Важно: Линкове, Регистрация, Лекари, Статии и т.н. / Взаимопомощ / Здравна / Алергии

...

Акарите в домашния прах

Около 10% от децата реагират свръхчувствително на акарите съдържащи се в домашния прах. Какво представляват те? Акарите са естествени жители на затворените пространства и нямащи нищо общо с мръсотията. Те живеят най-вече в праха, задържащ се в текстилните материи, като се хранят с елементи от домашния прах: отлющени човешки или животински епителни клетки, полени, гъбички и бактерии, растителни фибри. Като алерген действа всъщност не самия акар. Той обаче произвежда алергопровокиращо вещество в организма си, отделя го с изпражненията, които се съдържат в праха, и от там попада в дихателните пътища. В качеството си на вдишван алерген той може да предизвика присъщите за дихателна алергия симптоми, които за разлика от сенната хрема продължават през цялата година. Постоянната алергична хрема има голяма опасност да се трансформира в бронхиална астма. Очите могат да се зачервят и възпалят, може да се появи сърбеж в конюктивата и сълзене. Акарното обременяване и сенсибилизиране могат също да изиграят значителна роля при развитието на ендогенни екземи (невродермит). След поставянето на сигурна диагноза от специалист, терапията се състои в медикаментозно лечение, насочено към причинителя на заболяването ( а не към отстраняване на симптомите) посредством хипосенсибилизация и най-важното: период на елиминиране на алергена. Целта разбира се е да се редуцира съдържанието му в праха като се ограничи наличието на акари и поддържа в допустими безвредни граници.

Плесенни гъби

Само алергия към плесенни гъби при децата е рядкост. При общо увеличаване на алергените напоследък в случаите й обаче стават все повече. Най-често тя съпътства други алергични заболявания и особено за алергичните към домашен прах деца предотвратяването растежа на плесенните гъби в помещенията е от огромно значение, тъй като домашните акари съжителстват в симбиоза с плесенните гъби. Освен това развитието и на двата алергена се стимулира от една и съща влажност на въздуха. Алергията към плесенни гъби може да се прояви като дихателни алергични симптоми (напр. астма), стомашно-чревни оплаквания, кожни заболявания (напр. невродермит) или мигрена. Постоянен знак за болестта е влошаването на симптомите при влажно време или в обхванати от плесенни гъби помещения, както и при приемане на храни, които съдържат плесенни гъби (дори ако са полезни, напр. синьо сирене) или при чието производство са използвани такива.
Потвърждаване на диагнозата става чрез кожен, кръвен и провокативен алергенен тест.

Ухапване от насекоми

Алергичната реакция може да настъпи при ухапване от различни насекоми (комари, паяци, дървеници, акари, хлебарки и др.), но те са обикновено от локален характер и не застрашават живота на детето. Болестните симптоми могат също така да бъдат предизвикани не от ухапване, а при вдишване на частици от тяхното тяло или продукти на жизнената им дейност, съдържащи се напр. в домашния прах. много по-опасни обаче както при възрастните хора, така и при децата са ужилванията от медоносни пчели и някои видове оси. Най-тежката форма на заболяването е алергичен шок, който може да има летален изход, ако не се вземат спешни животоспасяващи мерки.. ето защо този тип алергии трябва да се приема много сериозно и родителите внимателно да следят за алергични симптоми при ужилване. Успоредно с локалните отоци, които могат да бъдат много неприятни и болезнени, съществуват и алергични реакции от най-различен характер. По принцип след около5 до 15 минути настъпва т. нар. бърза реакция, която може да бъде с различен интензитет. Показател за тежка алергична реакция например е локален оток на мястото на ужилването с диаметър повече от 10см и видима проява над 24 часа. Показателни са също така някои общи реакции като уртикария (обрив) по цялото тяло, падане на кръвното налягане, слабост, световъртеж, задушаване до загуба на съзнание (последните характеризират алергичен шок). Освен тези външни прояви е възможно да настъпят и понататъшни необичайни реакции, засягащи всички вътрешни органи. В детска възраст за щастие те се срещат относително рядко. Всички деца, при които се наблюдават обезпокоителни симптоми след ужилване от пчела или оса трябва да бъдат изследвани за поставяне на диференциална диагноза. Терапевтичните възможности включват хипосенсибилизация, симптоматична терапия и т.нар. бърза хипосенсибилизация. Тя е стационарна, показна само за пациенти, при които се цели възможно най-бърза защита от по-нататъшни ужилвания. Важно: При налична алергия към ужилване от насекоми на детето в рисковите сезони родителите трябва винаги да носят със себе си комплект за първа помощ, стандартно съдържащ: орален кортизонов препарат, антихистаминов препарат, адреналинова инжекция и/или адреналинов спрей за инхалация, или пък с индивидуално препоръчани от лекаря медикаменти.

