мощна, коварна и безщадна болест (алкохолизъм), затуй ни е необходимо да знаем, че заедно ще успеем там кадето сами не успяхме !!!!

Време е да постна за възстановяването ми от алкохолизмът!

Има хора, който се срамят от пиянството и поведение на мама и тате, затуй ги прикриват а тайно ги проклинат. Срамно е, знам, чак душата ми плаче кът си помисля за туй мое непредсказуемо поведение. Сигурно си мислите, че на себе противореча, когато веднъж твърдя за поведението на алкохолика да е предсказуемо, а ся се мисля за непредсказуем? Затуй мога да кажа, че само алкохолик може да ме разбере, и знае за какво говоря.
Преди да потърся помощ от дружеството на АА, за алкохолният ми проблем, бях задържан и осъден пет пъти в размера на няколко месеца. Когато ме аристуваха, със сигурност мога да се кажа че бях "безумно пиян". Стопираха ме да возя не-само дето съм пиян, a щот колата не бе регестрирана, също така возех кола без шофъорска книжка. Не съм сигурен защо, но често през живота ми се е случвало и, тъй-някак си почти винаги ми се е преминавало. Този път ме пуснаха в условие, да бъда трезв (сух) и, всеки ден в даден час да се подписвам в полицейския участък.
Много добре си спомням, въпреки "не бях по-малко пиян от винаги", как на следващият ден паркирах на "непаркираща зона" същата нерегистрирана кола пред участака, където oчудени полицай се пулeха в мен, сигурен съм че неможеха да поярват на очите си, специялно после вчеращният ден, кога тъй по-чудо ми се размина, а ся "ушким сух "паркирам пред тяхната врата с намерение да се подписвам.
Абе лудост може, но толкоз? Явно бях стигнал ръба - иначе съм благодарен на полицайте, който твърдяха пред съда за моята умствена нестабилност и наблягнаха нa въпрoca за моето опасно антиобществено поведение!!!

После няколко месеца в пандиза, кадето почнах редовно да спя и да се храня, дори имах специялен час през деня за тренинг, почувствах как полека-лека жизнеността ми почна да се възвръща. В продължение на една година бях напълно сух и, от едно треперещо некадърно човешко същество, се възстанових-близо до колкото може да се каже за един нормален човек?
Толкоз добре се чувствах, че дори си помислих; "може би затвор, или подобна институция да е отговор за моя алкохолен проблем", кадето винаги под-ключ и близко наблюдение да бъда държан!
След 12 месеца затвор, за добро поведение бях освободен при условие, че през останалите шест месеца съм длъжен "трезв", да давам рапорт на назначеният ми коректорен служител.
Мда, незнаещ за болеста алкохолизъм почнах да давам обещания, както на себе си така на други, че няма повече да изпадам в туй-тъй жалко за човек полужение, "че миналото е нищо-освен един лош спомен".
Намерих си работа дори се запознах с едно готено гадже, което незнаеше за миналото и алкохолният ми проблем. Затуй не отказвах поканите на купон, вечери в клуба или ресторанти. Разбира се, не бе и нужно да е учена на ядрени ракети да разбере за грешката си на характера ми. Въпреки постоянните скандали, тя не ме изостави, за което съжалявам, щот аз мисля че тя допринесе към моя проблем вместо да помогне. Горката, оплашена до смърт тайно на полицайте се оплаквала, дори дала рапорт за моето грубо поведение.
Въпреки че бях условно на свобода, не мога да разбера как, кога и защо, но през тез 6 месеца аз бях съден няколко пъти, общо се събра 3 години затвор.
Направо незнам как съм се разминавал, само си спомням как последния път бях заплашван от корективният служител, че ме е рапортувал и скоро ще бъда задържан за да довърша присъдата си в затвора, защото не съм отговарял на изйскванията и критерите на условната ми свобода. Помня, че побягнах от офиса му - псувайки, проклинайки и обвинявайки го за мойте проблеми.

