Много ми е кеф да съм между новодошлите членове на АА. Те са живо огледало в което с удоволствие се гледам и спомням, как, в самото начало наивно се мислех за различен! Всеки по-своемо се стреми да докаже и намери отлика от другите, но всъщност в поведението ни се вижда подобие.
Мъдретци на АА ме съветваха, да се всредоточа в подобието ни, а не да търся разлика между нас. Имах чувството, че от всяка посока бях различен!
Понеже бях завеcлив и егоцентриран, аз не се съобразих поведението си, и отблъсквах приятния подзив и братска ръка на членовете на АА.

Кураж е да приемем алкохолното надмощие - само егоцентрираният продължава със загубената битка. Ако продължаваме да се борим, значи ние не приемаме
дори отхвърляме духовната програма на АА. Уви - блазе на тез, които са се предали и признават слабоста си. Тяхната сила ще се възстанови, те ще се вдигнат с
крила като орли. Когато сме слаби, ние сме силни - Божията сила се влива в нас, чрез и, когато признаем нашата слабост!

Пожелавам ви сух уйкенд!

Така е!Повечето алкохолици имат почти идентични истории незвисимо от етнос ,религия,държава.Това си обяснявам с факта,че в известна степен заболяването протича идентично.Алкохолиците посочват в повечето случаи едни и същи причини за да почнат да пият,използват изтъркани оправдания за да продължат да пият и при всички случаи се държат като разглезени деца.Затова и програмата на АА е уникална въпреки ,че е създадена в друго време,в друга културна среда и от различни от нас хора в социален аспект.Когато прочетох книгата "Анонимни алкохолици"си помислих как може хора живели в 30те годин на миналия век да знаят и да описват проблемите ми сякаш са живели в къщата ми,четях и разкази на алкохолици и сякаш те разказваха моята история.Затова наистина бих казал,че поведението на алкохолика е предсказуемо.Но от него зависи да приеме истината за себе си и да сложи край на саморарушителното си поведение.Половинчати мерки не помагат.Ако си алкохолик едно питие води след себе си друго и кръга отново се затваря.Затова бъдете сухи!

Здрасти Алки!

Добре си се появил!

Гледам активизирал си напоследък... беше зачезнал по едно време..:-)))

Колкото повече ви чета, и колкото повече чета тези стъпки се чудя дали не могат да помогнат с леко модифициране и на други човешки зависимости. Тук нямам пред вид традиционните - цигари, алкохол, преяждане, наркотици, защото там е ясно, че доста биха помогнали. Става въпрос за едни по-сложни зависимости от нашите погрешни мисловни навици и механизми.

Мисля, че преди да се появи зависимостта на човек към външен "агент', като тютюн, алкохол, храна, наркотици, някакъв друг вид мисловна зависимост я предхожда. Нещо драстично и тотално се променя в нашето мислене, възприятие, обяснение на света и на себе си, което в последствие довежда до това, дасе търсят външни средства за регулиране на душевния дискомфорт. Може това нещо също да идва от външната среда, обкръжението, родителите, начина на живот или някаква индувидулна лична особеност...

Пардон, пак се отплеснах.. и забравих, че алкохолиците не се интересуват от причините довели до алкохолизма, нито си задават дървенофилософски въпроси... И това е правилно.Прекаленото умуване и задъллбаване на алкохолика в причините на алкохолизма му, може да стане причина да си търси и намира философски оправдания да не върви по Пътя на 12-тте стъпки...

Но веднъж new(know) ми беше задал един хипотетичен въпрос, защо един човек, който не е алкохолик, ще седи тук и ще се занимава с алкохолните проблеми на другите. И че, ако той не беше алкохолик, никога не би си губил времето с такова нещо...

Тогава много мислих по това... няколко месеца ми отне.. Причини и обяснения се намериха доста, но това, което се оказа най-силно е следното:

Ако 12-тте стъпки са наистина толкова ефективни за справяне с алкохолния проблем, а те са... и ако моделъ на АА в най-висок процент помага за отказване от алкохола в сравнение с всяко друго нещо, то

в този модел и в тези 12 стъпки, трябва да има нещо, което може да се справи с толкова сложна, комплексна и сериозна зависимост. Смятам, че в тях трябва да има едно особено рационално зърно, което би следвалода действа не само по отношение на алкохолната и другите традиционни зависимости, а нещо, което е само по-себе си ценно, ефективно и работещо за всякакви други "нетрадиционни" такива... нещо, което би могло да се използва за съставяне и на други подобни програми за неалкохолици, а за хора с други проблеми.. например, необоснована агресия, деструктивност и др. подобни...

Е, това е една от причините, за мен доста основателна и сериозна, която ме кара да се отнасям с интерес, уважение и внимание към всички, които правят неимоверни усилия да се преборят с един наистина сериозен противник в самите себе си..

Между другото, варненци ги няма и не се появяват.. много странна ми се вижда тая работа....

Крис, имам една молба към теб. Като пишеш, след точките преди новите изречения удряй по една пауза. И от време на време по нкяой ентер за нов ред. Защото пишеш интересни неща, но са така сбити думите и изреченията, че им се губи смисълът и като стигна до средата, се отказвам да ги чета :)

Лили, абсолютно си права. 12-е стъпки са универсални за справяне с различни проблеми на съществуването.
Само първа "Признахме, че сме безсилни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем" се отнася по-тясно до алкохолиците. Макар че и тя е приложима за много други случаи. Останалите стъпки моган да помогнат на всеки да потърси вътрешно равновесие.

