От 1,5 години карам Форд Сиера 1,6 L комби. (пр.1986 г.) Никога не е вървяла по-вече от Лада, но напослеък съвсем взе да се мъчи, особено на баир. Оказа се че компресията на 3 цилиндъра е по 5 атм, а на дугия 10(не духа газове от картера). При опит да се регулират клапаните се видя че на 3 и 4 цилиндър, те са отпуснати до край и въпреки това нямат необходимата хлабина. Като се посъвтвах с монтьор, разбрах, че този проблем бил често явление при фордовете с чугунена глава (такива са даже и на бусовете - Транзит с бензинов двигател). Гнездото на клапана прегаря равномерно. Клапана влиза на вътре и се натяга сам. След една две регулировки повече не може да се отпуска. Седва смяна на глава или разстъргване на леглата и набиване на втулки за друг двигател - например "Жук" :-)). След като отворихме двигателя видяхме, че вече са набивани втулки и двете от тях пак са заминали. Някой сблъсквал ли се е с този проблем, защо се получава така и какво ще ме посъветвате ? Колата се кара на газ - АГУ - Ловато.
Дали причината не е в газта и доста голямото предварение - то беше над 20 градуса(не съм го задавал аз :-)), и по високите температури. По книга за бензин на този мотор дават 6- 8 градуса за 95 октана. Ако на всеки 20000 км. отварям двигател да правя клапани - по добре да си бях карал Московеца .

С тези / а и с други подобни/ двигатели е така! Няма спасение. Докато може се взима челото на клапана, за да стане по-къс и пак да караш, но когато вече леглото тотално няма място за обработка - прави се ново и .....пак се кара!
За да се забави този дефект е хубаво да се кара с малко по-голям луфт на клапаните, но това е само временно отлагане на нещата!

... това е Форд на 20 години бе човек, не е вечен.

За съжаление не им се носи славата на най-здравите коли, така че най-добре си потърси друга кола :-)

Да ама запазена - на външен вид и не е за изхвърляне още. Набиха и нови легла от Жук (сигурно са правени в някое ТПК през социализма ). Смених изпускателните клапани, нови гумички, гарнитури, ангренажен ремък и сега е добре за възрастта си ( всички чаркове са около 170 лв заедно с набиването на втулките). Дано изкара поне 20000 км. - това са 5-6 години за мен.

Колега, нямам опит с този автомобил, но ще споделя малко опит с друга марка.

Рамкови условия: Рено 21, 1.7 мултипойнт, 1992, BRC, предимно градско в София; перфектна (в смисъл без нужда от интервенция за привеждане във функциониращо състояние) охладителна система

Проблемчетата преди: САМО (но в моя случай и това е достатъчно!) в задръстване (особено лятото) температурата на таблото се покачваше до около и над 100 градуса; добре, ама това е температурата някъде в главата, не на клапаните.

Идеята: термостат от дизел (той работи на 8-10 градуса по-ниска температура); белким в режим на газ клапаните не се нагряват много повече от тази температурна стъпка спрямо режима на бензин.

Резултат: сега докато стигна до работа я загрея до 80 градуса, я не. Но и в най-върлото задръстване температурате се държи в рамките 90-100 градуса и никога (чукам на дърво) отгоре. Не приемам критики от рода, че моторът при тази температура се износвал повече, защото аз така и така не мисля да го карам до 500.000 км (сега съм на 180.000 и имам причини да смятам пробега за реален).

Успех

P.S. Колега, ти заради Форд-а ли "сдаде" администрирането на ладовия клуб?

Едва ли - това е неква друга звезда подвизаваща се с неговото име.

А това за температурата, което си направил хич не е удачно - двигателя е изчислен за работа в температурен диапазон 85-95, ако всичко по системата ти е било наред температурата нямаше да се покачва толкова!

Тук си говорим за температура в режим на газ с доста бедна смес (градският ми разход е 10-10.5). Вероятно знаеш, как този режим се отразява на температурата.

В режим на бензин нямам такива проблеми. Информацията ми е "прясна", защото винаги карам от пълно до празно и всеки път минавам по някой и друг километър между изпразването на бутилката и следващото зареждане.