Не мина доста време, когато полицията пак ме вгепи в дома на гаджето, и хайде обратно в пангиза, за да дослужа три месеца от старата присъда.

Има продължение !!!

ПП. Сигурен съм, да сте забелязали пропуснатите граматични грешки, за което се извинявам, но все-пак се надявам смисълта да не е изгубена. Може би да има българи в Австралия, обаче от как съм член на АА, освен приятелите на АА от България, аз не съм общувал с други българи, което рефлексира на езика!
Няма страшно, "един ден после друг" и граматиката ще се оправи - приемам криективен критисизъм !!!

Този път, обратно в зарвора, не ми се размина лесно. В кръвта откриха да имам 3.1 алкохол - според медиците, аз съм бил клиникли мъртав.
Никой неможеше да повярва на изпитото от мен количество алкохол. Вярвайки, че туй бе обсурд (ненормално) не се хваля, но сам неможех да повярвам че е възможно да стина до таз степен само за три месеца. Специялно после период от време, кога не бях пил - преди да бях пуснат условно за добро поведение, после една година почивка (сух в затвора).

През тия три месеца, (някакси по-чудо без полицията да разбере, че съм съден и условно на свобода), бях рапортуван от приятелката ми, и съден няколко пъти с общо събрано излиза до "три години условна присъда"!
Ако полицията знаеше за мен и събрали 2+2, тогаз автоматично отвах за три години, а не да довърша останалите 3 месеца от старата присъда?
Ся ми е лесно да видя, в таз цяла история, ръката на Бог, който мистериозно живота ми увърта.
Абстинацията ми бе толкоз опасна, че им се наложи от пангиза да ме затворят в лудница за някоя неделя - туй бе дъното ми, може би различно от други, но някак си неизбежимо за изтинският алкохолик.
След като главата ми се по-избистри - засрамен, а наи-вече уплашен, безнадежно се замислих и, почнах да анализирам случилото се през тез три месеца, и изобщо за живота пропилян от един алкохолик.

В затвора за пръв път чух от двама наркомана, за възстановяване на пристрастващи от зависимоста си. Ушким не им обръщах внимание, щот се правех на различен - всъщност никога не съм употребявал дрога, но те ми посадиха семена и, аз добих интерес и желание да узная за какво точно ставаше въпрос. Предложиха ми лечение, което не бях пробвал преди!

Довършвайки пълната присъда, загадачно, ме пуснаха от затвора. Вярвайки, че ще ми се добавят три години, "допълнително на старата присъда", бях много изненадан да видя името си на спика с тез, който бяха свободни да си ходят в "Петък 23 Октомври 1992 година"!!!

Вярвайки че нямаме бъдеще скептично погледнах към гаджето, което ме чакаше пред затвора, но все-пак "помислих си" имам нужда от нея.
Купихме ботилка вино, кът и казах "че неискам да прекалявам"и, ако почна да губя контрол да ми каже - "една чаша преди вечеря" - не повече! Някак си се справих и издържах през този ден на две чашки!
Вторият ден се мотахме из магазините, уж не мислех за пиячка, а без да разбера застанах пред ветрина с алкохолни напидки и почнах засрамено да се оправдавам, че съм щял да купя две ботилки от магазина, щот били евтини.
На 25 Октомври, третият ден се пробудих с големо главоболие - пак сме се карали с жената, и не бях сигорен дали е викала полицайте или е правила репорт кът преди. Уплашен, но ми се пиеше дори знаех, че чашка - после две, след което нямаше да остане нито следа от туй пусто главоболие.
Пиян, но чувствайки опастност в напраженито, и съобразявайки се за полицията (3години затвор), събрах си парцалите и хванах първият автобус за Canberra ACT, щот бе единствената област (стейт) каде не съм бил задържан, и незнаещ на полицията!
Тука, на 26 Октомври 1992г. в болницата на Канбера се запознах с приятелите на АА, който ме предружиха до моята първа сбирка на АА, за което ще им бъда завинаги благодарен!

