Здравейте и бъдете живи!
Имам проблем, защото, независимо от тестовете, кой с кръстчета, кой с "да" и "не", никак не почвам деня, ако няма алкохол в кръвта ми... Направо си лллллливвам в кафето водка. Първо се оправдавах с работата(наааапрегната..) Сега си копам дома и пак търся оправдание! Вчера се напих, щото нямаше четири часа ток, а утре за какво ли ще се напия?!? Лошо е когато съм трезв, щото всичко ми трепери, лошо е като пийна първото, щото надничам за второ... Лошо е, че съм темерут и няма да мога да взема участие в сбирките, а освен моето вътрешно АЗ и жена ми вече ми разпечата дните и часовете и местата и... Страхувам се заради децата, които страдат от мен - не бия, ни викам, само заспивам - няма ме, май няма и да ме има! Вече нямам мечти, не правя планове, а и на лотарията (тото) престанах да вярвам...
Лишен съм от правото си да раждам нови идеи, лиших се, май е по-правилно.
Ако престана да пия - то е след нещо грандиозно и скандално, правих опити, но май не съм достатъчно настъпателен, упорит, зловреден... Жена ми ми прави компания и се конкурираме на количества, но тя има добро обществено положение и висока популярност. Претендира, че не е подвластна.
Контрата остава в мен, щото съм темерут и явно не намирам сили сам да си сложа "цедката"(Ама пък, като има бутилка на масата, е трудно да си я представям за ваза с етикет!)
Нямам смелост да се скарам със себе си, да си се обидя и да престана да си угаждам, когато става въпрос за алкохол.
Има ли запознати хора, препатили, които да знаят първата крачка? Прочетох по-голямата част от темите, но може да съм пропуснал точната фраза...
Обидно ли е, че съм започнал да се оплаквам от самия себе си?
Кого да виня за протягането към чашата - този, от когото се оплаквам или този - пияния?
Опитах със активно спортуване - кололо по 20-25 км на ден, но, уви, имам няколко белега от пиянски маневри! (добре, че съм жив да споделям!)

Има ли норми на поведение - това, което правя в момента не е ли хленчене и оплакване? Срамувам се, но е време да си помогна... Кой от Вас е достатъчно добронамерен, за да ме изтрае докато цивря за себе си?
Кой раздава годишни награди за успешно спасили се АА?
Дали ще забогатея, когато спестените от А пари отидат по други пера?
Ако имам на дъното...
Извинявам се, че нахлух и проплаках. Надявам се, че ще ме изтърпите. Благодаря, че ме прочетохте.
Лек ден

Здравеи приятелю! Имаш ли намерение да питаш за помощ, или само обсъждаш проблема си ?

***Кой раздава годишни награди за успешно спасили се АА?***
Достоен живот, туи е нашата награда

***Кой от Вас е достатъчно добронамерен, за да ме изтрае докато цивря за себе си?***

Пиши ми братле, че да си поплачем заедно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти задам един странен въпрос....

Представи си че тая нощ като си легнеш...стане чудо....и изведнъж нуждата и желанието ти за алкохол са изчезнали.....Но ти понеже спиш, не знаеш това....като се събудиш на сутринта, кое е първото нещо,което ще забележиш,че е различно...И после, кое ще е второто...Разкажи ми как би минал денят ти ако просто това желание го няма..ама изобщо никаква следя няма от него.

Mens agitat molem

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си! Каква смелост, какви пет лева...
Аз спрях, защото ми писна от самата мен. Писна ми адски.
Преди това, въпреки че знаех, че на всички около мен им е писнало, не намирах сили, или желание, или що ли, за да спра.
Но настъпи един преломен момент, явно при всички, които спират, настъпва този момент, в който си казва човек - край, не може повече така. Просто не се издържа. И така.

Не се срамувай и не се притеснявай. Нито си по-слаб, нито пък ти липсва смелост. Или воля. Нито пък си нещо по-малко от който и да е било друг.
Това е много коварна болест, и трябва много да си причиним, за да успеем да спрем.
Предполагам, че при тебе този момент вече настъпва, след като се опитваш да спреш.
Така че - стискам палци, и ще ти пиша тук. Ще те слушам и ще отговарям на всичките ти въпроси.
А колкото да АА - хората за това се събират там, за да се изслушват един друг.
С цялата агресия, хленчене и всякакви емоции, които са натрупали.
И да си дават един на друг съвети как да се справят с всички препъни камъни по пътя, които хич не са малко.

