Здравейте колеги! На моя приятелка й предстои пенсиониране по болест с право на придружител ( тя е инвалид ). Дължи ли й предприятието, в което е работила до разболяването си, някакво обезщетение при пенсионирането? Също така ме интересува трябва ли да подава молба за напускане ( опитали са да я накарат да напише такава ) - та нали се пенсионира??? Не съм наясно с тези неща и ще съм много благодарна, ако ми съдействате! Благодаря предварително!!!

Единственото обезщетение предвиждано от КТ при пенсиониране на работник е това по чл. 222 ал.3:

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя...

Явно случая не е този, тъй като пенсионирането заради болест е друга история.
Доколкото за поставеното условие за прекратяване на трудовото правоотношение... може би са прави, тъй като прекратяването на това правоотношение се изисква по КСО при пенсиониране в общия случай - при придобиване на право на пенсия за ИВС. Въпреки, че КСО не е съвсем ясен:

Чл. 94. (1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването.
2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).

Прочетен буквално чл. 94 май дава възможност да се направи прочит, че само при придобиване на пенсия за ИВС е необходимо да се извърши прекратяване на трудовия договор като в останалите случаи това не е необходимо. Но пък пенсионирането по болест предполага невъзможност за изпълнение на трудовите задължения (щом се налага и ползването на придружител). А и чл. 71 КСО казва:
Чл. 71. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време
В крайна сметка - няма да е възможно лицето хем да остане на работа, хем да е пенсионер по болест. Или едното, или другото. Както не е възможно работника хем да е в отпуск по болест (болнични), хем да си работи и да получава болнични + заплата.

Дължи се обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ-(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
RORO,НЕДЕЙ ДА ЗАБЛУЖДАВАШ ХОРАТА С ТВОИТЕ ТВЪРДЕНИЕ.
Лицето може да е пенсионер по болест и да работи,но явно случая не е такъв щом лицето се нуждае от придружител.
Вашата приятелка трябва да си подаде молба за напускане.

Здравейте, мисля че първо трябва да се погледне ТЕЛК решението. Там пише дали е без право на работа или само без ТФТ.
Ако е без право на работа, тогава си подава молба за напускане, а ако е само без тежък физически труд, работодателят е длъжен да му предостави по-лека работа и разликата (ако има такава) в заплатата да му се изплати. В този случай може да не напуска. В НОИ не искат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране за инвалидност.

И защо да подава молба за напускане по чл. 325 т.1 КТ? Нали се позоваваш на чл. 222 ал.2 КТ, който пък се прилага само при случаите визирани в чл. 325 т.9 и чл. 327 т.1 КТ. Ами ако основанието за разваляне на трудовия договор е чл. 325 т.1 - то тогава може да има "сбогом на обезщетение по 222 ал.2"
Що се отнася за разпоредбата на чл. 222 ал.2 - в нея има и 2 бр. "ако". Та трябва тези "ако" да са налице за да има право на обезщетение. Но не и категорично да се заявява, че се дължи обезщетение априори, защото може и да не се дължи , ако ги няма онези "ако".
Все пак - за да се състои хипотезата на чл. 222 ал.2 КТ се изисква да се извърши прекратяване на трудовото правоотношение. Така, че нема начин - хем да получим обезщетение, хем да продължим да си работим без да пракратим макар и за 1 ден трудовия договор.
В този смисъл - има голям риск работника да остане без обезщетение ако напише молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325 т. 1 КТ). По-добре е да напише заявление за едностранно прекратяване по смисъла на чл. 327 т.1 КТ. Дори и работника да не желае прекратяването, то договора следва да се прекрати автоматично по силата на чл. 325 т.9 КТ
Никой не може да забрани на пенсионер (бил той по ИВС, бил по болест) да работи. Но обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение и самото пенсиониране са различни неща.

Лицето е с право на придружител,това значи 100% инвалидност или старата първа категория инвалидност,сигурна съм че в решението от ТЕЛК ще пише без право на работа.
Никой не е казал,че трябва да подаде молба за освобождаване по чл.325 т.1,а по чл.325 т.9 от КТ,но все пак трябва да подаде такава.Нали?

Писмена молба ще се подава само по чл. 325 т.1:

Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено...

Докато прекратяването на трудовото правоотношение по т. 9 писмената форма (молба) няма да е необходима, защото невъзможността за изпълнение на трудовите задължения поради болест е една обективна реалност и работодателя ще трябва да се съобрази с тази обективна реалност и да предприеме необходимото. Той трябва да действа навреме, като не е длъжен да изчака работника да му депозира молба за стартиране на процедурата по т. 9.
Не е все едно да напишеш молба с която молиш трудовия договор да бъде прекратен считано от.... Нали подадената молба може и да не бъде удовлетворена от работодателя? Тогава? Значи не молба, а нещо друго на което той няма да право да откаже. Не, че ще се получи щракване на предварително заложен капан (едва ли някой работодател ще се възползва от една такава уловка за да не изплати обезщетение). Но следва да се внимава. Защото инициативата за прилагане на чл. 325 т. 9 все пак принадлежи на работодателя, а не на работника. Това ще е така защото т. 9 завършва със следното изречение: "...В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме". Значи - щом има вариант за "недопускане на прекратяването" значи първоначалната инициатива би трябвало да е задействана от работодателя.

Иниациативата може да дойде и от двете страни.Не е вярно,че е само от страна на работодателя.Казано е в чл.325 за прекратяване на трудов договор без предизвестие.

Сърдечно благодаря за отговора!!! Това с обезщетенията ми се изясни. Само не ми стана ясно защо трябва да подава молба за напускане, след като има решение на ТЕЛК и тя ( приятелката ми ) е 100% инвалид, не може да работи каквато и да е работа. Някой й е казал, че ако не подаде молба за напускане и след време се оправи ( много се надява това да се случи ), работодателят ще е длъжен да я върне на работа, а ако подаде молба за напускане и след време се оправи, никой не е длъжен да я назначи тново във фирмата, в която е работила преди пенсионирането по болест.

И да си подаде и да не си подаде молба,работодателя след като я освободи поради заболяване,което не й позволява да работи,местото й не се пази.Никой не може да задължи работодател да пази местото на освободено лице.