За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

Имало едно момче,което се питало същото .Питало се ,защо всички го изоставят когато умират.И обвинявало мъртвите.Когато пораснало разбрало,че никога не е сам,че мъртвите всъщност никога не умират и че живота е нужен да се изживее за да покажеш и на другите,че те никога не са бил изоставяни,нито забравяни.Просто с лошотията са се отдалечавали от целта.Знаеш ли кое е това момче?Може би аз?А може би някой друг?Това не важно.Важното е,че човек никога е бива изоставен.

Благодаря ти:)
"живота е нужен да се изживее за да покажеш и на другите,че те никога не са бил изоставяни,нито забравяни" - това ми е важно в момента, благодаря ти, Крис:)
Само дето не знам колко точно лоша съм аз :( - Май съм много, много лоша:(
Все още съм суха за днес - но ми е трудно да остана такава, искам да се забравя:) - знаеш как става, нали? Преживявам урешния ден - и то евентуален ден - и се тревожа, и ми е тясно:(... и искам да летя, а пък не смея:(
Кажи ми как си, Крис?
Не зная колко ще имам достъп до компютър, но ти ми напиши, аз ще прочета:)

Все още съм суха за днес - но ми е трудно да остана такава, искам да се забравя:) - знаеш как става, нали? Преживявам урешния ден - и то евентуален ден - и се тревожа, и ми е тясно:(... и искам да летя, а пък не смея:(
Понякога и на мен ми е трудно да остана сух.Има ситуации,определени миризми,които ми напомнят за пиене.Но отхвърлям тази мисъл категорично.Въпреки всички трудности,провали,изпитания аз живея по добре откакто не пия.Не мисля,че можеш да забравиш себе си.При мен вече алкохола е станал част от съществото ми.не ме разбирай погрешно,но аз вече не мога да бъда такъв какъвто бях когато не бях зависим.Мога само да спра да пия,не посягайки към чашата да контролирам себе си.но не ида стана отново предишния.Така ,че не мисля че може да се избяга.Но пък се радвам че още съм жив.Можех и да не бъда.А колкото за тревогата за утрешния ден и аз се боя от него.И аз не смея да се отпусна защото си мисля,че малко отпускане ще донесе голямо нещастие.Щантово нали.Но напоследък се опитвам да прогоня тези страхове и да се опитвам да приемам всичко спокойно.В крайна сметка много неща искам да променя,но много не са по силите ми.Затова оставам всичко в ръцете на Бог и не се опитвам да се безпокоя за всичко.В крайна сметка осъзнавам,че тревожността ми вече придобива големи размери и направо ме смазва.Затова се опитвам да не се тревожа.

все още нямам Бог... Обичам и мечтая и... нямам сили за всичко - понякога. Често?!
Прав си - шантаво е:(

Само дето не знам колко точно лоша съм аз :( - Май съм много, много лоша:(
----------------

Лоша за кого? За хората, за себе си? Ние, зависимите, сме лоши най-вече към себе си, а когато си лош към себе си, когато се самонаказваш, неминуемо вредиш и на хората около себе си.

Предлагам моя отговор на въпроса, макар, че отговор втора употреба рядко върши работа:

Вярвам , че има Бог и вярвам в прераждането. В тоя смисъл , животът е като клас в училище или като ниво в компютърна игра. Ако минеш успешно нивото , отиваш по- нагоре, ако ли не - повтаряш предишното.

Всичко се случва за добро и не е напразно, но е трудно да схванеш правилата , трябва да се разровиш надълбоко в себе си.

Трябва също да се уповаваш на Бог, защото наистина помага.

Винаги имаш свободен избор, и това много те стресира, но най- важното , поне за мен, е да се отървеш от страховете си.

Или както казваше покойният Йордан Радичков: "Никой не знае дали има наистина Бог със сигурност. Но по-добре да живеем така, все едно, че го има!"