|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Хипо-мания!!!
|
|
| Автор | Mиcлитeл (Нерегистриран) |
| Публикувано | 10.12.08 20:12 |
|
|
Странно,откакто започнах да осъзнавам проблема с ХИВ,не спирам да мисля за това.Не мога да спра да се тревожа,не мога спокойно да си легна с момиче,като видя чужда кръв изпадам в паника и ужас,а по-късно в сякакви паранои.Дали прекаленото ми обземане от този въпрос не отключи,една шибана хипохондрия у мен,и докога ще е така !Как да спра да му мисля и да го карам по спокойно,през последните 4 месеца минах през 3 теста както за хив така и за хепатит.Познавам хора които не им пука от нищо лягат си със всеки,не взимат предпазни мерки,и отказват да се изследват по-късно с мотива ,че е по-добре да не знаеш какво става с теб и да си по-спокоен.
Знам,че не съм единствен и че и други са се чувствали така някога!Дали не е по-добре и аз да спра да го мисля толкова.Иначе четох за нобел-а тази година,радвам се че е в тази насока,надявам се че му се вижда края на този ХИВ.Поздрави на всички и усмихнати празници!
| |
|
|
|
Да, по-добре е да спреш да го мислиш!
| |
|
|
|
Дай първо да изясним понятията, че нещо си ги оплел - хипомания е лека форма на мания, когато си приповдигнат и еуфоричен - и няма нищо общо с хипохондрията, от която изглежда страдаш ти.
Хипохондрия е свръхзагриженост за собственото здраве и най-често тежко самонавиване и страх от някакви въображаеми неизлечими заболявания. И обратното на хипохондрията съвсем не означава да не ти пука с кого си лягаш, нито "да не знаеш какво става". Ето, примерно аз не съм хипохондрик, но не си лягам с всеки, взимам предпазни мерки, изследвам се редовно, много добре знам какво става и съм спокойна.
Хипохондрията много често върви "в комплект" с различни тревожни състояния, реакция на силен стрес, депресии и т.н. Та моят приятелски съвет е да се консултираш с психолог - ако ми кажеш от кой град си, бих могла евентуално да ти препоръчам човек.
| |
|
|
|
Тия дни се бях позамислил що е то всъщност хипохондрия... Е, очевидно е, че има почва у нас, тъй че тази част от размисъла ми отпадна.
Нормално е човек да е загрижен за здравето си, даже трябва да се грижи! В този смисъл всеки от нас може да бъде определен като хипохондрик в някаква степен, отмерено по една доста разтеглива скала. Основно обаче се зачудих за СПИН-хипохондрията,която както знаем, си има своето подобаващо проявление. Дали тя не е страх не от това, че ще се разболееш от нещо(щото и без това нямаш представа какво е то), а че ще "лепнеш" именно СПИН - щото това е понятието в широките представи? Може би хората изпадат в ужас просто от тази дума, да не би тя да им бъде лепната като един позорен етикет? А не точно от евентуалните последствия върху тяхното здраве. Подозирам, че това е основния проблем,който се базира или на тотална неинформираност, или на прекалено задълбочаване в темата...
| |
|
|
|
Ашколсум бре!
Тъй точно го каза.
| |
|
|
|
Ше разберете вие колко съм стар и мъдър,точно колкото Йода, ама дано да съм жив да го видя(тука трябва да има силно кикотещ се емотикон)
| |
|
|
|
Направо почесващ се от кеф по корема или въргалящ се по земята (опцията е в кал).
| |
|
|
|
Само ако позволиш една лека корекция - хипохондрията не е чак толкова разтегливо понятие. Вярно е, че може да се използва поне в три различни контекста: като тип личностова черта, като симптом на друго заболяване (примерно депресия) или като самостоятелна диагноза (първична хипохондрия). Но си има доста ясни критерии, които я отличават от нормалната грижа за здравето - например ключови хипохондрични симптоми са:
1. Изцяло си погълнат от тревоги за здравето си.
