Re: Д-р Тонка Върлева пред Агенция Фокус / Взаимопомощ / Здравна / ХИВ и СПИН

Интервю

Д-р Тонка Върлева, директор на Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Глобалния фонд пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Д-р Върлева, в Женева ще се проведе заседание на Борда на директорите на Глобалния фонд, в който участвате. Какво се очаква да бъде дискутирано?
Д-р Тонка Върлева: От 25 до 29 април в Женева, Швейцария ще се проведе 17-то заседание на Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. На това заседание ще бъде приет докладът на изпълнителния директор проф. Мишел Казачки за предоставянето на средства от Глобалния фонд на държавите реципиенти и съответно разпределението и оценка на хода на изпълнение на тези грантове. Освен това ще се дискутират проблемите за набиране на нови средства за нуждите на Глобалния фонд и ще започне и дискусия относно критериите за получаване на средства през следващите години. Очаква се тогава да се дискутира и обвързването на финансирането с много ясни индикатори. Определянето на ясни индикатори ще направи работата на Глобалния фонд много по-улеснена, тъй като финансирането ще се осъществява само след ясно изпълнение на правилата. Освен това ще се дискутира мястото за провеждане на следващото 18-то заседание, което трябва да бъде в някоя от страните от Азия.
Принципът е такъв - Бордът заседава два пъти годишно, един път в Швейцария и втори път в държава, която получава средства от Глобалния фонд. Последната държава, в която беше проведено 16-то заседание на Борда, беше Китай през ноември миналата година. Освен това на заседанията на Борда се дискутират и много проблеми, свързани с програмите за превенция сред основните уязвими групи по отношение на СПИН, туберкулоза и малария. Дискутират се и много проблеми на политиките, свързани с превенцията и контрола на СПИН, както и на туберкулоза и малария. Поначало има консенсус на всички агенции на ООН, че основните здравно-социални проблеми на света са три - СПИН, туберкулоза и малария. Прави се и анализ на световните тенденции, свързани с тези три големи проблема.
Фокус: Казахте, че ще се разгледат критериите, по които ще се получават следващите финансирания от Глобалния фонд. Какви са очакванията - да станат по-затегнати, или напротив?
Д-р Тонка Върлева: Основните критерии са икономическите показатели, специално брутният вътрешен продукт съгласно критериите на Световната банка. Също и разпространението на СПИН, туберкулоза и малария в съответните държави. Ако погледнем например България в следващите години все по-трудно ще получава финансиране, тъй като се увеличава брутният вътрешен продукт.
В същото време по отношение разпространението на СПИН - нямаме епидемия, както в Русия и Украйна. Но имаме през последните години увеличаване на броя на ХИВ-позитивните в основни уязвими групи като например интравенозните наркомани, тоест концентриране на разпространението на СПИН в някои уязвими групи. Ще се борим държавите, в които има по-голям брой ХИВ-позитивни в определени уязвими групи, да се получава финансиране поне за тези уязвими групи, а не само в държавите, в които има епидемия. Ще дам пример с Естония. Това е държава с много висок брутен вътрешен продукт, със силно икономическо развитие през последните години, но независимо от това в момента Естония е държавата, в която има най-бърз темп на разпространение на СПИН в групата на интравенозните наркомани. Такава е ситуацията и в Русия и според новите критерии те трудно ще получават финансиране от Глобалния фонд. В крайна сметка критериите трябва да бъдат и в разпространението в основни уязвими групи. Защото има богати държави, например част от Арабските страни, но искаме Фондът да провежда политика и в тях, тоест да се въвеждат добри практики. Специално нископравовите програми много трудно влизат в някои по-консервативни общества. А уязвимите групи се нуждаят от услуги, които се предоставят не само от правителствени институции като например министерски институции, но също и от повече финансиране от неправителствен сектор.
Фокус: Някакво конкретно решение за нашата държава очаква ли се да се вземе?
Д-р Тонка Върлева: На практика ние кандидатствахме на 31 март, когато си изпратихме предложението за финансиране за следващите шест години - от 2009 до 2014 година. Участвахме в така наречения “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл” - това е продължаващо финансиране, което се предлага само на държави, които имат последните две години оценка “А”. България получи наистина последните две години много висока оценка от Глобалния фонд и получи това предложение. Иначе като държава член на Европейската общност ние вече трябва да бъдем донор на Глобалния фонд, а не да искаме средства от него. Така че този процес е на практика последната възможност ние да получим финансиране.
Фокус: На каква стойност ще бъде то?
Д-р Тонка Върлева: Финансирането ще бъде на стойност 32 милиона евро за 6-годишен период, като ще работим със същите групи, с които работехме досега. Такава е процедурата на този “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл”, като ние добавихме една нова уязвима група - това са мъжете, които имат сексуални контакти с мъже. Това е основната уязвима група за Западна Европа. В България, бидейки на кръстопътя между Източна и Западна Европа, при нас се оформят две уязвими групи. Това е групата на интравенозните наркомани, с което се доближаваме до страните от Източна Европа и Централна Азия, и с групата на мъжете, които имат сексуални контакти с мъже, се доближаваме до страните от Западна Европа. Данните ни показват, че в момента в Източна Европа има около 1,6 милиона са ХИВ-позитивните. Новоинфектираните за 2007 година са около 150 хиляди за Източна Европа и Централна Азия, като 62% от новите случаи са инфектирани в групата на лицата, които употребяват интравенозни наркотици. Ситуацията в Западна Европа също показва тенденции на увеличаване, като около 760 хиляди са ХИВ-позитивните в Западна Европа. Новорегистрираните за 2007 година в Западна Европа са 31 хиляди. Тоест в Източна Европа имаме 5 пъти по голям