Писах, че не приемам критики относно свалянето на температурат по една много проста причина: то е ясно, че при по-ниска температура на масълцето му е по-трудно да смазва триещите се части от което бавно и полека се губи ресурс, т.е. вместо да изкара 300-350.000 км моторът ще изкара само 250-300.000км. При положение, че сега съм на реални 180.000 тези "загубени" 50.000км ... халал да са. За мен е по-важно, че нама след 2 седмици или след 2 месеца да си отворя работа по клапанната група или по гарнитурата на главата само защото съм си отвисял като паяк в някое задръстване (и така няколко пъти). А също така и няма да си обогатя сместа само и само за да смъкна температурата.

Състоянието на мотора сега ми е такова, че като бръкнеш с пръст в ауспуха и вадиш ръждив пръст, а не омаслен или оцапан с черна мизерия. Същото беше и пред 25.000 км и нямам основание да смятам, че след още толкова ще е по-различно. Карам с полусинтетика (по кинжка моторът е за минерално масло), смените ди правя през 10.000 км и от смяна до смяна нямам загуба на масло.

За други следствия от свалянето на температурата в режим на газ не се сещам. На бензин е ясно, че мултипойнта ще качи разхода заради по-ниската работна температура. Конвенционалната газова уредба за по-ниската температура въобще няма и да разбере (ако забравим за пренебрежимо малкото увеличение на съпротивлението заради половин идея по-студеното масло).

Това са моите аргументи. Ако ти имаш и други нямам нищо напротив да разнищим темата из основи.

Поздрави

В.



P.S. Даже сега като се замисля ... най-голямо е износването на двигателя при студен старт. Значи ако разгледаме времето, за което двигателят достигат 60 градуса с оригиналния бензинов или "посадение" дизелов ... не че имам емпирични данни, но най-вероятно времената ще бъдат мног много сходни.

Редактирано от VladoR на 30.09.04 11:47.

Извинявам се за съвпадението. Аз по често влизам в клубовете за компютри и интернет, защото това ми е професията. Колите са ми интересни от малък :-)). Тук се появих покрай проблемите с Форда и видях, че има интересни неща и може доста работи да понаучи човек.

Споко бе амиго, като ти е бедна сместа обогати я - какъв е проблема?
А и колко ти е мотора всъщност (обем) - на брат ми е такава с 1.7 на газ и няма въобще проблеми с охлаждането - без да е правено нещо специално и разхода е по-добър от посочения от тебе?

R21, 1721 см3, мултипойнт, 90 кс

Сега ако ми кажеш, че брат ти с такава кола в София (не в покрайнините на София или в някой малък град с 2 светофара на кръст и не с нощно движение) вади разход на газ чувствително под 10 ... направо ще ме хвърлиш в музиката.

Всъщност и аз ако на всеки старт карам първите си 2-3 км на бензин (тогава, когато двигателят е "най-лаком") сигурно и аз ще извадя разход 8 на газ, ама не е това целта на упражнението, щото и бензина аз си го плащам. Тази кола на бензин съм я карал 3 месеца и разходът беше 8.5-9 (бензин). От повече от 2 години я карам на газ с разход 9.8-10.3 лятно и до литър повече зимно - демек 17-18% над разхода на бензин. По книжките дават преразход на газ в сравнение с режима на бензин до 20-25%. От тук по просто тройно правило следва, че или брат ти докарва бензинов разход под 8.5 (което по моите представи - разбирай 'според мен и по моето трасе' - е невъзможно) ... или аз пропускам нещо съществено (последното не е невъзможно).

А защо не обогатявам сместа ... мисля, че е достатъчно ясно. Вече съм се убедил, че на газ можеш да докараш един автомобил да върви и повече, отколкото върви на бензин. Но при мен приоритетите са
1. да не слизам от автомобила и
2. да не виждам в релано време как ми се изпразва джоба през ауспуха

- ето заради това не си обогатявам сместа. А е известно, че бедната смес гори по-бавно и с по-висока температура. От последното пък следва, че е съвсем възможно на газ охладителната система да се мъчи повечко, отколкото на бензин. Значи - какво се получава:

1 или си обогатявам сместа (в режим на газ), т.е. си вдигам разхода и свалям температурата
2 или не пипам сместа, а по някакъв друг начин свалям температурата на мотора.

Във втория случай термостатът се явява малка еднократна инвестиция. А при мен в частност така и така имах един под ръка.