Латекс

При алергия към латекс се има предвид свръхчувствителност на организма към естествения латекс. Застрашени са алергичните и предразположените към алергии деца, най-вече с екземи по кожата, както и деца, които са имали продължителен престой или чести медицински манипулации в болнични заведения, където са били обслужвани със съдържащи естествен латекс продукти. Алегиите към латекс в наши дни вече не са редки, но в широките публични кръгове са малко познати. Какво всъщност представлява естествения латекс? Млечният сок, съдържащ се и в много други млечни растения, се добива от дървото “Hevea brasiliensis” за производството на естествен каучук. Алергичната реакция на организма се насочва срещу многобройните, предимно водоразтворими протеини, съдържащи се в този млечен сок. До сега са известни поне 50 подобни протеини естественият каучук намира приложение в производството на множество продукти за всекидневна употреба и е особено разпространен в медицинската област. Съществува и голямо количество зеленолистни и зеленчукови растения, които съдържат латексов сок. Съставът на латексовото мляко във всяко едно растение е много подобен на този, който се съдържа в “Hevea brasiliensis”, и може да предизвика същите алергични симптоми. Растенията чиято протеинова молекулярна структура е подобна до тази на латексовите протеини, може да провокира реакция на кръстосана алергия (напр. към банани, киви, авокадо). Екстрактите им често се срещат в козметиката. Нерядко при алергия към латекс възниква вторична алергия и към млечния казеин. Симптомите на заболяването могат да бъдат предизвикани от директен контакт с кожата, лигавицата или чрез инхалация. Особена опасност представляват обилно напудрените латексови ръкавици. Водно разтворимите алергени (протеини) при носене достигат посредством потта на ръцете в пудрата и после, при смяна на ръкавиците, във въздушното пространство на помещението. Дори в количества, изчисляващи се в нанограмове, финият прах от пудрата може да провокира тежки алергични реакции. В този случай кожни симптоми може въобще да не настъпят и направо да се стигне до системни реакции (напр. бронхиална астма или анафилактични шокови реакции), което е особено опасно при операции. Една коректна декларация на съдържащите латекс продукти би могла да минимализира опасностите за сенсибилизираните деца и възрастни. Разумно би било отстраняването на съдържащите латекс продукти от детските клиники. При всички положения, установяването на алергена чрез назначен от алерголог тест и предупреждението на медицинския екип от страна на родителите при евентуални манипулации е абсолютно наложително.