брой новооткрити и по този начин Източна Европа е регионът с най-бързо разпространение на ХИВ и СПИН изобщо в целия свят и то в групата на интравенозните наркомани. Ако се върнем на Западна Европа, данните показват, че 29 % от новите случаи са в групата на мъжете, които правят секс с мъже. Тоест две са основните уязвими групи в Европа като цяло. И в България в последните две-три години тенденциите са за увеличаване на ХИВ и СПИН именно в тези две уязвими групи. Ние това трябва да го отчитаме и съответно в новата програма, с която кандидатстваме, сме разработили отделен компонент именно за тази уязвима група. Независимо, че последните години имаме увеличаване броя на хората, които се лекуват с антиретровирусна терапия като цяло в света, в България ние предоставяме тази терапия от 1998 година, не се наблюдава тенденция за задържане. Тоест в последните две години хората някак си се успокоиха, че има терапия и намалиха притеснението си по отношение на ХИВ и СПИН. Затова последните години имаме отново увеличаване във всички региони в света на ХИВ-позитивните лица.
Фокус: А дали това е причината?
Д-р Тонка Върлева: Да. Освен това хората някак се успокоиха, че СПИН не ги засягал, успокоиха се, че това е проблем на Африка, а виждаме, че този проблем реално вече идва в нашия регион. И то това се случва последните години. Но това, което е по-неблагоприятно, е че докато в Африка СПИН се разпространява по сексуален път, който е по-бавен, в групата на интравенозните този път е много бърз. Ако дадем примера с Естония, там имаше като в България сравнително малък брой ХИВ-позитивни и за много кратък период увеличението стана десетократно. Последните няколко месеца, когато приготвяхме процедурата за кандидатстване за “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл”, ние направихме анализ и данните ни показват, че броят на реално инфектираните в България е около 4000 лица. Тоест имаме да откриваме много нови лица.
Фокус: А колко точно са известни всъщност?
Д-р Тонка Върлева: Данните ни показват, че броят на официално регистрираните е 846. След като използвахме различни модели на системи за оценка на реалния брой на инфектираните, данните ни показват, че около 4000 лица са инфектирани. Знаете, че никога не може да регистрираме всички хора, които са носители на ХИВ. Данните ни показват, че в България броят на инфектираните с ХИВ е около 4000 лица. Именно затова в следващите шест години ние трябва да увеличим обхвата на услугите, тоест да предоставяме услуги в повече региони и да достигаме до повече както млади хора, така и до повече хора от уязвимите групи. Данните ни показват например, че ние достигаме до около 40 % от интравенозните наркомани с услуги. Трябва да увеличим обхвата, за да е ефективен до 85 %.
Фокус: Методът, който сте използвали за получаване на по-точни данни всъщност регистрира ли каква част от тези 4000 инфектирани са интравенозни наркомани? Какво точно представлява изследването?
Д-р Тонка Върлева: Всяка държава трябва да направи анализ колко е вероятният брой на инфектираните с ХИВ/СПИН. Той е направен на базата на разработени програми от Глобалната програма по СПИН. Тези програми представляват алгоритъм за оценка и прогноза на епидемиологичната ситуация. Добре е максимално да се доближим до максималната ситуация, за да можем правилно да планираме нашите действия. Данните ни показват, че през следващите години трябва да работим активно сред младите хора, сред групата на интравенозните наркомани и сред мъжете, които правят секс с мъже. След 2004 година ние направихме много в посока на максимално ранно откриване на хората с ХИВ/СПИН. Данните ни от миналата година показват, че 60% от новорегистрираните са открити в кабинетите за анонимно и безплатно изследване и консултиране на ХИВ/СПИН. Ние трябва да разширяваме достъпа до такива услуги. В момента работим и върху нова наредба за изследване за СПИН. В нея се предвижда да се увеличи обхвата на изследването. Задължително ще се предлага изследване за СПИН на бременните жени. Това се прави сега, но те могат да откажат да бъдат изследвани. Ние ще работим в насока - бременната жена да осъзнае, че това е важно за нейното дете. За бременните е важно е да се предлага изследването за СПИН, защото ако една бременна е ХИВ-позитивна и получи антиретровирусна терапия, шансът да се роди здраво дете е 95%. Ние го правим това от 1998 година и имаме само 1% - 5 деца, които са ХИВ-позитивни. Вероятно има и жени, които не са си направили тест - или не им е предложено, или някои от тях са отказали. Затова именно ще се работи върху повишаване на качеството на консултирането. Освен това на всички пациенти с туберкулоза ще се предлага изследване за СПИН, защото данните ни показват, че 30% от ХИВ-позитивните са с туберкулоза. Туберкулозата е основна опортюнистична инфекция при СПИН. 28 са опортюнистичните инфекции, т.е. най-чести инфекции. На първо място това са пневмониите и туберкулозата, които в България са около 30-31%. В България през последните години се изследват за ХИВ между 250 000 и 300 000 души на година. През следващите години ние ще направим така, че да се увеличи обхвата на хората, които се изследват за ХИВ, но след консултиране и информирано съгласие. Но СПИН е заболяване, свързано с доста голяма стигма и дискриминация и това е един от основните проблеми, поради които хората се страхуват да узнаят своя ХИВ-статус.
Фокус: След като България спре да получава пари от Глобалния фонд, какъв процент от БВП ще трябва да отделяме за фонда?
Д-р Тонка Върлева: Донорството към Глобалния фонд е решение на всяка държава. То се движи в едни много широки граници. Даряването е от 20 000 долара до 700 000 млн. долара. Най-големите донори на Глобалния фонд са САЩ, Г8, Япония, Австралия. Има и държави, които започват с 20 000 долара. Най-вероятно България през 2009 година ще направи първото си дарение към Глобалния фонд. Това трябва да бъде съгласувано с Министерството на финансите и МВнР. Освен това през 2009 година - имаме вече предварителни разговори със секретариата на Глобалния фонд - България да бъде домакин на заседание на Борда на Глобалния фонд.

