Хипо-мания!!! / Взаимопомощ / Здравна / ХИВ и СПИН

Само ако позволиш една лека корекция - хипохондрията не е чак толкова разтегливо понятие. Вярно е, че може да се използва поне в три различни контекста: като тип личностова черта, като симптом на друго заболяване (примерно депресия) или като самостоятелна диагноза (първична хипохондрия). Но си има доста ясни критерии, които я отличават от нормалната грижа за здравето - например ключови хипохондрични симптоми са:
1. Изцяло си погълнат от тревоги за здравето си.
2. Най-често предъвкваш тежки и неизлечими заболявания.
3. Горните две по никакъв начин не се повлияват от резултатите от изследванията, които постоянно си правиш.

Казано по-просто - един здрав човек в някакъв момент, с повод или без, се замисля за ХИВ-статуса си, отива да си направи тест, който дай боже е отрицателен, след което се кротва и не се занимава повече с този въпрос. Докато хипохондрикът примерно решава, че е "болен от СПИН" и нищо не може да го разубеди - той постоянно предъвква страховете си, самонаблюдава се, търси си симптоми и ги намира, разбира се. И или не се тества въобще (от страх), или се тества многократно, защото смята, че "тестът не е верен".

Между другото има данни, че хипохондриците като цяло имат по-нисък праг на болка и физически дискомфорт - ако например ти възприемаш дадено усещане като тежест в гърдите, хипохондрикът възприема същото като остра болка в гърдите. За теб това е вероятен симптом на простуда или бронхит, докато той е убеден, че има минимум рак, от който ще умре до броени часове в адски мъки. Ти отиваш на доктор, пиеш си хапчетата и ти минава, докато той може с месеци и години да се гърчи в очакване на близката си кончина - и когато докторите му казват, че изследванията му са добри и нищо му няма, според него "те са некомпетентни" (или "изследванията му са сгрешени"). Или пък решава, че неговата болест още не е открита от медицината.

А за "СПИН-хипохондрията" си тотално и абсолютно прав - много точно си го описал. Именно за тези неща пише Сюзан Зонтаг в "СПИН и неговите метафори" - една великолепна книга, която препоръчвам на всички с интерес по темата. Тя развива тезата, че всяка болест има два аспекта:

1. Обективната диагноза със съответните симптоми, прогноза и лечение.
2. Субективното възприемане на диагнозата и начинът, по който ние я символизираме/интерпретираме.

Двата аспекта обикновено нямат нищо общо - ние създаваме около определени болести цели митологии, които изваждат болестта от чисто медицинския контекст и я превръщат в истински социален феномен. Примерно преди години туберкулозата е била смъртоносна, но незнайно защо, хората са вярвали, че тя лови главно артистични личности с възвишена чувствителност - и е било едва ли не престижно да си болен от туберкулоза.