Текстилни бои и химикали

За да удовлетворят непрекъснато нарастващите изисквания към дрехите, текстилните производители използват около 800 основни химикали. Най-често алергични реакции провокират апретиращите вещества ( формалдехидни изкуствени смоли), снижаващи мачкаемостта на дрехата, и оцветяващите съставки, особено дисперсионните бои, с които се оцветяват предимно полиестерните, полиамидните и смесените тъкани. Силни кожни реакции могат да предизвикат и различните ускорители, използвани като помощно средство при оцветяването на смесени тъкани. Коя химическа субстанция предизвиква алергична реакция може да бъде установено чрез назначен от алерголог тест. Това обаче в много случаи не решава проблема, тъй като химикалите, с които е била в контакт дрехата през различните етапи от нейната обработка, не се посочват на етикета. Проблемът се усложнява също така и от факта, че подобно на другите видове контактни алергии и за „текстилната” е присъщ типа късна реакция. Това означава, че алергичните симптоми се проявяват най-рано от 8 до 12 часа след носенето на дадена дреха, а понякога дори 4 до 5 дни след това. Кожните реакции възникват на места, където допирът с дрехата е най-интензивен или в зоните на обилно потене. Засегнатото място по кожата се зачервява и започва да сърби. Понякога се появява усещане за парене, оток, образуване на екземи. Бебетата и малките деца са особено застрашени от този тип алергия, тъй като кожата им е много по-тънка от тази на възрастните и за това много по-уязвима към химикалите. За да се намалят рисковете от алергични реакции, е по-добре да се подбират неоцветени или бели дрехи (най-дразнещо действие имат някои тонове на дисперсионно синьо, оранжево, жълто и червено). Това касае най-вече дрехите, които влизат в директен досег с кожата като бельо, долни ризки, чорапогащници, поло и т.н.

Никел

Като най-чести причинители на този вид контактна алергия обикновено се сочат съдържащите никел модни аксесоари и бижута, но металът се съдържа също в повечето метални рамки за очила и часовници, в много от различните видове закопчалки за дрехи (копчета, ципове и др.) дори в някои хранителни продукти, между които обичаните от децата какао, шоколад, боб, леща, зелена салата. Въпреки, че не е от най-типичните алергии в детска възраст, случаите й сред децата все повече зачестяват. Естеството на кожата им, която е по-тънка от тази на възрастните, осигурява лесно проникване на алергена в организма. След преминаването на сенсибилизиращата фаза, всеки следващ контакт с алергена води до прогресивно влошаване на симптомите – локално зачервяване на кожата, парене, оток, засилващ се дразнещ сърбеж, локален обрив, мокреща екземна рана. Обикновен о след отстраняване на дразнителя контактната екзема хваща коричка и кожата започва бавно да се възстановява. Добре е родителите да помнят, че колкото по-предразположено е едно дете към алергии от всякакъв тип, толкова по-голям е рискът му да заболее от контактна екзема, както и че колкото е по-дълъг контакта на кожата с метала, толкова по-бързо се появява екземата. При алергия към никел кожната реакция не е бърза, а се проявява след дни, седмици, дори месеци. Това прави особено трудно установяването на алергена. Големи рискове крие също така продупчването на ушите на детето за поставяне на обици. Често пъти това се прави дори в бебешка възраст. Алергичната реакция в подобни случаи се провокира много лесно, тъй като при поставянето на бижута кожата е раздразнена и металът особено лесно прониква в тъканите или кръвта. Малко известен е факт е, че никелът се съдържа също в изработените от сребро и злато предмети с по-ниска проба (333). Ето защо, ако детето ви е склонно към алергии, по-добре е да се откажете от идеята да дупчите ушите му, а ако то не е проявявало алергични симптоми до сега и сте категорични в решението си, подберете обици от благороден метал с проба минимум 585.

