Хора, алкохола е нещо нормално, и повечето мнения са пресилени. Пия сериозно от 3 години. 4-5 смазвания седмично. Или в къщи с вино, или при един приател с водка или някаде на завдение пак с водка. При концентрата, 300-400мл са нормални за вечер, при виното, поне бутилка е нужна. И нямам проблеми. НИкакви, Ходя си на работа нормално, общувам с хората нормално и няма проблеми с паметта.
Не надценявайте алкохола, с него човек просто се забавлява. Мое лично мнение. И той е до време, когато писне ще го спра, засега не мисля

Ами пий си бе приятелю, смазвай се и да си жив и здрав.
Не ти пожелавам да бъдеш, там където аз съм бил и да ти се случва това, което на мен ми се е случвало - все заради алкохола.
Само не коментирай чуждите мнения - дали са пресилени или не - всеки отговаря за себе си.
И понеже казваш, че алкохолът е до време и когато ти писне, ще го спреш, знаеш ли този лаф "комарът е до пари, курвалъкът е до време, а алкохолът е до гроб" - народът го е казал.
Не за всички е до гроб, който може да пие контролирано, нека да си пие. Ама ти си влязъл в този клуб и не знам защо нещо ми се струва, че с този постинг сам себе си успокяваш, както се казва "гузен негонен бяга".
Пожелавам ти наистина да можеш да спреш алкохола, когато решиш.

Да и за така си мислех преди време, какво са 400гр и какво може да ми пречини тази течност но сега се чувствам като в затвор. Ето за това ме е яд на всички които казват че са независими, а продължават да пият и не могат по никакав друг начин да се забавляват. Честно казано дразни ме защото много мои познати се напиват безпаметно но на после със самочувствие си се смеят над себе си когато им разказват. А когато аз се напия всички ме гледат със сажаление ( горката няма да се оправи) макар че като се напия в повечето случаи заспивам и не правя никакви глупости) . Ето какво прочетох наскоро в една книга и имам чувството че е писано за мен :
" Копнея по неосъществената си свобода! Оплиташ се в нчкаква мрежа, в някаква паяжина, въобразяваш си че това е действителноста, а всъщност става дума за един затвор , огромен зандан, за килия, чийто ключ си загубил!'
Много хора според мен които ненавиждат алкохолиците изпитват сащото но няма да си го признаят.
но нека ние се преборим с болеста си а те да си останат в техния си затвор. Не искам да сам злобна но не искам другите да ме сажаляват след като и те са за сажаление.

Ако го владееш-може да си спокс,и въпреки всичко 4-5 смазвания не са ли множко? Имам предвид,че ще привикнеш по-бързо към размера на грамажа , и днес- 4-500 гр или бутилка вино,а утре бутилка водка или две вино. Нали, това само, ако не внимаваш -)
Аз пия рядко, не се "смазвам" ,че дните ми все са заети и да ти кажа до 3-400 грама водка не мога да стигна,но имам ного неприятния навик да след 3-4 бири да мятам една-две малки водки,или да ги допивам с последната бира

Bang, bang!?

От тук прочетеното се сблъсквам с един удивителен феномен за мен:неразбирането на неалкохолиците към алкохолиците.Просто се учудвам как хората могат да съчувстват и да разберат всеки друг болен от друго заболяване,но не и алкохолиците.Аз не мога да пия контролируемо.Правил съм опити,да пия примерно само сто грама,но не мога да спра докато не се напия неистово.Това е разликата.И освен това по едно време започнах да градя живота си около алкохола:днес ще изпия толкова,ще дам толкова пари за пиене,ще купя това и това за да остане пари за водка и т.н.Приятелю,не смятам,че да се пие е ненормално/макар и в разбиранията ми 300-400гр.вече са множко/Смятам,че е ненормално живота ти да се гради на една илюзия:аз мога да спра само да поискам.Всеки от нас вярваше в това докато наистина не поиска да спре.И се оказа,че не е толкова лесно.Изводите си ги направи сам...