Основни дейности по компонентите на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” през Фаза 2 от изпълнението /2006-2008 година/

Основни приоритети:

Основните дейности за периода 2006-2008 год. на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” са очертани на базата на дейностите, описани в първоначалното предложение, но са изменени в светлината на опита придобит по време на изпълнението през фаза 1. Общата цел и структурата, базираща се на осем ключови компонента остават непроменени. Приоритетите са следните:

· Да се поддържа основната насоченост на Програмата към превенция сред подгрупите от населението, които са най-уязвими по отношение на ХИВ/СПИН, особено интравенозни наркомани и проституиращи.
· Да се насочи вниманието към ефективността на Програмата като се проследяват подбрани индикатори за ефект/въздействие, включително измерване на разпространението на ХИВ, на поведението, както и придържането към лечението с антиретровирусни лекарства.

· Да се разшири обхвата на ключовите услуги, особено онези, насочени към уязвими подгрупи от населението.

· Да се стимулира с течение на времето по-голям дял на националните инвестиции в тези услуги, с крайната цел те да се поддържат, когато приключи получаването на безвъзмездната помощ от Глобалния фонд.

Компонент 1: Изграждане на капацитет за превенция на ХИВ в здравния и социалния сектор

Основен фокус на този компонент е укрепване при вземането на решения и осъществяване на съвременна политика, което ще осигури активно участие и ефективно включване на съответните служби в националния отговор по проблема ХИВ/СПИН.

За периода 2006-2008 год. се предвижда този компонент да обхваща четири основни дейности:

1. Координация на националния отговор по проблемите на ХИВ/СПИН – това ще се осъществява чрез заседания на Националния координационен комитет и Националния комитет по профилактика на СПИН и ППБ и чрез дейността на новосъздаден отдел/дирекция „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и ППИ” в Министерство на здравеопазването. Този отдел отговаря за цялостната стратегия и политика свързана с ХИВ/СПИН и ППИ, както и за осигуряването на ангажираността и ръководната роля на правителството при провеждането на националната политика по отношение на ХИВ/СПИН. С изграждането на Национална система за мониторинг и оценка на ХИВ/СПИН, отдел/дирекция „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и ППИ” ще включва едно Национално звено за мониторинг и оценка на ХИВ/СПИН. Предвижда се през периода 2006-2008 год. този отдел/дирекция да поеме основните функции, които понастоящем се изпълняват от персонала, нает по Програмата, както и епидемиологичен надзор, мониторинг и оценка.