Псевдоалергиите

Те могат да бъдат предизвикани от горещина или студ, могат да бъдат реакции на медикаменти, хранителни продукти и следствие от химически дразнители. Наричат се така поради факта, че симптомите им са много подобни на алергичните, с тази разлика, че липсва реакция на антигени и антитела. А за същинска алергия можем да говорим само тогава, когато е налице свръхчувствителна реакция на имунната система, след предварително преминала фаза на сенсибилизация. При хранителните вещества, успоредно с хранителните алергии, псевдоалергиите и отравянията (интоксикациите), са познати и други видове непоносимост на организма, които могат да се проявят с много подобни симптоми – ензимни дефицити, целиакия (болест на Хертър-Хойбнер) и отвращение към храната. Една вродена или придобита липса на ензими предизвиква нарушения в обмяната на веществата, които се свързват с болестно реагиране на хранителни вещества. Най-често срещаната непоносимост е към млечната захар (лактоза), при която не се разлага поради липса на ензима лактаза в тънките черва. Ако млечната захар достигне непроменена в дебелото черво, тя бива бързо разградена от намиращите се там бактерии, което предизвиква газове и диария. Подобно на непоносимостта към лактоза, различни други заболявания с ензимни дефекти на тънките черва протичат с влошаване на храносмилателните способности и могат да бъдат неправилно диагностицирани като хранителна алергия.
Целиакията е автоимунно заболяване на храносмилателната система, при което се нарушава смилането на въглехидрати и мазнини. При него става дума за свръхчувствителност към глутен и по-точно към неговата съставка глиадин, която се съдържа в някои зърнени култури (пшеница, ръж, ечемик, овес и капладжа). Тя е свързана с увреждане на чревната лигавица и поради това с храносмилателни смущения при приемането на въпросния протеин. Най-често протича с епизоди на диария, загуба на телесна маса, голям разлят корем, безапетитие, понякога придружено с повръщане. При една строго спазвана безглутенова диета може да се постигне възстановяването на чревната лигавица. По този начин оползотворяването на храната се нормализира.
Неправилно е също така схващането, според което отвращението към храната, както и отдаваните на отказването на определени храни реакции на организма, могат да бъдат следствие на нарушено психическо развитие. От друга страна отказът на детето към определена хранителна съставка може да бъде знак за непоносимост към нея. Често пъти е много трудно да бъдат диференциран причините.

Няколко думи в заключение

В повечето случаи родителите посрещат диагнозата „алергия” напълно непотготвени. Независимо от факта, че в днешно време има много повече информация и много по-малко неизвестни за атопичното детско заболяване, неприятната новина не само води до множество тревожни въпроси, но и до безпомощност, несигурност и страх. Майките и бащите се изправят срещу проблем, при който от една страна искат веднага да помогнат на детето си по най-добрия начин, а от друга не знаят как да го направят. При това отвсякъде започват да валят доброжелателни съвети, които за съжаление често пъти са противоречиви, непроверени и дори напълно неизпълними. Това още повече обърква засегнатите родители и засилва чувството им за несигурност. Ако и вие сте в подобно положение, съветваме ви да се доверявате преди всичко на мнението на специалистите – алерголога, лекуващия лекар, фармацевта. А ако не сте убедени в компетентното им мнение, потърсете друго, като междувременно събирате информация за наболелия проблем. Колкото повече четете по интересуващия ви въпрос, толкова по-компетентни ще ставате самите вие и ще ви е по-лесно да преценявате целесъобразността на предлаганите ви терапевтични съвети.

Какво е това?

Осъществена чрез посредничеството на имунната система реакция към дадено вещество или „алерген”. Някои алергии могат да се получат по всяко време на годината (хранителни, прахови и лекарствени); други, като алергията към полените. Са сезонни, обикновено през пролетта. Лятото и/или есента. Един алергичен период може да трае от няколко минути до няколко часа и дори дни. Симптомите варират в зависимост от засегнатия орган или система както следва:

Горни дихателни пътища (нос и гърло): течащ нос (алергичен ринит); синузит (рядкост при най-малките деца); течност в средното ухо (среден отит с излив); гърлобол (може да бъде резултат както от самата алергия, така и от дишането през устата, когато носът е запушен); изтичане на слуз от задната част на носа я гърлото (може да предизвика хронична кашлица); пристъпен круп (внезапно появило се през нощта задъхване, трудно дишане, лаеща кашлица обикновено без температура). Децата с алергичен ринит често имат тъмни кръгове - понякога гънки под очите; възможно е също така често да дишат през устата.

Долни дихателни пътища (бронхи и бели дробове); алергичен бронхит, астма.

Храносмилателен тракт: склонност към образуване на газове; водниста, понякога кървава диария; повръщане.

