Приятели, всеки, който го е изживял, знае, че това е най-отвратителното нещо на земята. Не бих го пожелала на враг, на никой просто.

За капак, физическата абстиненция при алкохолиците е опасна за живота, по време на нея може да се получи инфаркт, делириума също е опасен.
Доколкото разбрах от приятели, напоследък в Суходол взимат, само ако си я минал, а на много малко болници приемат хора, освен ако не са в много опасна фаза.
Всички лекари препоръчват алкохол да не се спира без лекарско наблюдение поне (при тежките случаи).
Тук можем да напишем всеки как се е справил, както и имена на лекари или болници, които помагат за потушаване на симптомите на абстиненцията.
---------------------------------------

Моят случай е такъв:
Когато започнах да правя първите си опити за спиране на алкохола, имах вече адски тежки абстиненции, и даже си бях докарала двойна зависимост от алкохол и диазепам, защото не се живееше просто.
Тогава се срещнах с д-р Аргиров, мисля от МА, на една сбирка на АА и той ми направи схема от големи количества хапове: тиоридазин, карбамазепин, диазепам и пирамем.
Започнах да ги пия по схемата, но се чувствах тотално смазана, за капак си забравях името даже, просто пълен блокаж и липса на воля. За сметка на това нямах никакви симптоми на физическа абстиненция. Естествено, като ги спрях хаповете, а аз не издържах и ги спрях по рано, се подкарах отново.
След това вече, по собствено усмотрение хапвах карбамазепин, спирах, почвах и накрая вече не знаех нито колко нося, нито дали съм абстинентна, нито нищо. В резултат на цялата тая работа се озовах в Пирогов с алкохолно отравяне от 1200мл концентрат и 1 карбамазепин, едвам ме оправиха.

Това вече беше последната капка!
На 22.02.2001 г. пих за последно.
Реших да не рискувам с лекарства, освен диазепам и ксанакс, и така, първите дни пиех по половин блистер диазепами десетки дневно, които почти не усещах, но беше по-добре от нищо.
После започнах да намалявам дозите, като освен диазепама, пиех огромни количества кафе, черен чай и се тъпчех със сладко.
За 2 седмици почти всичко премина, после половин година имах някакви пристъпи, които потушавах с по 2-3 диазепама и много сладко.
Горе-долу някъде след първата година всичко изведнъж ми просветна, изчезна и психическата депресия, сега много рядко ми се прищява да пийна, но даже и към диазепама не посягам.
Паля цигара, ям нещо сладко и си мисля, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда през призмата на желанието ми за алкохол.

И освен това: няма проблем, който алкохола да не може да влоши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятели, всеки, който го е изживял, знае, че това е най-отвратителното нещо на земята. Не бих го пожелала на враг, на никой просто.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Няма жив човек на този свят да те разбере, ако тои или тя не е алкохолик. Аз също не бих го пожелал на никои. Затуи пожелавам и надявам всеки, които страда от болеста (алкохолизам) да разбере че не е сам и, че има изход.

В моя случаи аз се плашех специялно когато прекаля със спиртните напитки, ами пиех по литър ракия на ден, па го мешах и с други глупости. Не че ми беше мерак, обче неможех да наситя този пусти алкохолен глад. Сигорен съм че някои от читателите ще се чудят за какво става въпрос, затуи ще ви помоля да си пиете люмонадата и си гледаите кефа, защтото на Бог се моля да ви пази от тази адска мизерия, която незнам защо е дал на алкохолика. Този алкохолен глад само алкохолика познава, затуи ... дори отбягвам да се обеснявам на някои друг; ето ви приятели туи е кусура наш.
Толкоз ракия пия че би убил един слон, ама мен само душата ми взима а после ме мъчи цяла нощ. Сърцето еи така ми се свиваше, че имах чувството .... че ще пръсне .... а мислите ми са точно там и, колко бях късметлия че не фалира. От страх инфаркт щях да получа, защото в делириум бях потунал и цяла нощ .... още не ми ясно с кои се борех ...., за туи дори не ми се ще и да говоря.
Ами тя и ракията вече не помага ....., ами сега кажо да правя. Болката бе толкоз голяма че незнам ... , сигорно от страх не посегнах на живота си, еее пробвах ... несполучлив бях и в това. Наистина много се уплаших, когато забелязах че съм изгубил магичния ефект, които, ама аз си мислех че алкохола ми дава. Сега знам че туи е било за добре, защото бях стигнал моето дъно от кадето няма мърдане ...., сам трябваше да избера; да продължавам както си я знам до деня в които сурцето няма повече да издържи и получа инфаркт, или да търся изход за този коварен мои проблем. Туи е вече друга тема за която мога да ви кажа .... е разбира се, че е и, ако има интересуващи да слушат :))))

При мен продължи около месец през 1998 г. ! Не съм ходил в клиника, тогава май нямаше и клуб АА ! Не споделям, защото не искам да си спомням ! Пък и не разбирам защо трябва да споделям тези страхотии ! Всеки може да я преодолее стига да има мотивацията за това ! В тежки моменти съм си казвал "Не е сташно да паднеш, сташното е ако не можеш да станеш" ! Сега водя нормален и пълноценен живот и страницата с алкохола е затворена до гроб !
Успех на преодолелите абистенцията !