2. Координация на дейностите по проблема ХИВ/СПИН на общинско ниво – ще бъдат подържани Местните координационни офиси по СПИН в 10 общини, тъй като това са общините, в които по Програмата се изпълняват дейности в рамките на повече от един компонентите. През Фаза 2 усилията ще се насочат и към включване на общинските бюджети на средства за финансиране на позицията Местен общински координатор, както и за дейности свързани с проблема ХИВ/СПИН, които да се изпълняват от местните НПО.

3. Изграждане и функциониране на Национален информационен център по проблемите на ХИВ/СПИН – базиран на канадски модел, този център ще предоставя обучение, информация и услуги, свързани с изследователска дейност. През този период дейността на центъра ще бъде насочена към информационната част, най-вече чрез събиране и разпространяване на информация необходима на персонала и доброволците, които работят в областта на ХИВ/СПИН в България.

4. Анализ и изменение на българското законодателство свързано с проблема ХИВ/СПИН, с цел повишаване на ефективността на националния отговор – тази дейност ще се провежда в контекста на плановете на България за присъединяване към ЕС през 2007 г. Законовата и нормативна рамка, на която трябва да се обърне внимание не се ограничава тясно до областта ХИВ/СПИН, а включват и въпроси свързани с най-уязвимите групи по отношение на ХИВ/СПИН, например проституиращи и интравенозни наркомани.

Очакваните резултати за този компонент са:

· Добре координиран отговор по проблема ХИВ/СПИН на национално и регионално/общинско равнище;
· По-добър достъп до информация, необходима на специалистите, които работят за реализиране на националния отговор;
· По-подкрепяща законодателна среда по отношение на отговора на ХИВ/СПИН в България.

Компонент 2: Изграждане и функциониране на национална система за второ поколение епидемиологично наблюдение

С напредъка в изпълнението през фаза 1 и с техническата помощ на Канадската асоциация по обществено здраве, новата система за епидемиологичен надзор е по-ясно дефинирана, с насоченост към периодични, свързани биологични и поведенчески проучвания сред уязвимите групи от населението в ключови географски области на страната, като по този начин се допълва традиционната система за регистрация на случаи на ХИВ и ППИ.

За периода 2006-2008 год. се предвижда този компонент да обхване шест основни дейности:

1. Поддържане и разширяване на Националната система за втора генерация епидемиологично наблюдение на ХИВ/СПИН – мрежата ще бъде разширена до общо 10 децентрализирани звена през 2006 год. и ще се поддържа на това равнище през 2007-2008 год. Наблюдението ще се разшири и ще обхваща и други уязвими групи, като например мъже които правят секс с мъже и затворници.

2. Преглед и актуализиране на ръководства, справочници и обучителни материали по епидемиологично наблюдение на ХИВ/СПИН/ППИ – ключов елемент в тази насока беше разработването на въпросници и други материали, използвани при наблюдението. Същите ще бъдат преглеждани и ревизирани след всяко проучване, тоест веднъж годишно.

3. Обучение на щатни служители и доброволци, които работят в сферата на наблюдение на ХИВ/СПИН/ППИ – през 2006-2008 год. основната задача ще бъде да се предостави текущо обучение на онези, които вече са били обучени в рамките на Програмата. Въпреки това ще бъдат обучени и нови хора от предвидените две нови общини, където ще бъдат изградени звена за епидемиологично наблюдение през 2006 год.и където ще се извършва наблюдение на места предвидени за теренна работа – аутрич.

4. Контрол на провеждането на епидемиологично наблюдение и осигуряване на качество на лабораторните изследвания – сегашната система за посещения на експерти и оценъчни изследвания на проби за ХИВ, хепатите В и С, ще продължи да функционира и ще бъде разширена, за да обхване и изследвания за сифилис.

5. Провеждане на редовни свързани био-поведенчески проучвания сред уязвими подгрупи от населението – тази дейност ще се реализира един път годишно в десет географски области на територията на страната и ще включва следните подгрупи – интравенозни наркомани, проституиращи, ромска общност, мъже които правят секс с мъже и затворници.

6. Използване на дейностите по провеждане на епидемиологично наблюдение с цел изчисляване на големината/броя на уязвимите групи в България – тази информация е особено необходима, за да се планира обема на дейностите в рамките на Програмата. За да се изготвят подобни оценки, като част от дейностите по наблюдението, ще се използват индуктивни методи. Ще бъде използвана техническа помощ от водещи организации в областта на епидемиологичното наблюдението.

Очакваните резултати по този компонент към края на 2008 год. включват :

· Провеждане на ежегодни висококачествени биологични и поведенчески проучвания сред най-уязвимите по отношение на ХИВ/СПИН групи в България (интравенозни наркомани, проституиращи, ромска общност, мъже, практикуващи секс с мъже и затворници);
· Добър и качествен анализ на резултатите от тези проучвания и използването им в националния отговор на проблема ХИВ/СПИН.

