Саможив човек в колектив / Взаимопомощ / Съвети

Сънят
Тъмата се вдигна. Вал знаеше, че настъпва поредното утро, нищо че слънцето е зад плътна пелена от облаци.
Днес в Сиропиния се празнува Денят на влюбените, рече си тя. А пък за мен туук всеки ден е празник на раздялата. Бива ли така?
Бива, каза си Вал и разбра,че е най-трудно да се отърси от измислената среща и раздяла. Сънувала е пак онзи странен сън. В който върви рамо до рамо със своята несбъдната половинка. Но този път май дори разговаряхме в полите на теменужено-синята планина. Аз попитах има ли любов. Той отвърна:
- Да. Щом вървим почти онемели към планината с блещукащите светлинки от факлите на пилигримите, които отиват към върха, за да се помолят на Небето да не им отнема любовта.
- А ние с теб защо вървим към планината, след като само сам се разминали в онзи ден. В началото на зимата, с отразяващото се в заледените локви слънце и вятъра, който се гони с първите снежинки - попита тя.
- Защото се виждаме само насън - отвърна той. - Така че нашата любов е вечна и взаимна.
- Ще се срещнем ли поне веднъж наяве?
- Не знам. Нима държиш да умре чувството, което изпитваме?
- Наяве би трябвало да е по-хубаво. В съня поне със сигурност любовта ни ще е вечна. Срещата наяве може да я убие. Това ли искаш? - попита той.
- Не. Разбира се, не. - отвърна Вал.
- И двамата сме били толкова често лъгани. Може би е благословия, че поне в съня имаме взаимността, за която сме мечтали цял живот. Предпочитам това вълшебство на бога на сънищата.
- И аз също - тихо каза тя.Сърцето й се сви от предчувствието, че пробуждането ще настане скоро. И реалността ще й отнеме неговото присъствие.
- Знам какво изпитваш - и на мен ми се сви сърцето. Поредното доказателство, че с теб сме половинки от едно цяло.
- Да.
- Не смея да изрека това, което изпитвам - рече той. - Нека продължим да вървим и да изпитваме чувството, което е наша мечта. Нищо повече от това не искам. Да мълчим и да вървим към планината със светлинките.
- И аз не смея - рече Вал.
След малко той каза:
- Пилигримите, изкачващи се по склона, са имали в съня си същото щастие. И сега се молят то да се върне поне след заспиване.