П.С. От вчера се каня да пиша, защото е много тъпо никой да не ти отговаря, когато имаш нужда, но все не намирам думи, дано не съм изтърсила някоя глупост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, като те чета виждам няколко работи /не твърдя, че за някои от тях не греша/:
Добре е, че си признаваш проблема и се опитваш да погледнеш критично на себе си. Възможно е да гледаш на себе си дори малко по-черногледо, отколкото всъщност е реалното положение.
Изобщо не разбирам това че се самоопределяш като темерут какво пречи да дойдеш на сбирките на АА. Там ас идвали и идват какви ли не темерути и всякакви чешити. /И аз самият бях темерут, ама сега не съм/. Точно това се получава на сбирките - променяме себе си и така намалява необхозимостта да изглаждаме кривиците си с помощта на алкохола.
На сбирките няма нищо задължително. Дори и изискването хората, ако дойдат пийнали, да не се изказват, и то не се спазва. Можеш ли да спреш почерпен човек да не говори, като точно тогава на него всичко му е най-ясно и иска да сподели "гениалните" си идеи с други хора.
Отклоних се. Мисълта ми беше, че на сбирките не е задължително да се изказваш, нито да завързваш запознанства с някои от нас. Просто може да дойдеш, да послушаш и да си тръгнеш. Нима темерутлъкът ти е толкова голям, че да не можеш да сториш поне това? Не е, разбира се. Просто с това, че си темерут всъщност оправдавш други причини за нежеланието си да дойдеш в АА.
Понякога по-интелигентните хора /какъвто ми изглеждащ ти/ по-тррудно зацепват и се "закачат" за АА. Защото те са по-склонни да спорят, да имат собствено мнение за всичко и да са убедени, че те винаги знаят всичко. Пък то хич не е така.
нямал си смелост да се обидиш и да се скараш сам на себе си - това не е необходимо. Нужно е да направиш само едно усилие и насилие над себе си - да се накараш самичък да дойдеш на сбирка. И ако първия път не ти хареса - да се насилиш пак да дойдеш. Пък кой знае - може да ти хареса от първия път. Разнии хора, разни реакции. Виждал съм мъже, на външен вид като канари /или ако щеш като мутри/ да си тръгват от първата си сбирка толкова развълнувани, колкото не са били на първата си любовна среща /е, вероятно на нея са отишли с предварително подложен алкохол в кръвта си/. Чувал съм такива мъже да казват, че най-после в АА са открили това, което са търсили от години. Някои от тях спряха трайно да пият. Други продължават засега. Но в 1-ва стъпка се казва, че алкохоликът, попаднал веднъж в АА, никога вече няма да бъде същият. И дори да не приеме идеите на АА и да продължи да пие, все някога в моменти на физически или душевен махмурлук, той си казва:"По дяволите, може би онези в АА все пак са прави!"
В края на постинга си казваш "срамувам се, но е време да си помогна". Това е чудесно, защото си стигнал сам до идеята, че "е време". Това е залог за успеха. А за другите неща "срамувам се", "цивря" и т.н. сега няма да говорим. Ако тръгнеш на сбирки, те постепенно от само себе си ще изчезнат.
Така че: чакаме те на сбирка на АА.

Хората ти го казаха, не знам защо и аз се вра да ти го казвам...

грабвай се, както си хленчещ, темерутин, проплакан и сам се занеси на сбирка на АА...

кое е най-лошото, което може да ти се случи, ако отидеш - нищо... просто в най-лошия случай, може скоро да не отидеш пак и положението да си остане такова, каквото е... и постепенно да става по-лошо...

най-хубавото е, това, което се е случило на десетки в твоето положение.. да откриеш изхода за себе си, койтотърсиш...

тъй че, слушай алки и другите.. хич и не му мисли, грабвай "разхленчения си аз" и при АА

Бас хващам, че цял живот после ще си си благодарен!!!

Здравей !
И аз съм като тебе - само че някак си не се съжалявам - научила съм се да живея с това - успявам да имам някакъв социален живот, но извън работа не се срещам с хора - много е опасно да не се се изпусна - случвало се е - само от вълнението че ще съм сред хора се напивам за секунди - иначе не - пия много бавно, постоянно и разредено и най-вече непрекъснато по 24 часа на ден - може би от 10 години /сега съм на 33/ - дори не си представям живот без алкохол - хубаво е че мъжа ми проявява разбиране , даже скоро се оженихме, но той май се възприема като принца на бял кон, който ще спасява нещастната девойка
Не знам дали може да се помогне изобщо на някой - а най-вече не знам искам ли - може би ще бъда нещастна

а сега щастлива ли си? извинявяй за въпроса, но наистина ме интересува, приятелят ми е в трагично положение, не излиза почти само спи, и изпива по литър - два на ден, неможе да говори, залита и пада, агресивен е крещи и обижда, мрази всички, искам да знам мога ли да му помогна да спре или ще го направя нещастен? опита да спре но много рязко и се изплашил, и сега пие по много, направо се размазва, дали ще намали поне?

приятелят ти надали е щастлив сега 4е да се притесняваш ти да не го направиш нещастен .

знам