Компонент 3: Укрепване и промоция на услугите по доброволно консултиране и изследване (ДКИ)

Идеята да се предлага доброволно консултиране и изследване в здравните заведения в страната постепенно да обогати от един нов аспект, а именно ДКИ да се специализира и да се предлага от здравни институции и неправителствени организации, които работят с особено уязвими групи от населението.

За периода 2006-2008 год.се предвижда този компонент да се състои от седем основни дейности:

1. Разширяване на дейностите по предоставяне на доброволно консултиране и изследване в България – чрез разкриване на допълнителни КАБКИС с цел да бъдат изградени най-малко 25 кабинета в страната в края на година 2008 год.

2. Използване на мобилните медицински кабинети за предоставяне на ДКИ – това ще бъде осъществено по два начина. На първо място, местните екипи на НПО, които реализират дейности в рамките на компоненти 4-6 ще предоставят консултиране и ще вземат кръв за изследване като част от услугите, които се предоставят на уязвимите групи чрез мобилните медицински кабинети и нископраговите центрове. От друга страна, някои от мобилните медицински кабинети могат да бъдат на разположение на консултантите от КАБКИС по компонент 3 за предоставяне на ДКИ и на други места.

3. Разкриване на КАБКИС в места за лишаване от свобода /затвори/ – предвижда се моделът за това да включва използването на вече работещите екипи от консултанти, които ще посещават затворите, за да предоставят ДКИ. Предвижда се един мобилен кабинет за ДКИ да бъде закупен и оборудван за тази цел. Предвижда се този мобилен кабинет да предоставя разширени услуги в затворите след договаряне с ръководствата на местата за лишаване от свобода, като например раздаване на презервативи.

4. Реализиране на редовни аутрич дейности на съществуващите КАБКИС за оказване на помощ сред уязвимите групи – след като Програмата е насочена към ХИВ превенция сред уязвими групи, извеждането на КАБКИС извън структурите на общественото здравеопазване и предлагането им на терен ще осигури по-лесен достъп, както и по-голяма мотивация за извършване на безплатни, конфиденциални и анонимни изследвания.

5. Изграждане/ подкрепа на КАБКИС, поддържани от НПО и насочени към работа с МСМ (Мъже в сексуални отношения с мъже) в София и Варна – като част от подхода за насочване на работата към най-уязвимите подгрупи от населението, се предвижда да се подкрепят КАБКИС за МСМ в София и Варна. Предвижда се тези КАБКИС да бъдат основните места за реализиране на дейности по превенция на ХИВ/СПИН сред тези общности като се предлагат и други услуги, например раздаване на презервативи.

6. Промоция на услугите предлагани в КАБКИС, преглед и проверка на публикувани материали за ДКИ – промоция ще се извършва най-вече чрез целенасочени съобщения, излъчвани по всички медии по време на националните СПИН кампании. Безплатната зелена телефонна линия (0800 130 40) за предоставяне на информация за КАБКИС, разкрита в рамките на Програмата, ще продължи да бъде поддържана. Прегледа на публикуваните материали ще включва националното ръководство за предоставяне на качествени услуги за консултиране и изследване, образователни и рекламни материали, насочени към обслужването на най-уязвимите групи от населението.

7. Обучение на обслужващ персонал –продължаващо обучение на вече работещия персонал, а също така и начално обучение на новонаетия персонал (консултанти и лаборанти).

Очакваните резултати при този компонент, към края на 2008 год., включват :

· Обучени 68 души, които ще предоставят услуги;
· Разкрити най-малко 25 КАБКИС ;
· Най-малко 35 000 души посетили КАБКИС.

Компонент 4: Превенция на ХИВ сред интравенозни наркомани /ИВН/

През периода на първите две години от предоставянето на услуги за превенция на ХИВ сред интравенозни наркомани, дейностите, реализирани по компонент 4 на Програмата, бяха фокусирана главно към обмен на игли и спринцовки чрез 10 НПО в големите градове в България. Това вероятно е компонента с най-голямо значение, защото макар разпространението на ХИВ сред интравенозните наркомани в страната да остава ниско, според предварителни данни от епидемиологичното наблюдение, в региона има значителна ХИВ епидемия сред интравенозните наркомани, а е известно, че ХИВ може да се разпространи изключително бързо сред тази група.
Съществуват два основни проблема, свързани с превенция на ХИВ сред интравенозни наркомани в България:
1. Обхватът остава изключително нисък. Смята се, че за да е възможно да се предотврати избухването на епидемия сред интравенозните наркомани, когато настъпи излагане на опасност от ХИВ, ефективните програми трябва да обхванат от 60 до 100% от всички интравенозни наркомани. В настоящия момент броят на обхванатите лица може да достигне едва 20 – 30% oт рисковото население.
2. Съществува неблагоприятна законова среда (база), особено след измененията в Наказателния кодекс приети през месец март 2004 год., които предвиждат сурови наказания за притежаване дори на една еднократна доза наркотик.
Поради това се предвижда през периода 2006-2008 год. значително да се увеличат услугите, предоставяни в рамките на този компонент, чрез реализирането на следните девет основни дейности:

1. Разширяване на работата на терен – тези дейности остават в основата на предлаганите услуги за интравенозни наркомани. Понастоящем дейностите се реализират от около 60 работници на терен от местните екипи на 10 НПО, които работят по компонента. Предвижда се броят на работниците на терен да бъде увеличен до 100. Членовете на аутрич екипите, които директно работят с целевата група, предоставят следните услуги - консултации, раздаване на презервативи, обмен на игли/спринцовки и т.н.

