Здравей Крис! Значи не се подведе и, да посегнеш към забранения плод Пий си водица братле, че да ти е мирна главицата!
Ако не се чуем, пожелавам ти весели празници - хев а фън

тоооо, на чуждия гръб и 100 тояги са малко.. нали знаеш:-))))

мдааааа... мисля, че разбирам.. е, знам, знам.. баш като теб и другите никога не мога да го усетя и разбера...

тъжно, наистина.. обаче.. като се позамисля, пак смятам, че някак трябва да се намери начин да се изтрие това от паметта.. да се изтрие алкохола от съзнанието.. да се игнорира, да се заличи... един вид да настъпи амнеза..

като, като... абе нещо, коет например никога не ти идва на ум и не мислиш за него.. напълно се правиш, че го няма.. правиш се, правиш и то накрая наистина изчезва от съзнанието ти..

има такива неща... като се позамислиш и ще видиш, че има.. такива, които никак, ама никак не те занимават.. абсолютно са ти безразлични...

като мушкатото между втория и третия етаж, например, дето на тебе може и хич да не ти пука за него и да не го забелязваш даже, ама съседката, баба ти Гина, на ден по 10 пъти му кърши клоните и го полива и кълне всеки мъж, който го подритва, чупи му листенцата или си хвърля фаса в саксията...

Понякога да забравиш не е най доброто решение.Защото винаги има едно гласче,което казва:"Абе няма проблем,да пийнеш едно"Просто с времето лошите спомени избледняват и почваш да си мислиш,че въобше никога не е имало проблем.Смятам,че дори и най унизителната ситуация ,в която съм попадал заради пиене е в моя полза,защото така не забравям защо водя този трезвен живот и защо е важно да не пия.Може би звучи мазохистично,ей така да се самоизмъчваме.И аз бих искал много неща да не се бяха случвали и да не бях правил и казвал,но приемайки миналото,аз приемам,че живота ми беше станал неуправляем именно под въздействието на алкохола и че единственото решение за мен е един живот без алкохол.От тази гледна точка е по добре да помня всеки делириум,всеки ден с гадене и тремор,за да благодаря ,че сега съм жив.
Айде,че трябва да ходя да правя снежен човек.Падна страхотен бял сняг!

Йееей, че кеф, а.. снежен човек.. сняг.. стъпки по снега.. бой със снежни топки..

я вие, хей.. потопете се в детски спомени и кажете, какво обичахте да правите като малки... какви са хубавите ви дестски спомени..

понеже сега зимата е актуална, аз си спомням, че в нашия малък градец падаше голямо парзаляне с шейни... бе на найлон ставаше..

А когато току-що е навалял и има големи и дълбоки преспи, да се хванем 10 човека за ръце, паднем и да се "фотографираме".. сиреч отпечатаме на снегаотпе...:-)))

аз много обичах да ям сняг и да смуча ледени шушулки.. странното е, че не съм се разболявала...



хайде, ако обичате, помогнете ... събирам хубави детски спомени...

Блазе ви

Забравих последнииа път, кога си играх на сняг - тук при мен не падат снежинки!
Като лапе обичах много да се валям по него - дори гол

Преди малко се върнах от плажа - ами възползвам се и, се печа се по цел ден

А Дедо Мраз ще го посрещнем на водни ски

Браво, Крис! Браво, че изкара "прословутия" банкет!
Както се казва в една реклама
You can do it!

Обичах да дойде зимната ваканция, да не ходя на училище, да седя на топло при баба ми и дядо ми и да чета книжки или да си играя самичък.
Обичах Бъдни вечер, защото въпреки социализма имаше питка с паричка, баба ми кадеше с тамян портмонетата ни, цялото голямо семейство бяхме около масата и имаше много вкусни постни сърми.
От училище пък ни водеха задължително на дневното представление в цирка.
Подаръците идваха на 31 декември вечерта.
И тях ги обичах

az pyk za koleda nau4ih 4ak kato zapo4na perestrojkata.Drugo pokolenie.No kato kaza podaryci.Spomnqm si kak ba6a mi zwynva6e na vratata i vliza6e.Kato izlizah ima6e golqm 4uwal podaryci.Dori kato znaeh 4e nqma dqdo Mraz togava go o4akwah.A ina4e se pyrzlqhme s 6ejni,najloni i tam kakwoto namerim po cql den.Ama ima6e togawa pove4e nezastroeni tereni.Abe detstvoto e period,kojto vinagi 6e si spomnqme s nostalgiq.

Алки беееееееееее..

Веднага да кажеш, къде ми се печеш ти на мене в тоз студ.. къде е тва, дето се развяваваш по къси гащи, докат ний треперим тука, а.. кажи веднага!!!

Дедо Коледа и той ли ша е по къси гащи при вас..

Дядо и баба... много сладък спомен са милите дядо и баба..

и аз така.. седях си по ваканциите при тях.. баба плетеше винаги нещо с очилата на носа и ми разказваше за "едно време" - истински истории, които от нейните уста излизаха като приказки...

нооо.. с нетърпение чаках дядо да се прибере вечер от някъде си, дето все ходеше по работа.. премръзнал, баба ще сложи трапезата веднага.. гозбите го чакат топли и всички сядаме.. като се нахрани и стопли, идваше "моето време".. дядо ми разказва приказка, която всяка вечер беше нова...

не можех да се начудя от къде ги знаеше тези приказки... много години по-късно се разбра, че ги слушал всяка сутрин в 7 без 10 по радиото, за да ми ги разкаже вечер...

и тая миризма в бабината къща на сушени плодове, варена царевица и пуканки и досега не мога да я забравя...