Кожа дерматит, включително екзема; уртикарии или обриви (сърбящ обрив във вид на петна или пъпки); ангиодема (подуване на лицето, особено около очите и устата, което не е сърбящо като обривите, а може да бъде признак на сериозна алергия)

Очи: сърбеж, сълзене, зачервяване и други признаци на очно възпаление.

Общо: раздразнителност.

Разпространени ли са?

Цифрите са различни поради различията в критериите за диагностициране, но най-вероятно между 10% и 20% от децата имат или ще проявят алергии в някой момент от своя живот.

Кой е застрашен?

Най-вече децата, в чието семейство вече има случаи на алергия. Рискът е най-голям (около 80%), когато и двамата родители са алергични. Алергията обаче не се проявява, докато детето не бъде изложено на потенциалните алергени.

Какво ги причинява?

Отделянето на хистамин и други вещества от имунната система в отговор на излагането на алергена (вещество, към което отделният човек е чувствителен). Предразположеността към алергии се предава в семейството. Често алергиите се проявяват по различен начин при различните членове – един може да има сенна хрема, друг – астма, трети може да получи обриви, когато яде ягоди. Алергенът може да навлезе в организма на детето чрез вдишване (полени и миниатюрни частици от кожата на животни), поглъщане (ядки, прясно мляко, пшеница, яйца, соеви продукти или други хранителни алергени), проникване в кръвта (инжектиране на пеницилин или ужилване от пчела) или при кожен контакт (никелови бижута, вълнени дрехи)
Кожни реакции като уртикарии, ангиодема или анафилаксия могат да бъдат причинени също така и от излагане на горещина, студ, налягане, вибрации, светлина, вода, физическо натоварване и инфекциозни организми).

Лечение/справяне/профилактика.

Първа стъпка при лечението на алергията на детето е точното диагностициране. Ако детето ви реагира по един и същ начин всеки път когато консумира дадена храна или е изложено на някакъв друг алерген (например винаги повръща след ядене на риба), консултирайте се с лекаря. Много от подозренията за хранителна алергия всъщност изобщо не са алергия и, особено при по-малките деца, поставянето на точна диагноза е доста трудно.. при тях често не може да се разчита на кожните тестове (но отрицателният резултат често е надежден от положителния); лабораторните тестове пък са сложни и скъпи. В някои случаи може да се ползва тест, при който подозираната храна се дава на детето в кабинета на лекаря (където средствата за спешна намеса, ако се наложи, са готови), за да се реши дали то е алергично към нея. Или пък лекарят може да препоръча подозрителните алергени да се отстранят и, след изчезване на симптомите, да се въвеждат един след друг, за да се определи виновникът. Такъв тест може да свърши работа, но не го предприемайте без лекарски надзор.
Имайте предвид, че рядко се случва някое дете да е алергично към повече от три вида храни, ако някой направи подобна диагноза. Трябва да знаете, че тестовете с титриране под езика, на коса, урина и кожа не са научно обосновани. След като алергена-причинител бъде идентифициран, много е важно да започне лечение: не лекуваните деца са изложени на по-голям риск да развият астма. Съществуват няколко подхода за лечение на алергичното дете:

Въздържане/премахване.

Най-успешното лечение и профилактика на алергията, което често обаче е и най-трудното, елиминирането на алергена-причинител от живота на алергичното дете. Ако се окаже, че детето ви е алергично, ето няколко начина, с чиято помощ можете да премахнете виновните алергени от обкръжението му:

Хранителни алергени.