2. Обучение на хора, които работят с интравенозни наркомани – предвижда се през 2006-2008 год. основната задача да бъде продължаващото обучение на лицата, които са били обучавани преди това и на работници на терен, поради планираното увеличение на техния брой.

3. Предоставяне на услуги посредством мобилни медицински кабинети – ММК ще предоставят широк набор от услуги насочени към интравенозни наркомани, включващи обучение, раздаване на презервативи, обмен на игли и спринцовки, консултиране и изследване.

4. Предоставяне на услуги чрез мрежа от нископрагови центрове – предвижда се в края на 2006 год. да бъдат поддържани 5 нископрагови центъра, които имат многобройни функции: разпространение и обмен на игли и спринцовки, раздаване на комплекти за безопасно инжектиране, които включват капачки, лимонена киселина, спиртни кърпички, презервативи, основни медикаменти и др.; осигуряване на закуски при посещенията на интравенозни наркомани; раздаване на листовки, ръководства за безопасно инжектиране, здравна информация и консултации.

5. Разширяване на програмите за заместваща терапия – планира се три от нископраговите центрове да започнат да предоставят заместваща терапия за интравенозни наркомани. Също така ще има възможност да се предоставя заместваща терапия за интравенозни наркомани чрез болниците към медицинските университети.

6. Препечатване и изработване на нови обучителни материали – в рамките на компонента са разработени и се отпечатват информационни материали, а също така ще бъдат създавани и нови такива през периода на Фаза 2.

7. Поддържане и укрепване на взаимоотношенията между НПО, които работят с интравенозни наркомани в рамките на Програмата – съществуващите добри взаимоотношения между НПО, които работят по този компонент. Те ще бъдат укрепени, особено в отношенията между най-опитните и по-малко опитните организации.

8. Текущ мониторинг и подкрепа на НПО, които работят с интравенозни наркомани в рамките на Програмата – ще продължат да функционират текущата система за отчитане и посещенията с цел мониторинг.

9. Застъпничество за подкрепяща среда за дейностите по превенция на ХИВ сред интравенозни наркомани – тази дейност ще бъде координирана с прегледа на нормативната рамка, който ще се предприеме по Компонент 1. Застъпничеството ще бъде реализирано по различни начини, най-често чрез лобиране в подходящи среди. Ще бъде изработена стратегия за застъпничество.

Очакваните резултати в края на 2008 год. включват :

· Обучение на 119 човека, които да предоставят услуги;
· 5 нископрагови центъра, които предлагат услуги за намаляване на здравните щети и 3 нископрагови центъра, които да предлагат заместващо лечение;
· 14 мобилни медицински кабинета;
· достигане до 7 800 интравенозни наркомани, на които да са предоставени услуги за намаляване на здравните щети.

Компонент 5: Превенция на ХИВ сред Ромска общност

През Фаза 1 Програмата е предоставила редица услуги за превенция на ХИВ в ромска общност, включително насочване за лечение на ППИ, консултации за безопасни сексуални или инжекционни практики, обучения за изграждане на жизнени умения. Предвижда се предоставянето на този вид услуги да продължи и през периода 2006-2008 год. Дейностите ще бъдат основно фокусирани към най-уязвимата част - млади хора в ромска общност, а именно хора, които употребяват интравенозно наркотици, продават/купуват сексуални услуги и млади мъже, които правят секс с мъже. Усилията ще бъдат насочени към реализиране на следните десет основни дейности:

1. Обучение на хора за работа сред ромската общност – предвижда се, че през Фаза 2 акцентът да се постави върху продължаващото обучение на вече обучените до момента по Програмата хора.

2. Дейности за работа на терен – тук се включват широк диапазон от дейности, но най-значими са - насочване за лечение на ППИ, консултации за безопасни сексуални или инжекционни практики, обучения за изграждане на жизнени умения.

3. Широко мащабни събития – такива ще бъдат организирани от ромските НПО, за да съвпаднат с важни дати, например Световния ден за борба срещу СПИН.