В затвора ми предложиха да пробвам DETOX_център, кадето специалисти на "наркомана и алкохолизъм медици" работят в болницата, и помагат на страдащите пациенти да разберат за болеста си.
От институций ми бе писнало, затуй с голям скептисизъм приех да бъда пациент, но сам се съблазних с мисълта за красивите медицински сестри - окуражен се реших да пробвам туй-тъй непознато за мен лечение!

Мда, човек в моето полужение незнае кво да очаква, освен да се крепи на надежда, че ще му бъде показано и научи да контролира алкохола?
Иначе, здравословно бях ОК, и поради краткия запой (2-3 дена), престоя в "Ditox_centar" премина умерено без нормално болезнена абстинация.
Много ме зарадваха двама посетителя, който се идентифицираха кът трезви алкохолици. Казаха ми, че преди подини и те са били пациенти в клиниката, след което ми разказаха как с помоща на АА успяли да пречупят смъртоносната хватка на алкохолната зависимос. След което зайнтересувано ме попитаха: "Tonight in the hospital is an AA meeting, would you like to go with us?"
Днеска, радвайки се че приех поканата, само кът си помисля тръпки ми преминават; "Как щях да завърша, и/или, ква ли бе съдбата ми, ако, "кът по-старомо с фалшивата си гордост винаги необмислено отхвърлях приятелски подзви?"
Много пъти (като "трезв член на АА") съм бил в подобни случая, когато предложението ми за сирка на АА е неприето дори отхвърлено, след което страдащият пациент грубо ми показва вратата. За съжаление, в повечето случая "болния алкохолик" не смята да имат проблем с алкохола - тоест не са алкохолици - никой неможе да успорва самодиагнозирането им.

На първата ми сбирка на АА мисля да имаше около 15-20 члена, за мое съжаление всички бяха сухи! Ами аз очаквах да видя "група мухльовци с ботилка в ръка" да спорят и анализират някоя формула, която ушким ще помогне да контролират пиячката?
Направи ми впечатление, че те (членовете на АА) бяха чисто облечени, и между тях имаше млади хора - мъже и жени, дори красиви момичета!!!
Всички бяха любезни и, някак си регулирано и с много приятен тон, вдълбочено разказваха лични историй, преживяно кът активни алкохолици. Емоционални вълни ме обляха - тайно знаех че се влюбих в тях - имах чувството да съм открил нещо, което съм търсел цял живот. Братя и сестри по-съдба - упоени заедно, и свободни от дискриминация живеят в хармония на демокрация.
Един от новите приятели ми обясни, че "единственото условие да стана член на АА, е желанието ми да спра да пия!" Че, никой няма право, "съдейки криминалното ми миналото, да отрече и отхвърли моето членуване на АА.
НАДЕЖДА, е думичката, която искам да използвам за да обесня впечатлението на първата ми сбирка на АА. Да, за пръв път в живота си, се изпълних с НАДЕЖДА!!!
По-късно в болницата забелязах, когато останах на саме, че бях трогнат и въздухновен от свидетелството на членовете на АА, също изпълнен с надежда, аз се смъкнах на колене и почнах със сълзи на лице да се моля на Висша Сила за която току-що бях чул, че вършела чудеса! Помолих се да ми даде спокойствие, което бях видял новонамерените приятели да претижават, и, ако може да ми помогне с пристрастието ми към алкохола!

От първата ми сбирка на АА, до ден днешън не ми се е наложило дори да близна алкохол, за което се благодаря на Висша Сила и приятелите на АА!

Въпреки липса на кураж и уверие, не изпитах кой-знае какво съкрушаващо затруднение - дори на драго сърце приех АА. Но негодуването и болките ми, бяха зародени от фалшива гордост, която допринесе на тормоза в борбата с алкохолното ми пристрастие през първите 90 дена 24-ва програма.