Не всяка нежелана реакция към храната е алергия. Някои хора проявяват „непоносимост” или „индиосикразия” към определени храни; те не засягат имунната система и следователно не са „алергични”. Ако някоя храна създава проблеми на вашето дете, дори лекарят да реши, че реакцията не е алергична, отстранете тази храна от менюто на детето. Храните, които причиняват най-често алергична реакция при бебетата и малките деца са яйчният белтък и прясно краве мляко, следвани от пшеницата и цитрусовите плодове. Много деца са алергични също към соята и соевите продукти, а някои – към хранителните консерванти, подсладители, оцветители, набухватели и т.н. като например аспартама, ВНА/ВНТ, някои оцветители (жълто N5 например), нитрати, нитрити и сулфити. За щастие децата проявяват по-рядко алергии към храните с най-голям потенциал за предизвикване на силна реакция като фъстъци, сусам, миди, скариди, раци и други морски продукти.
Тъй като много алергени са скрити в подложените на обработка храни (ядково олио, млечни протеини, хидролизирани растителни протеини от соя например), нужно е да се превърнете в неуморен читател на етикетите; тъй като формулировката може да се променя, непременно сверявайте етикетите, когато купувате даден продукт. И ако детето ви е алергично към млякото имайте предвид, че ако на етикета пише „изготвен не на основата на млякото”, това не е гаранция за пълно отсъствие на мляко в този продукт. Разпитвайте за съставките на ястията когато сте на гости или ресторант; погрижете се хората, които се грижат за детето у вас или навън, да бъдат добре информирани за всички хранителни алергии. За да избегнете празнотите в менюто на детето, използвахте заместители с подобна хранителна стойност: заменете пшеницата с овесено, оризово и ечемично брашно; портокаловият сок със сок от манго, пъпеш, броколи, цветно зеле и червени пиперки; яйцата с червено и пилешко месо и сирене.
По-късното въвеждане на най-разпространените храни-алергени в менюто на децата, в чието семейство има алергични представители или те самите вече са проявили алергия, може да предотврати развитието на хранителни алергии. Най-добре е да се изчака до навършването на една година, преди да се въведат прясно краве мляко, соя, пшеница, царевица и цитрусови плодове; 36 месеца за въвеждане на фъстъци и риба.

Полени.

Ако подозирате, че причината е алергия към полените (ориентир: упорити симптоми, когато във въздуха се носят полени, и изчезване на симптомите, когато сезонът премине) нека детето си стои колкото се може повече вкъщи по времето на най-високата им концентрация (обикновено сутрин) и когато е особено ветровито по време на поленовия сезон (пролет, късно лято или есен, в зависимост от типа полен). Ежедневно къпете детето, за да измивате полените, а в топло време използвайте климатична система, вместо да държите прозореца отворен, така че полените да влизат в дома ви. Режете ниско тревата, за да предотвратявате образуването на полени. Ако имате домашен любимец, къпете често и него, тъй като в козината му несъмнено се съдържат полени. Децата със силни поленови алергии най-препоръчително е, ако е възможно, в разгара на поленовия сезон да ги отвеждате, на места където в момента няма цъфтеж на предизвикващите алергия растения.
Някои хора проявяват алергии към определени иглолистни, внесени в дома. Причина може би е в полените, закрепени на игличките. Най-често обаче реакцията е резултат от чувствителност към силната миризма. В такъв случай е добре да се избягва смърчът и неговите клонки, тъй като е най-уханен.

Алергия към животни.

Миниатюрните късчета, които се отделят от кожата на домашните животни, са най-разпространения алерген от тази група. Но някои хора са алергични към слюнката или урината на животните и в такъв случай местата за ходене по нужда за котки или отглеждането на животинки в клетка, може да се окаже сериозен проблем. Частиците кожа отделяни от котките, създава по-често проблем от кучешките; животните с дълъг косъм са по-проблемни от тези с къс. Ако подозирате или сте сигурни, че детето ви е алергично към определено животно, старайте се да не ги оставяте в едно помещение. Още по-добре ще е да държите животното колкото се може по-често на двора, в мазето или гаража (ако имате подобен избор), да го къпете всяка седмица, да махнете мокетите, да намалите до минимум тапицираните и други мебели, които задържат тези кожици. Използвайте пречиствател на въздуха с високо енергиен филтър за частици. Тъй като конският косъм също може да причини алергия, не използвайте матраци и четки с конски косъм; животинските кожи с или без козина, килимите и орнаментите с животински произход също трябва да се избягват. Някои деца са алергични към птици, да това, ако не успеете да разберете какво предизвиква проблема у вашето дете, помислете дали не е във вашия пернат приятел. Намерете му нов дом и предпочитайте синтетичните вместо напълнените с гъши пух дюшеци, възглавници и тапицирани мебели.