4. Предоставяне на услуги посредством мобилни медицински кабинети – дейността на мобилните кабинети ще е особено ефективна, като улеснява дейностите по доброволно консултиране и изследване, ранната диагностика и лечение на ППИ и ХИВ. По този начин националната политика по отношение на изследванията, както и системата за ранно оповестяване ще бъдат подкрепени.

5. Предоставяне на услуги посредством здравно-социални центрове базирани в Ромска общност – в тях ще се предоставят здравно обучение за изграждане на жизнени умения, консултации, срещи на общността и обучение на връстници от връстници.

6. Разработване и разпространение на образователни материали – ще бъдат разработени и разпространени печатни материали, специално насочени към и вземащи под внимание спецификата на ромската общност.

7. Промоция на създаването на подкрепящи комуникационни мрежи в рамките на ромската общност – създаване на мрежи от отделни лица и организации, подкрепяни от ромските НПО, които работят в тези определени общности.

8. Разпространение на презервативи, спринцовки и игли – ромските НПО ще разпространяват тези продукти и ще улесняват намаляването на здравните щети, посредством редица дейности на терен (аутрич дейности).

9. Обмяна на опит между ромските екипи в десетте общини – това ще бъде осъществявано на срещи и други съвместни инициативи, инициирани от националната мрежа на НПО, които работят за превенция на ХИВ/СПИН сред ромска общност.

10. Контрол върху изпълнението и осигуряването на стандарти за качество – това ще се осъществи посредством работата на местните експерти и посещенията на националните консултанти за супервизия и мониторинг.

Очакваните резултати за този компонент до края на 2008 год. включват:

· Обучение на 182 човека, които предоставят услуги;
· 10 здравно-социални центъра в ромска общност;
· 14 мобилни кабинета;
· Достигане до 18 500 членове на ромската общност, на които са предоставени услуги за превенция на ХИВ.

Компонент 6: Превенция на ХИВ сред проституиращи

Дейностите по Програмата са концентрирани в предоставяне на редица услуги за превенция на ХИВ сред проституиращи на улицата в десет географски области в цялата страна. Специални усилия ще бъдат положени през Фаза 2 с цел осигуряването на услуги за превенция на ХИВ на проституиращи мъже и техните клиенти. Тези услуги ще се предоставят от всички НПО, които в хода на работата достигнат до мъже или транссексуални, които проституират в регионите и населените места, където работят екипите за работа на терен.

Предвижда се услугите, включени в този компонент да бъдат обединени в следните осем дейности през периода 2006-2008 год. :

1. Работа на терен – в рамките на Фаза 2 ще продължи предоставянето на услугите, предлагани на проституиращи, посредством работа на терен (аутрич дейности). В допълнение, работата на терен трябва да обхване мъже, които проституират и техните клиенти и проституиращи, които работят „на закрито”.

2. Обучение на хора, които предоставят услуги за превенция на ХИВ – усилията ще бъдат съсредоточат главно към още по-задълбочено обучение на хората, които са били вече обучавани по Програмата и на нови обучители на равни.

3. Предоставяне на услуги посредством мобилни медицински кабинети – ММК предоставят широк спектър услуги, насочени към проституиращи, включително обучение, раздаване на презервативи, диагностика и лечение на ППИ, консултиране и изследване.

4. Разработване и разпространение на образователни материали – редовно ще бъдат преиздавани специализирани образователни материали за проституиращи, а също така ще бъдат разработени и нови материали.

5. Промоция на създаването на подкрепящи комуникационни мрежи на ниво общини – за тази цел ще бъде тясно сътрудничеството с местните координационни офиси, които функционират в рамките на Компонент 1.

6. Разпространение на презервативи, спринцовки и игли – това ще продължи да е част от услугите, предоставяни при работа на терен сред проституиращи през 2006-2008 год.

7. Обмен на опит между 10-те местни екипа – предвижда се това да стане основен приоритет през Фаза 2 чрез увеличаване честотата на организиране на срещите.

8. Контрол върху изпълнението и осигуряването на стандарти за качество – планира се това да се осъществи посредством работни планове за мониторинг и оценка, реализирани от всяка от организациите и преразглеждани на шест месеца.

Очакваните резултати до края на 2008 год. включват:

· Обучени 192 човека, които предоставят услуги;
· 14 мобилни кабинета;
· 70 500 контакти с проституиращи.

Компонент 7: Превенция на ХИВ сред младите хора в и извън училище

Програмата подкрепя превантивните дейностите сред младите в повече от 100 училища, както и превантивни дейностите сред млади извън училище в 13 общини. През Фаза 2 приоритетно е заложено използването на обучение на връстници от връстници като една от основните методологии.

Услугите, включени в този компонент ще бъдат обединени в следните осем, по-широки по обхват дейности:

1. Да се разширят дейностите чрез подхода връстници обучават връстници сред уязвимите млади хора – това ще се осъществи основно посредством НПО в 13 пилотни общини, чрез финансиране на такъв вид обучение.

