...нека ме посети на адрес: гр.София, 4-ти километър, Главна Психиатрична клиника, отделение "Опасно луди"!!!

ае

The World Is Not Enough.
           


           

Аз съм в съседната стая, но не отговарям по възраст, а и чакам красивия принц...

Ама то май ще се окаже, че всички сме в това заведение...

btw Да ти кажа нещо...понякога се правят грешни заключения относно външния вид (опаковката), ти определено грешиш...

The World Is Not Enough.
           


           

започвам с п.п.:)))
само кажи и спирам!:)))


по същество:
това съм аз.. дето те търся..
ама за момента (около 15 години ще продължи тоз момент:) ще трябва ти някакси да ми дойдеш на свиждане:(
точен адрес:
гр. Сливен, Женски затвор, ниво "Опасни престъпници"

чакам те!:))))

Ами със свиждането няма проблем, само дето са ми сложили нещо като ъъъъ риза, което ме стяга, ъъъъ, много ме стяга ;(((

Ти поне си имаш някакъв срок - 15г., при добро държание се смъква наполовина, т.е. - 7.5г., а тук ми казват психолекарите, че няма никаква надежда да изляза ;(((

Та предложението ми е, като те пуснат ГСП, да се вземеш и да ми дойдеш на свиждане, ще те черпя с портокалов сок и банани ;)))

Чакам те с нетърпение,
винаги твой,
Грозен като смъртта ;))))))

The World Is Not Enough.
           


           

кратко писъмце от карцера...
със симпатично мастило, тук в този ад има цензура:(

Скъпи мой, ненагледни Грозни, плановете не винаги са това, което са:(.
Днес сутринта бях много гладна, за миг имах халюцинация, свестих се захапала ръката на надзирателката - чудовище с ръце на Попай моряка и лице на Памела Андерсън (тръпки на ужас ме побиват пред това смразяващо лице и желязна хватка). Уви, чакат ме 2 месеца в това тъмно, тясно помещение. Добре, че мишки не липсват, та нема да ми се развали линията (разбирай прекрасното ми коремче).
Ако продължавам така, годините ще се удвоят:(, но бунтарската ми гладна душа е по-силна от разума.
Знай, цялото ми мамунско същество е устремено към срещата с теб!
Докато ме приковаваха към стената, забелязах че на места се рони. Стискай палци, мисля че ще е възможно да изкопая тунел. Тунел към свободата, към сладостите на живота - портокалов сок и връзка банани.
За почерпката ми с теб съм готова на непосилни жертви, и колкото и да ме отвращава тази мисъл, отсега нататък ще захапвам де какво мога да докопам в противната надзирателка. Следващата ми цел е носа й.
Но хайде стига, да не губя ценни минути!
Започвам да копая и дълбая.

...и удряш ;Р

На мен ми освобождават ръцете, само когато ми е разходката сутрин!
Не се притеснявай, скъпа моя къртице, обадил съм се на едни
Но надеждата умира последна, ще те чакам!
мои хора, ще подкупят Попай моряка, и ще бъдеш свободна ;)))))

Вечно твой,
храбрият Д'Артанян ;)))

Един за всички, всички за един!
           


           

ама вече не мога;(
надзирателката много ми се ядоса, и ръце не ми останаха...
така ме префасонира, че сега.. летяяяяяяя летяяяяяяяяя.....

чакай ме..
пристигам по въздуха..
и ще те освободя ! ;)))

диктувайки на една дето утре ще я приспат во веки веков със спринцовка,
с надежда надеждата да не умира,
твоя, Констанс Пигасимун ;)))))))))))))))

...да възпроизведат сюжета на "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси върху моята прекрасна извисена личност.
Но се оказах по-твръд, отколкото си мислеха ;))))

Единственото остатъчно действие от електрошоковете е, че сега ходя малко наляво, но и това ще мине с времето!

Обещаха, че ще ме пуснат една събота и неделя в отпуск...с придружител, та тогава ще мина да те навестя ;))))

Ще нося и една питка подарък (със стъклен нож вътре) ;РррРРРРРрр

Вечно твой, прелитащ
Air Force ;))))))))))

     

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... писамцата нека да приключат...до среща полусреща...в уикенд някой отпускарски...със ножове или водки..:))
че никога не ще успеят да те пречупят:)))
... бтв... де са ти хората, дето щяха да трепят попай моряка?...
вечно твоя, патън:)))