Домашен прах.

Всъщност не прахът предизвиква кихането при повечето алергични към прах хора, а намиращите се в него микроскопични, подобни на насекоми същества; те изпълват въздуха в дома и могат да се вдишат от цялото семейство, без някой да ги види. Това не е проблем за повечето хора, но за свръхчувствителните тези същества може да донесат доста неприятни мигове. Ограничете детето, дори само да подозирате такава алергия като свеждате до минимум наличието на прах в помещенията, в които прекарва повече време (особено спалнята). Бършете прах ежедневно с парцал намокрен с вода или полировка за мебели, когато детето не е в стаята; бършете подовете с мокър парцал и почиствайте грижливо килимите и тапицираните мебели с прахосмукачка (най-добре такава с доказана способност да задържа максимално количество алергени или тази, която имате да бъде с торбичка с висока филтрираща способност). Избягвайте използването на мокети, тежки завеси, плюшени кувертюри и други материали, които задържат прах, в помещенията, където играе и спи вашето дете; перете често пухените играчки (изхвърлете тези, които не могат да се перат), одеялата и юрганите (в гореща вода, ако е възможно – над 55°С) и два пъти месечно завесите, китениците и другите подобни материали или не ги използвайте изобщо. Съхранявайте в затворени шкафове събиращите прах предмети като книги, а дрехите дръжте в найлонови калъфи за дрехи. Облечете матраците и възглавниците с калъфи. Поставете филтри на вентилационните отвори; ако е възможно инсталирайте централен пречиствател на въздуха ( ефикасността на поставящите се на маса модели е съмнителна). И, вероятно най-важното, поддържайте влажността в дома си умерено ниска. Тези обитаващи домашния прах същества обикновено те могат да живеят при влажност под 50% (някои специалисти препоръчват нивото на влажността да се поддържа дори още по-ниска – между 20% и 30%. Използвайте подходящи препарати за унищожаването на акарите в мокетите и тапицерията.

Плесени.

Ако детето ви е алергично към плесени, контролирайте влагата в дома си, като използвате добре поддържано средство за намаляването й (ако се налага съчетано със спрей за възпрепятстване развитието на плесени). Осигурете нужната обмяна на въздуха и използвайте вентилатор на вентилационната шахта, който да отвежда навън парата от банята, кухнята и пералното помещение. Участъците където има най-голяма вероятност да се образува плесен (кофата за боклук, хладилника, завесите и плочките в банята, влажните ъгли), трябва да се почистват грижливо и често с равни части хлорна белина и вода или със специално средство срещу плесени. Ако имате саморазмразяващ се хладилник, не забравяйте да почиствате съдчето, в което се събира размразената вода. Боядисвайте мазетата и другите потенциално влажни участъци с възпрепятстваща образуването на плесени боя. Не оставяйте влажни или мокри дрехи и обувки из къщата. Приберете саксиите с цветята и вазите със сухи цветя в стаите, в които детето ви прекарва малко време. Ако държите да имате истинска коледна елха, която обаче може да плесеняса, дръжте я в дома си само няколко дни.

Пчелна отрова.

Пазете детето, алергично към пчелна отрова, колкото се може по-далеч от местата, където се знае, че има много пчели и оси (цветни градини например). Погрижете се и вие самите, и тези хора, които се грижат за детето ви да имат постоянно в себе си комплект срещу ужилване от пчели.

Други алергени.

Много други алергени могат да бъдат отстранени, ако се налага, от обкръжението на вашето дете: вълнени одеяла и дрехи, тютюнев дим (не позволявайте в къщата да се пуши изобщо и не водете детето в опушени ресторанти), парфюми. Използвайте само хипоалергенни сапуни и перете с не ароматизирани прахове.

