а майчинските? / Взаимопомощ / Счетоводство

.. както се казва .. ей го черно на бяло ... това което не го пише тук е че лекаря е длъжен да ти издаде при поискване ДВА болнични листа .. за всеки от работодателите ...

НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, И ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ИЛИ ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ

Приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 83 от 10.10.2000 г., бр. 36 от 12.04.2001 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 10 от 4.02.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 21 от 16.03.2004 г.

............................
Раздел III
Изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане

Чл. 5. (1) Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се определя, като сборът от сумите на среднодневното брутно трудово възнаграждение и/или от среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, и/или среднодневната минимална работна заплата и/или среднодневното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността.
(2) Среднодневната минимална работна заплата за страната или среднодневният осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение по ал. 1 се определя, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, или осигурителният доход се раздели на броя на работните дни на съответния месец.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се установява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, получаваното възнаграждение или осигурителният доход се удостоверява с нея.
(4) Ако лицето, работило при различни работодатели, за някои от тези дни не представи удостоверение или осигурителна книжка, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението или осигурителната книжка паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения или осигурителен доход.
(5) Паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изчисляват поотделно от възнаграждението и/или осигурителния доход за всеки от договорите или за дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка.
(6) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) Ако през периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, лицето е било осигурено върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, при определяне на обезщетението се взема предвид среднодневният минимален месечен осигурителен доход, върху който е осигурявано лицето.
(7) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) Сборът от осигурителните доходи, от които се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за периода от който се изчисляват паричните обезщетения.
Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г., доп., бр. 10 от 2003 г.) За работещите по трудови и служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото месечно възнаграждение след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимите данъци, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на работните дни, за които се отнася.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г., изм. и доп., бр. 10 от 2003 г.) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото възнаграждение за всеки отделен месец след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с удържания авансов данък, когато такъв се е дължал, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г.) За самоосигуряващите се за тяхна сметка лица среднодневното нетно възнаграждение се установява, като избраният от тях месечен доход, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, върху който са изчислени и внесени авансовите осигурителни вноски, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2000 г.) Дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване или за бременност и раждане не може да надвишава средната стойност, получена от сбора на сумите от среднодневните нетни възнаграждения, установени по ал. 1 – 3, умножени съответно по броя на работните дни, за които се отнасят, и се раздели на броя на работните дни, за които е получено възнаграждението или са внасяни вноски върху осигурителен доход.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временна неработоспособност, като сумата за първия работен ден от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд "Общо заболяване и майчинство".
Чл. 7. (1) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) При определяне на обезщетението за трудоустрояване се вземат предвид брутните трудови възнаграждения преди и след трудоустрояването.
(2) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) По реда на чл. 5 се изчислява и паричното обезщетение при трудоустрояване, ако лицата са работили по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването.
Чл. 8. За работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определянето на продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на парични обезщетения се определя, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната. Определените по този ред дни не могат да са повече от работните дни за съответния месец.