Идеята е не да я споделяме, а да съберем начини за преодоляване, имена на лекари, клиники, които все още приемат за дезинтоксикация.

Аз споделих целия си опит, защото може да е полезен някому - например за сладкото, или че карбамазепина е опасен, даже си е направо гаден.

Ако е тежко, не споделяйте! Наистина е ужасно и по-често е добре да се забрави.
Но ако имаш някаква ценна информация, можеш да я пуснеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес воден от някакво самарянско чувство реших да отида на сбирката на клуба АА на Пирдоп и Пиротска в 18.00 ч. Там отпред имаше двама мъже, които си разговаряха. Приближих се с чувство на притесние, попитах ги дали са от клуба и след утвърдителен отговор им казах, че съм "сух" от 8-години и дали мога да бъда с нещо полезен, както и дали има смисъл да присъствувам. Отговориха ми с кратко "НЕ", приближи се и трети мъж с който се здрависаха, а аз си тръгнах със странно чувство !
Та на въпроса за абстиненцията. Както казах, имам малко по различно мнение относно споделянето. От друга страна аз не съм ползувал услугите на лекари. Нещо повече, смятам, че човек има способността да излезе от този ад и без чужда помощ. Замисли се и над комерсиализацията на обществото ни. Поонякога си мисля, че докато фармацията е бизнес, винаги ще има болни ! Може и да е силно казано, но успокоителните струват пари и някой има интерес да ги продава. В същото време те товарят допълнително другите органи с токсини и предизвикват други странични ефекти.
В тази връзка мисля, че съпровителните сили на организма са огромни, стига да можем да ги събудим с подходяща мотивация. Това е достатъчно !
Е факт е, че проядох шоколад, което не ми се беше случвало от детството, но етапа го минах само с два дезипама първите две седмици и по един през третата + много ама много физическо натоварване !!!
А като цяло, май мнението ми е излишно в клуба, защото съм от другата страна, както и ти. Изглежда на повечето хора им стига да си общуват заради проблема, а не срещу него. И вече бих участвувал а даже и помогнал, само ако някой конкретно ми поиска помощта !
И не забравяй за коварството, което стои сега, след като си изкарала вече няколко години, а това е да си помислиш, че контролираш нещата и можеш да опиташ по някой повод малко ! Забрави !
Успех в живота !

Всяко мнение ценно!
Аз престанах да ходя на сбирките на АА в София преди известно време, но не мисля че разговорите са излишни, тук или на живо.
Ти също си прав, но много ме беше страх от тази абстиненция, много. Сигурно ако пиех талк, и си мислех че е диазепам, ефекта щеше да е същия.

Може би затова реших, че има и други като мен, на които е по-трудно да я преодолеят.

П.С. Всеки ден си напомням, че алкохолът за мен е смърт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питам това за да ви обясня преживявяванията,които имах преди.Започна се след като вече бях почнал да пия редовно и в големи количества.Един ден бях пил доста предната вечер и бях на една лекция когато страшно ми прилоша,взех да треперя целия,обливаха ме студени вълни,сърцето ми щеше да се пръсне.Тогава си помислих,че е нещо свързано с кръвното.Целия ден не се чувствах добре,един такъв м/у 2 свята.С времето тези кризи ме връхлитаха внезапно в зависимост дали бях пил или не .Трудно е за описване това това особенно физическо състояние.Когато вечер бях пил на другия ден имах чувството,че ше умра ако не ударя нещо,имах чувството че буболечки ми лазят по тялото .След като изпиех една две водки си възвръщах нормалното състояние.Когато спрях алкохола първите две три седмици бях много зле,имах ужасен тремор.Пиша това защото имам такива кризи понякога,редки и не така изразени.Освен това понякога имам внезапни състояния на непреодолимо желание за пиене.Чудя се дали е нормално да е така след като 5 месеца не съм близвал алкохол.Ще съм благодарен да чуя вашето мнение.

Мисля 4е е нормално. Аз имах до 3-тата година такива пориви, после престанаха и те. Пробвай шоколад, ама като ти се припие ! Организма все още е свикнал на въглехидратите от алкохола. 5 м. е малък срок да отшуми вси4ко. И помни 4е си спрял до гроб !

Благодаря,не си позволявам да забравя макар и да имам такива пориви особенно ако поадна в компания на пиещи.Много ми е кофто примерно на някой празник да се наливам с лимонада,но се справям

По то4но, това е реакцията на организма в условията на алкохолен глад ! Симтомите са разли4ни и са както физи4ески /болка, тремор, високо кръвно, главоболие, болка в сплита - много гадна и др./ така и психи4ески /страх, неспокойство, кошмари, безсъние, раздразнителност, може и агресия и т.н/ Зависи много и от общото здравословно състояние на 4овека, възрастта, на4ина на пиене. Според мене, преодоляването на този етап е най - важния, но дале4 не е само той. Аз я изпитах три пъти, защото спирах за 2 и 4 м. като всеки път беше все по-лошо и по-трудно. По време на 3-тия разбрах, 4е 4-ти няма да има, просто ще умра. Затова казвам за коварството на съзнанието ни, което ни кара да се 4увстваме велики, след като сме спрели и ни нашепва що да не пробваме пак !