Имунотерапия или десенсибилизация.

Тъй като алергичната реакция е свръхчувствителност в детската имунна система към чуждо вещество, десенсибилизацията (която се осъществява обикновено чрез постепенно увеличаване на инжектираните дози на алергените) понякога спомага за успешното контролиране на алергиите, особено към полени, прах и частици от животинска кожа. Освен в най-тежките случаи обаче, десенсибилизацията обикновено не се прави, преди детето да е станало поне на четири години.

Лекарства.

Антихистамините и стероидите могат да се използват за противодействие на алергичната реакция и намаляване на подуването на лигавиците.

Инжекции епинефрин.

Повечето алергични симптоми са просто неприятни: дразнене в гърлото, течащ нос, сълзящи очи, сърбеж. Но някои алергични реакции – предимно анафилактични реакции към определена храна, лекарство или, по-рядко, към ужилване от пчела – могат да бъдат фатални. Сериозните реакции включват следващите групи симптоми: свиркащо, стридурозно (свистящо, хъркащо) дишане, прегракване и трудно дишане; почервеняване на кожата, сърбеж, обриви, придружени с подуване на лицето, устните и гърлото (което може да пречи на дишането); повръщане, диария (понякога кървави изпражнения) и коремни спазми, внезапно падане на кръвното налягане, виене на свят, главозамайване, краткотрайно изпадане в несвяст, загуба на съзнание и сърдечно-белодробна недостатъчност (анафилактичен шок). Такива реакции изискват незабавна лекарска намеса. Ако детето прояви една единствена силна алергична реакция, консултацията с алерголог-педиатър е наложителна. Вероятността от сериозна алергична реакция е много по-голяма сред астматичните деца, отколкото сред останалите им връстници.
Ако след консултация със специалист се изясни, че вашето дете е изложено на риск от животозастрашаващи алергични реакции, всички, които се грижат за него, би трябвало да бъдат предупредени за положението и да знаят какви мерки са необходими за избягването на евентуално излагане на потенциално смъртоносния алерген. Освен това е препоръчително да имате под ръка епинефрин е всички, които се грижат за детето (родители, хора, които идват в дома ви, за да седят при него, учителките и лелките в детската градина) да бъдат обучени да разпознават симптомите и да използват епинефрина.
Епинефринът е хормон, който се противопоставя на анафилаксията, като вдига кръвното налягане и отваря дихателните пътища и може да спаси човешки живот. Той се предлага в готови за употреба подобни на химикалка инструменти (Епи-Пен), с който лесно се прави инжекция, и би трябвало да се използва веднага след забелязване на симптомите, а това може да стане по всяко време от няколко минути до няколко часа след излагането на алергена. Веднага след това трябва да се отиде на лекар или в спешното отделение на най-близката болница. Дори първоначалната реакция да е много мека и да ви се струва, че детето се оправя спонтанно, то трябва да бъде заведено на лекар и наблюдавано в продължение на 24 часа; понякога се появява втора реакция, която е много по-силна от първата. Обадете се незабавно на „Бърза помощ” при силна алергична реакция на детето и ако нямате под ръка епинефрин.
(Епи-Пен все още не се прилага у нас)
Детето със силни алергии би трябвало да носи също така предупредителен бадж (или гривна), където е написана алергията или алергиите!

Прогноза.

Около 90% от хранителните алергии (към прясно краве мляко или цитрусови плодове например) се израстват след третата-четвъртата година. Дори по-големите деца и възрастни могат да „израснат” хранителната алергия, след като избягват в продължение на една-две години консумацията на причинителя. Алергиите към ядки, соя, грах, раци, калмари, миди и други морски продукти обаче обикновено продължават цял живот. И докато едни деца израстват своите алергии, други могат да заменят една алергия(към прясното мляко например) с друга (сенна хрема).

Откъсът е взет от книгата
"Какво те чака през втората и третата година на детето"
автори: Айзенбърг, Мъркоф и Хатауей