2. Най-често предъвкваш тежки и неизлечими заболявания.
3. Горните две по никакъв начин не се повлияват от резултатите от изследванията, които постоянно си правиш.
Казано по-просто - един здрав човек в някакъв момент, с повод или без, се замисля за ХИВ-статуса си, отива да си направи тест, който дай боже е отрицателен, след което се кротва и не се занимава повече с този въпрос. Докато хипохондрикът примерно решава, че е "болен от СПИН" и нищо не може да го разубеди - той постоянно предъвква страховете си, самонаблюдава се, търси си симптоми и ги намира, разбира се. И или не се тества въобще (от страх), или се тества многократно, защото смята, че "тестът не е верен".
Между другото има данни, че хипохондриците като цяло имат по-нисък праг на болка и физически дискомфорт - ако например ти възприемаш дадено усещане като тежест в гърдите, хипохондрикът възприема същото като остра болка в гърдите. За теб това е вероятен симптом на простуда или бронхит, докато той е убеден, че има минимум рак, от който ще умре до броени часове в адски мъки. Ти отиваш на доктор, пиеш си хапчетата и ти минава, докато той може с месеци и години да се гърчи в очакване на близката си кончина - и когато докторите му казват, че изследванията му са добри и нищо му няма, според него "те са некомпетентни" (или "изследванията му са сгрешени"). Или пък решава, че неговата болест още не е открита от медицината.
А за "СПИН-хипохондрията" си тотално и абсолютно прав - много точно си го описал. Именно за тези неща пише Сюзан Зонтаг в "СПИН и неговите метафори" - една великолепна книга, която препоръчвам на всички с интерес по темата. Тя развива тезата, че всяка болест има два аспекта:
1. Обективната диагноза със съответните симптоми, прогноза и лечение.
2. Субективното възприемане на диагнозата и начинът, по който ние я символизираме/интерпретираме.
Двата аспекта обикновено нямат нищо общо - ние създаваме около определени болести цели митологии, които изваждат болестта от чисто медицинския контекст и я превръщат в истински социален феномен. Примерно преди години туберкулозата е била смъртоносна, но незнайно защо, хората са вярвали, че тя лови главно артистични личности с възвишена чувствителност - и е било едва ли не престижно да си болен от туберкулоза. По подобен начин за сифилиса се е смятало, че в напреднала фаза причинява пристъпи на гениалност – в подкрепа на тази легенда за доста автори се смята (например Ницше), че са създали най-значимите си творби именно в сифилистична агония.
Докато за ХИВ/СПИН митовете са други – както казва Сюзан Зонтаг, „…не допуска никаква романтизация или сантиментализация – вероятно поради твърде силните асоциации със смъртта, които навява.” От една страна според главната легенда, ХИВ/СПИН е нещо, което засяга много специфичен и презрян контингент – проститутки, наркомани, хомосексуалисти и „развратници”, а от друга страна, за да се защити от ужаса си, средностатистическият човек още повече се вкопчва в този мит, за да се отграничи и да се самоубеди, че не е застрашен. В резултат още повече заклеймява „презряната каста”, от което нараства представата за срам и позор от това „клеймо”.
Всичкото това още повече се засилва и подхранва от масовата неинформираност и медицинска неграмотност – така хората стават необосновано истерични по отношение на ХИВ и блажено непредпазливи по отношение на други диагнози, около които няма подобна „митология на позора”, но пък са доста по-опасни за здравето/живота (например хипертония, хепатит, диабет).
Та така, де. Отплеснах се малко, прости многословието ми – всъщност просто се опитах да подкрепя и доразвия тезата ти.
| |
|
|
|
Ааааа, ти си истински професионалист! И съвсем си е по темата според мен. Обаче се опасявам, че сега може да изгубим аудиторията на СПИН-хипохондриците, защото е много вероятно да се втурнат в обятията на туберкулозата и сифилиса като едни доста по-престижни болести
| |
|
|
|
Грешшкааа!!!!
А кой е всеки 12-тииии!!!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[