2. Да се осигури подкрепа и супервизия на дейностите по превенция на ХИВ в общините и учебните заведения, осъществяващи дейности по превенция на ХИВ сред младите хора – дейността ще бъде насочена към общини и училища, които са били подкрепени през Фаза 1 и към пет нови училища от гр.София. Екипът от национални експерти, който работи по компонент 7, ще посещават пилотните общини, най-малко два пъти годишно в течение на периода 2006-2008 год. с цел оказване на методическа помощ.

3. Укрепване на общинските мрежите – ще се развиват съвместни дейности с местните координационни офиси.

4. Промоция и разпространение на презервативи сред подрастващите – разпространението на презервативи, осигурени в рамките на други програми, ще продължи и през Фаза 2.

5. Подкрепа при провеждането на Национално представително изследване на знанията и поведението на младите хора.

6. Подкрепа при осъществяването на Здравна образователна програма в учебния сектор – Програмата ще оказва подкрепа на тази инициатива на базата на договор, сключен с Министерството но образованието и науката.

7. Да се окаже помощ при създаването на Здравно-образователен център за обучение – Програмата ще осъществи тази помощ посредством договор с неправителствена организация, която ще обучава обучители по здравно образование.

8. Публикации на образователни материали за млади хора и учители – тези материали ще продължат да се разработват и публикуват и през 2006-2008 год.

Очакваните резултати по този компонент към края на 2008 год. включват:

· 1150 обучени лица, предоставящи услуги;
· 116 училища, с действащи програми и политика за превенция на ХИВ;
· 16 общини с действащи програми и политика за превенция на ХИВ;
· 12 500 младежи обхванати от дейностите по превенция на ХИВ.

Списък на пилотните училища, в които е въведено системно здравно образование

Списък на училищата, които реализират проекти за развитие на училищни политики за сексуално здраве и превенция на ХИВ/СПИН

Списък на организациите, които изпълняват проекти за здравно образование извън училищна среда

Общинските проекти, реализирани в рамките на компонента през 2005 год.

Компонент 8: Осигуряване на достъп до терапия и социални грижи за хора, живеещи с ХИВ/СПИН

Програмата осигурява основно лечение на хора, живеещи с ХИВ/СПИН, което включва осигуряване на антиретровирусни медикаменти и лечение на опортюнистични инфекции. Също така подкрепя създаването на нови НПО, ръководени от хора, живеещи с ХИВ/СПИН /ХЖХС/, които осигуряват психо-социална помощ на по-голям брой хора, живеещи с болестта.

Предвижда се услугите, включени в този компонент, да бъдат обединени в следните седем, по-широки по обхват дейности:

1. Преглед и актуализиране на програмите за обучение на лекари и медицински сестри - това ще се извършва периодично от Националния център по заразни и паразитни болести и медицинските университети.

2. Обучение на здравните работници за диагностика, грижи и лечение на хора, живеещи с ХИВ/СПИН – тази дейност трябва да обхваща, както първоначалното обучение на новопостъпващия персонал, така и продължаващото обучение на персонала.

3. Преглед и актуализиране на Ръководството за лечение – това ще се извършва поне веднъж на всеки две години.

4. Осигуряване на антиретровирусна терапия и лечение на опортюнистичните инфекции на хора, живеещи с ХИВ/СПИН, нуждаещи се от лечение – Програмата ще продължи да доставя медикаменти за опортюнистичните инфекции и да осигурява безплатно лечение на хора, живеещи с ХИВ/СПИН.

5. Децентрализиране на медицинската помощ при лечението на СПИН – четири нови центъра във Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора ще осигуряват антиретровирусна терапия, както и лечение на опортюнистичните инфекции на хора, живеещи с ХИВ/СПИН.

6. Подкрепа за създаване на групи за взаимопомощ на хора, живеещи с ХИВ/СПИН.

7. Изграждане на център за хора, живеещи с ХИВ/СПИН в гр.София – дейността на този център ще се ръководи от и за хората, живеещи с ХИВ/СПИН и ще предоставя различни услуги като помещения за нощувка за ХЖХС от други градове и др.

8. Развиване на системите за водене на отчетност на здравните заведения, които осигуряват антиретровирусната терапия – тази дейност вече стартира по време на Фаза 1 и ще се разширява през периода 2006-2008 год. основно по отношение на отчетност на пациентите и отчетност на ниво здравно заведение.

Очакваните резултати по този компонент към края на 2008 год. включват:

· 300 обучени лица, предоставящи услуги;
· 5 медицински центъра за лечение, 2 лаборатории и 3 центъра на НПО;
· 260 хора, живеещи с ХИВ/СПИН на антиретровирусна терапия;
· 310 хора, живеещи с ХИВ/СПИН лекувани от опортюнистични инфекции.