Какво да направя, приятелят ми се напива като свиня от две години всеки ден. Сега вече ме тормози и по телефона в работата. Обажда ми се през пет минути и или мълчи по половин час докато каже две несвързани думи, или крещи като луд и сигурно се чува и от колегите ми, с които сме в една стая. Последния път заплаши че щял да се обади на шефа ми и да го заплашва и да му казва някакви си неща. Ще полудея вече, как да го накарам да ме остави на мира докато не реши да спре да пие, това вече не се търпи, всичко ми е толкова гнусно.

В такива случаи как да дадеш съвет.Тук има някои жени,които са имали подобен проблем.Наскоро попаднах на един нов сайт:alanon.dir.bg;Имаше тука и едно предложение:http://health.groups.yahoo.com/group/Al_Anon_Bg/
Не знам, аз съм бил винаги от другата страна на барикадата.Когато пиех в алкохолната си мания казвах и правих всичко така,че да причиня неописуема болка на съпругата си.Бях отмъстителен и себичен в желанието си да унижавам.Не мога да си обясня защо го правих.Изведнъж озлобявах и губех контрол над себе си.Алкохола ме правеше друг човек.Тука някъде имаше сравнение с Франкеншайн.Просто така си обяснявам поведенито на приятеля ти .Алкохолиците имат проблем със самоконтрола си както в пиенето така и трудно контролират гнева си.А понякога зад този гняв стои страх да не изгубиш контрола над положението.Когаот се чувствах безсилен да контролирам положението изливах гнева си на по слабия от мен.Това е според мен обяснението от гледната точка на един алкохолик.Не знам какво ще кажат жените от клуба.Успех!

Много ти благодаря за отговора. Май наистина е така, и той го казва, т.е. че когато се ядоса на себе си, си го изкарва на мен. Беше спрял да пие за две три седмици, обаче пак започна, явно се е ядосал от това, беше ужасно. Сега пак спря, дано да е завинаги. Ти от първия път ли спря да пиеш, или имаше връщания към алкохола и отново спирания?

Не съм аз този,който може да ти дава съвети и аз току що си изкарах нервите на жена си,но понякога скандалите избухват и докато се усетиш вече е късно.Въпреки,че не пия това не решава автоматично проблемите ми.Все пак това си мисля,че не трябва да приемаш подобни оправдания за неговото пиене.Алкохолика,ако той е такъв ,не пие защото е ядосан,нервен или не знам си какво там,а защото трябва да пие,защото не може да си представи живота без пиене.А оправдания за пред себе си и за пред другите съм си измислял много/много сме изобретателни щом става дума за пиене/А за това как съм спрял...Е аз като него съм спирал така за седмица две.Обещавах,клетви давах.Не искам да те плаша,но той сам трябва да реши за себе си,че има проблем и да вземе решението да спре завинаги.Аз се свързах с АА на 8 април миналата година,още веднъж пих няколко пъти и не съм пил от 17април 2005 ако не греша датата.Но това беше доста трудно решение,кото не бих могъл да взема без помощта на приятелите от АА.Години наред пиех и ходех с чувството си за вина,виждах как руша всичко и не разбирах защо става така,каво става с мене.От АА ми показаха че има и други като мене,че аз не преживявам нещо по различно и мога да спра да пия.Така че си мисля,че ако приятеля ти наистина иска да спре да пие може би ще му е нужна малко помощ в началото.Накратко:
Не слушай оправдания!Оправданията са част от алкохолната болест.Той няма да спре да се ядосва,а ако се оправдава няма и да спре да пие.
Такива решения да спре да пие са хубави,но мисля че трябва по радикална промяна,защото много от нас са се проваляли защото като не пием една две седмици и вземем че си помислим,че владеем положението и айда пак в запоя.Звучи грубо,но за съжаление такава е истината.Пожелавам ти успех!
Може би не е зле да се посъветваш с някои от старите АА членове ако си от София и ако приятеля ти проявява интерес да посетите някоя сбирка.Но той и само той може да вземе това решение.Май стана много дълго.Успех!

Понякога става така че разбираш че всички усилия са напразни, този човек сега разбрах че години наред ме е лъгал с други жени. Някои хора не заслужават да се жертваш за тях. А между другото крис61 той теб те харесва, очаквай скоро да си пишете.

Никой не заслужава да се жертваш заради него. Или даваш на човека до теб просто, защото го обичаш, просто, защото ИМАШ и ти доставя удоволствие да го виждаш щастлив, или просто нищо не даваш. Жертвоготовността не е хубаво нещо. Така мисля аз.

O.k.Винаги съм насреща.Имейла ми е :kris61@mail.bg.А колкото до другите жени и аз съм правил такива забежки.До истинска изневяра не можа да се стигне,защото бях много пиян ама съм го правил.И това бих казал,че е част от алкохолизма.Аз като се приберях и видех намусената физиономия на жена ми веднага си мислех тя не ме разбира и т.н.Никога не ми хрумвало,че основния проблем в брака ми е пиенето ми.Търсех изход навън,а не съм осъзнавал какво имам вкъщи.Защото коя ли ще е тая любовница дето ще ме търпи да се прибирам пълзешком,със съдрани дрехи и без заплата.В този смисъл много дължим на жените,които ни обичат искренно.А иначе факта,че поне ти признал тези неща е добро начало.За да се реши алкохолния проблем е необходимо всичко да се постави на честни начала.Той трябва да каже:Да аз правех това и това,аз крадях от касичката на детето/и това съм правил/,а ти трябва да се опиташ да простиш.не че това е лесно и става автоматично.Моята съпруга все още не може да ми прости много неща.Не знам дали ще може някога/силно се надявам на това/Но и аз много си промених отношението/и това не става бързо/Спомням си първите дни като спрях треперех имах чувстовто,че ще умра,но имах силен човек до себе си и макар понякога да ме ядосва съм и повече от благодарен.

Браво, Крис, радвам се като те чета!