В САЩ например доста от специалистите, които работят със зависими, преминават сами програмата на 12-е стъпки, без самите те да са алкохолици или с друга зависимост. Там хората са оценили ефективността на 12-е стъпки и са започнали да ги прилагат и в други "съседни" области. Или ако не цялата програма 1 към 1, то взимат елементи от нея, взимат нейната философия. Която пък сама по себе си не е нещо оригинално и ново, а по-скоро е пригодена. Но това е друга тема...

На български има 2-3 много интересни книги по въпроса. Две са от полската специалистка по зависимости професор Ева Войдило "Избирам свободата" и "Да простиш". Войдило е била дълго в САЩ и се е запознала как работят там. Третата - "Грях или болест" - е от съпруга на Войдило - Стефан Ошатински, който сам е алкохолик.

Книгите бяха издадени на български от полската фондация "Стефан Батори" и не се продаваха, а се разпространяваха безплатно от Полския център. "Да простиш" я има качена на сайта. За мен тя беше най-безинтересна, защото е за Ал-анон, т.е. не е за мен, а за жена ми :)
Техният преводач на български ми ги даде като файлове. Така че, Лили, ако те интересува, дай знак на bgaa@abv.bg и аз ще ти ги пратя.

Според мен универсалното рационално зърно , което търси Лили, е всъщност ирационално , а именно - вярата в Бог. След толкова години материализъм - "око да види , ръка да пипне", човек наистина изгубва смисъла.

Една позната от института по фолклор направи изследване на една малка общност в Родопите - силно вярващи християни. Беше потресена как тези бедни хора са толкова ведри, спокойни и най-вече здрави. Винаги били сигурни, че Господ ще се погрижи за тях.

Донякъде е вярно!

Но, понеже причината, заради която издирвам рационалното зърно изисква рационално обяснение и подход, дори да излезе, че е ирационално ще трябва да го облека в рационалност, за да бъде прието и от логиката и разума, а не само подсъзнателно.

Все пак, усещам че има и нещо друго в тази вяра.. има някакъв отключващ механизъм, който не се заключава само във вярата. Той ме интересува.. какъв е и как точно действа...

А иначе не са само тези бедни хора в Родопите... и в Тибет, хората са такива... и в Австралия имало такива племена от аборигени... за щастливците в Африка, да не говорим:-))))))))))))

Да, за другите страни и народи знам, но е учудващо , че и тук сред тоя скептицизъм, ги има.

Днес докато четох една "Арка" намерих един текст относно 12 стъпки и религията.Повечето от нас/аз не правя изключение/не могат да схванат разликата м/у духовно израстване и религиозност и смятат,че едното покрива другото.

Това ми е интересно,защото аз самия се смятам за вярващ отдавна,но алкохолизма ми се разви с пълна сила след като повярвах,а не преди това.Това,че познавам Библията не по зле от някой свещеник не ми попречи да се пропия.Защо стана така?Чудно ми е?

Говорил съм с много християни още преди да се свържа с Анонимни алкохолици,но никой не можа да ми каже как да се справя с алкохолизма си.Трябва да отбележа,че аз усещах,че имам проблем и се мъчех с помоща на църквата да го реша,но това не стана.
Напротив чувството,че върша грях ме изпълваше с чуство за вина и ме караше още повече да затъвам.

Не можете да си представите какво облекчение изпитах когато прочетох,че алкохолизма е болест и че всъщност аз със нищо не съм можел да контролирам пиенето си.Това твърдение направо ме преобърна.
А всъщност ето текста:

"Духовните” Стъпки имат за цел противодействие. Те нямат религиозен характер. Много от новодошлите в АА бъркат духовност и религиозност, смятат, че Господ Бог ще се грижи за трезвеността им. Такъв подход по принцип води до неуспех. Защото пътят към духовно развитие изисква толкова ходене на църква, колкото и постоянната работа върху себе си и своя характер.

В АА се говори за Бог “кой както го разбира”. За много хора пътят към Бога минава през някаква “висша сила”, чието съществуване трябва да приемем в началото на пътя. Втората Стъпка казва: “Повярвахме, че сила по-висша от самите нас може да ни възвърне здравото мислене” (на английски: sanity; в “официалния” български превод на Стъпките се използва по-малко подходящо определение “равновесие” – бележка на редактора).

Както знаем, алкохоликът през цялото време на активната си зависимост си е изграждал интелектуална система от лицемерие и отричане, която е поддържала зависимостта му. Здравеенето изисква проглеждане. Но е трудно човек да види действителността, оставайки в рамките на старите мисловни навици. Трябва да погледне себе си отвън. Трябва да узнае, че някой ни вижда по-добре от самите нас и че трябва да се има доверие на този някой. Такава висша сила е за много начинаещи групата АА, участниците на която вече знаят, по какъв начин да не пият и да живеят без алкохол. "

Не искам да вкарвам никого в религиозни спорове/добре осъзнавам отговорността си пред този принцип на АА/ просто бих искал добре да се фиксира разликата между духовност и религиозност.Зашо всъщност религиозните хора гледат на алкохолизма с презрение и неразбиране?

Крис, благодаря ти, че пусна този текст. Той е много съществен. Аз не бях попадал на него в Арка. Да си призная не съм и голям читател и почитател на списанието - може би не съм прав в това.

Текста е от статия на Ошатински:"Трезвеност,честност и достойнство"в Арка 3 на сайта