От тук прочетеното се сблъсквам с един удивителен феномен за мен:неразбирането на неалкохолиците към алкохолиците.Просто се учудвам как хората могат да съчувстват и да разберат всеки друг болен от друго заболяване,но не и алкохолиците

За другите не знам ама за себе си мога да кажа защо не ги разбирам алкохолиците и наркоманите. Всички сме наясно за какво става въпрос мали? Е питам аз като са наясно защо започват? Не мога (или не искам) да съчувствам на болен който сам си е избрал "болеста" със ясното съзнание колко е страшна. А и защо някой трябва да го прави няма ли други наистина нещастни хора които да се нуждаят от помощ и съчувствие?

Ами то е ясно, Неразбиращ, защото въпреки всичко това е болест. Не е вярно, че алкохолиците сами са си избирали болестта, защото никой, когато започва да пие, не си казва "Сега ще пия, за да стана алкохолик". Всеки си мисли, че на него това няма да му се случи. А то става неусетно.
Една докторка казваше, че всеки човек поне веднъж в живота си опитва алкохол, но едни стават алкохолици, а други - не. Защо се получава така и медицината не може да обясни. Имат някакви предложения, свързани с ензимите, но те не са доказани.
За наркоманите не ми е толкова ясно, защото не всеки опитва наркотик и предупрежденията за опасността там са по-ясни. Но съм сигурен, че и там го има момента "ще опитам, но на мен няма да ми се случи". Освен това наркоманите винаги започват млади и при тях болестта "избухва" много по-бързо отколкото при алкохолиците.
Ако алкохолиците са си избрали болестта, значи и пушачите, които хващат рак или ги удря инфаркт, не заслужават съчувствие, защото са си избрали болестта.
Ами при един куп професионалне заболявания, няма ли пак избор - знаеш, че от този труд ще се разболееш, но пак го работиш. Значи и тук не трябва да съчувстваме на болните.
Знам, че е трудно да се съчувства на алкохолик в запой, защото в такива моменти той е непоносимо разглезено лайно. И в момента е луд, отгоре на всичко.
И понеже преди това е спирал и когато е бил трезвен, обикновено е бил свестен човек, ти се питаш, защо започна отново, като знае какво лайно ще стане. И не можеш да разбереш. И мислиш, че той се глези по най-безотговорен начин. И затова не можеш да му съчувстваш. И донякъде си прав за себе си.
Но точно това е болестта, защото всеки алкохолик е спирал в някакъв момент да пие. Та проблемът не е в спирането, а в незапочването отново. И точно затова в други държави хората ходят до края на живота си на Анонимни алкохолици. Макар че не са пили по 15-20-30 години. И затова се казва, че Анонимни алкохолици е начин на живот. Който не е задължителен, а всеки решава за себе си дали да върви по този път.
Повече в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам,че аз трябва да отговоря на предизвикателството макар и по долното мнение да е по изчерпателно.Аз въпреки,че знаех опасността от алкохолизъм/баща ми беше такъв/все пак станах такъв.Аз не съм го искал.Почнах като нормален пияч,минах през тежкия пияч и докато се усетя вече не можех да спра макар и да се опитвах.Много хора пият,но не всички стават алкохолици.Не ние причиняваме болестта си,но болестта опредля съзнанието ни поведението ни.От нормални,весели хора ние ставаме невротици,които сякащ живеят за да пият и тормозят хората около себе си.Така изглежда отсрани.Скоро чух интересно мнение,че ние сме хора ненамерили себе си,може би алкохолика е едно непораснало дете,което не иска да приеме света около себе си и най вече отговорност за себе си.Мисля си,че важното е не да се спре да се пие,а да започнеш да се държиш като възрастен какъвто си.В този смисъл алкохолизма е не просто зависимост,а проблем на личността.