Абе, ся кът се замисля изглежда не съм бил напълно изкукуригал, е-е-е мъничко акъл остало, щот почнах да използвам магарешкият си инат и шубето, кът иструмент на мотивизация, за да ходя редовно на сбирките на АА, вярвайки, че те са единствената надежда и подпора - специялно в началото на тъй необходима за мен промияна (възстановление).

Не съм сигурен дали от невежие, или щот игнорирах старите членове, който много любезно се опитваха да ми обеснят програмата на АА (12 Стъпки), но почнах да чувствам липсата на психическо лечение, също така ме обвзя нужда за духовно промиване на душата.

Преодулявайки страхът от хора и тяхното мнение - помня, как решително стъпих на една от сбирките на АА с намерение " да бъда честен", не-само със себе си, но и с нововите ми приятели. Застанах прав пред групата хора, на който с готовност и чувство на вина - със сълзи на лице почнах да говоря и разказам, за моето лицемерно поведение като член на АА през изминалите 3 месеца.
Забелязах блясък в очите им - може би и те заедно с мен да са проронили сълза или две, но блясъкът на лицата им бе от щастие - те знаеха нещо, което сега знам и аз. Сигурен съм, че в онзи ден, аз се предадох напълно в рацете на АА, и жадуващата ми душа прие Висша Сила, която ме освободи от до-тогаз постоянен алкохолен глад и пречупи пристрастието ми към него.
Спомних за дните в затвора, през който вярвах че единственото ми спасение от алкохола бе в пангиза, винаги под стража и ключ. Ама благодарение на АА не е било писано да бъде, също така забелязах че изпълнен с нова надежда, заблудата почна да ме отпуска и губи сила - бях освободен!!!

Приятелите на АА ми обясниха за дарбата, която ме изпълваше с грандиозно чувство, че ми е дадена сила и възможност да направя нещо за себе си, и да не се заблуждавам че съм излекуван или спасен, а, че туй е самото начало на моето възстановяване! Съветваха ме да намеря подходящ за мен спонсор, който има опит, знание и постояно практикува 12-те Стъпки. Да стана постоянен и активен в присъствието си на група, която бих желал да бъде моя, и да поддържам редовен контакт с членовете на АА.

Много ми е по-лесно, когато слушам и изпълнявам добрите приятелски съвети, от как да се лутам вярвайки че мога да се справя сам.
Бих ви дал един, дано немате нищо против мойте съвети, специялно, ако сте от моя тип алкохолици;
"НЕДЕЙ СИ ПОЗВОЛЯВА ДОРИ ДА МИСЛИШ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ САМ", може да успееш, но никога няма да успееш сам!!!

Когато намеря време искам да ви разкажа, как с помоща моя спонсор работихме 12-те Стъпки?

ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО Е ПОЗНАЛ СЕБЕ СИ!

"Самоанализа е средство, чрез което мобилизираме ново виждане, действие, и Благодат в борбата си срещу тъмните и отрицателни страни на собствената си природа!"


Напълно убеден в брилянтната сила на АА и изпълнен с ентусиазъм, аз взех решение да не взимам самоволно ряски решения, но измежду братята членове на АА да си намеря и избера спонсор, с когото мога свободно да правя дискусии за моето емоционално и духовно възстановяване.
Спонсор е трезв алкохолик, на когото много-добре е позната нашата алкохолна треска, и с помоща на програмата на АА (12-те Стъпки), той се е освободил и добил духовно пробуждане.
В подобен случай се изпитва ново-намерената ни вяра, кът се предадем, и с пълно доверие без-никакво съмнение приемаме упътствията на спонсора.

В самото начало изпитвах несигурност - съкрушен от "параноя" постоянно ме претиснява възможноста да бъда отхвърлен, и изгубя членството на АА, затуй се отдръпнах, и станах от самотните членове на АА. Въобразявах си риакцията на другите и вярвах, че, ако в АА знаеха истината за мен - знаеки се за некадърен и негоден, и със сигурност мислех да съм недостоен за тяхното приятно отношение - пощурявах от съмнение, че те да знаят за фалшивата ми усмивка, която насила преформирах и, за "ушким" добродушеният ми поздрав.
Мога да призная, че после 90 дена в клуба на АА, аз нямах личен приятел с когото да съм подържал близък контакт, затуй не бе очудващо затруднението ми да избера подобен за мен спонсор. Но ярко впечатление ми направи приятел, който вдъхновено анализираше 12-те Стъпки, настоявайки че "ТЕ" ( 12 стъпки) са единственият изход, чрез който може да се преудолее и обуздае смъртоностната вихруваща сила на алкохолизмът. Той знаеше, претижава и имаше това, по-което аз копнеях. По-късно, след като прие моята молба и показа желание да бъде мой спонсор, аз разбрах че професията му е полицай!!!

Без да губи време почна да ми обеснява, какво се очакваше и изисквало от мен. След като цитира от книгата на АА - КАК ДЕЙСТВА ПРОГРАМАТА "Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някой стъпки." - зададе ми няколко въпроса; "Готов ли си, да работиш 12-те Стъпки? Приемам ли безусловно неговите упътствия, и дали ще противореча на начина, по-който заедно, ще работим 12-те Стъпки на АА?" Спомням си, тогаз испълнен с ентуциазъм да го питам, "дали има желание да изпита моята готовност, и да ми посочи в кой ъгал на стаята да направя челна стойка?"!!!
Ентусиазмът ми се по-замрачи, когато почна да ми обеснява как заедно щели сме да анализираме книгата на АА. Напомних си мнението на друг-самотен приятел, според когото сегашният ми спонсор бе фанатик - почнах да се съмнявам в избора си на спонсор, дори некак си разкаен се опитах да се измъкна от решението си. Някак си уверено му обясних, "че за мен е невъзможно да работя стъпките анализирайки книгата на АА, щот съм слаб с англииският език, и, че не умея да пиша и чета!" Сигурен бях че се изплъзнах, обаче спонсора ми обясни за важната роля на книгата на АА, че тя дава упътствие как да се работят 12-те Стъпки. Загадачно ме погледна, след което попита; "Що не ходиш на училище, и се научи как да пишеш и четеш?" В отговор му казах, че имам "умствени затруднения и небих запомнил нищо!" След това, за извинение използвах преживяните автомобилни катасрофи, и му припоних, че многократно са трошили ботилки в главата ми.
Но, новият ми спонсор ме затапи, когато ми каза; "Докъто не пробваш, никога няма да узнаеш на какво си способен!!!"

Напълно се предадох, и безусловно приех упътствията на моя спонсор, с когото почнах да подържам ежидневен контакт. Записах се на училише, и почнах да се уча да чета и пиша на англииски. Въпреки умствените ми затруднения, задоволено забелязах да имам прогрес, не-само в учението на езика но и с работата на 12-те Стъпки.

Без съмнение ще кажа на всеки алкохолик, "да не се двоуми, а приеме помоща на спонсор". Както всеки шампион има нужда от треньор, така подобно на тях, и ние имаме нужда да се доверим на някой, за да посочи грешките ни!

Моля ви, не отлагайте - ПИТАЙТЕ ДНЕСКА ЗА ПОМОЩ!!!

Този постинг, който е на добър приятел, ми направи дълбоко впечатление. Дано да разберете, че АА ни дава сила да разбием веригата на нашето робство?

Малки слончета ги връзват за една верига, забита в земята и колкото и да се дърпа слончето, още няма сили да я откъсне. Години след това само с верига на крака, която не е захваната за нищо, слонът никога не се дърпа, защото не забравя, че е безсилен да се откъсне и освободи. Стои си вързан съвсем доброволно и дори не прави опити да се освободи. А веригата вече няма силата да го задържи. Силата на слонът превъзхожда всякакви вериги, но той не го знае.