имаме политика да даваме отстъпка на база оборот от предишен период.но практиката ни не е да издаваме кредитни известия и да връщаме пари, а да приспадаме сумата на отстъпката от стойността на следващата фактура.С какви статии да осчетоводя съществуващата потенциална отстъпка до периода в които отсъпката стане реална.
Използва ли се нещо от сорта на разходи за реклама или промоции.

поне за мен не е най изчистения вариант но такава политика имате

при мен клиентите се делят на групи такива с отстъпка, с надценка и пазаруващи на нормалните обявените цени като за това във всяка една от фактурите които им се издават си има ред за самата стока или услуга която са закупили каква отстъпка или надценка ползват.

не ползвам такива далаверки от сорта на разходи за реклама или промоции.

много фирми имат такава политика, обикновено във фактурата на отделен ред записваш отстъпката, като процент или сума, вади се от стойността и се получава данъчната основа, ако си регистриран по ДДС, ако не се получава сумата за плащане.
Това с осчетоводяване на отстъпки за следващи периоди честно казано не го разбрах....а пък за разходите за реклама и/или промоции... съвсем...
... и не е нужно да осчетоводяваш отстъпката...тя просто не влиза в оборота.

Разбирам какво имаш предвид. Ако отстъпката е за м.5 и вместо да издадете дки на 31,05, вие намалявате стойността за плащане на 03,06, в този период как да осчетоводиш чакащата да бъде написана отстъпка.
Според мен на 31,05 си вземи 411/709 (- сумата). А през м.6 411/709 (+сумата) и после 411/702 (за стоките) и за да влезе в дневника като един док-нт, а после 411/709 (-сумата), за да не става двойно и да се анулира записа от м.6.
Другият вариант е това да го направиш само на 31,12, защото само отстъпката за м.12 ще ти изкриви резултат за годината, ако не я осчетоводиш за когато си е била.

А върху отстъпката не се ли дължи на държавата ДДС

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В рамките на шегата- не се дължи..има да се взема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Списание "Счетоводство плюс", бр. 10, октомври 2005 г., приложение "Данъчен консултант", 1 стр.
чл. 25,

чл. 29,


чл. 55,


чл. 93,


чл. 95 - 96 ЗДДС,


чл. 35,


чл. 41,


чл. 55,


чл. 88 ППЗДДС,


писмо № 24-00-1886 от 5.10.2004 г.

Авторката Младенка Миланова, данъчен консултант, дефинира понятията "данъчни известия към данъчни фактури" и "данъчно кредитно известие" ("ДКИ"). Уточнени са случаите, в които се издава ДКИ, както и основанието, условието и срока за издаването му. Разгледани са специфичните случаи за издаване на ДКИ - когато търговската отстъпка, отбив или рабат се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие и при прехвърляне на собственост върху сграда или част от сграда, когато плащането предхожда по време прехвърлянето на собствеността. Обяснено е, че когато авансови и частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собственост или други вещни права върху стока, данъчната основа на доставката се определя въз основа на всяко получено плащане, като след прехвърляне правото на собственост измененията в данъчната основа и дължимият данък добавена стойност в посока намаление се отразяват с издаване на ДКИ към данъчна фактура. Изброени са реквизитите на ДКИ и изискванията към тях. Посочени са счетоводните записвания при доставчика - издател на ДКИ и при получателя на стоката.


---------------------------------------------------------------

и още нещо - не знам колко са ви големи клиентите, ако разменяте много фактури, според мен им причинявате големи главоблъсканици със тези неиздавания на ДКИ

№ 24-00-1886 от 5.10.2004 г. относно документирането и данъчното облагане на предоставяне на търговска отстъпка или рабат
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

-------------------------------

ДО

ТДД - гр. ..................


РДД - гр. ..................


Във връзка със случаи на предоставяне на стоки като натурал-рабат или предоставяне на търговски отстъпки след възникване на данъчно събитие за доставката, се представя следното принципно становище:


На основание чл. 29, ал. 3 ЗДДС определената сума съгласно чл. 29, ал. 1 и 2 се намалява "със сумата на търговската отстъпка, отбива или рабата, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, с изключение на случаите, когато се извършват доставки на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия".


Понятието "натурал-рабат" няма легално определение. В Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане се използва терминът "рабат" заедно с "търговска отстъпка". Чл. 41, ал. 1, изр. първо ППЗДДС допуска предоставянето на търговската отстъпка или рабата да бъде извършено в стоки, услуги или пари, като се поставят определени условия по отношение на стоките или услугите, които се предоставят:


Видно от цитираните разпоредби в ЗДДС и ППЗДДС, не е налице разлика в данъчното третиране на предоставянето на търговски отстъпки и рабати, както в стоки и услуги, така и в пари. Ето защо документирането на доставки, когато се предоставят такива, не би могло да бъде по същество различно. При документирането на предоставянето на търговски отстъпки и рабат на датата на възникване на данъчното събитие под формата на стоки се налага издаваните данъчни фактури задължително да съдържат освен обичайната информация и:

1. натурално и стойностно изражение на стоките, които се предоставят като търговска отстъпка или рабат и тяхната стойност (предвид изискванията на чл. 8 ЗСч);
2. стойността на търговската отстъпка/рабата като намаление (предвид изпълнението на чл. 29, ал. 3 ЗДДС и за да може фактурата да носи достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа).

Това изброяване не е изчерпателно и всички фактури трябва да отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч.


Невписването на стоките в издавания данъчен документ, посочването на стоките със стойност 0, издаването на допълнителна фактура с данъчна основа 0 или друг документ, който не е данъчен по смисъла на ЗДДС, би създало неясноти и ако няма доказателства, които безспорно да установяват наличието на предоставяне на стоки като рабат, би могло да доведе до разглеждането на предоставянето като безвъзмездно прехвърляне на собственост върху стоки, което съгласно чл. 8, т. 3 ЗДДС представлява доставка на стока, която по принцип подлежи на облагане с данък.


По отношение на случаите на предоставянето на рабат след датата на възникване на данъчното събитие, чл. 29, ал. 3 ЗДДС не може да се приложи предвид поставеното условие търговската отстъпка или рабата да се предоставя на датата на възникване на данъчното събитие. В такъв смисъл е налице и практика на Върховния административен съд.


От друга страна обаче, предоставянето на отбив, търговска отстъпка или рабат не е нищо повече от предоставяне на намаление на общо дължимата сума за предоставените стоки или услуги, т. е. на посочената в чл. 29, ал. 1 ЗДДС "сума, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката". Практически предоставянето на отстъпка или рабат води до намаление на базата, на която се определя данъчната основа съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДДС.


Видно от чл. 95, ал. 1 ЗДДС законодателят допуска изменение на данъчната основа на доставка, която вече е документирана с издаването на данъчна фактура, без обаче да посочва допустимите основания за изменение на основата.


Предвид гореизложеното, разглеждайки предоставянето на търговска отстъпка/рабат под формата на стоки след датата на доставката, счита се, че е налице:

1. Намаление на общодължимата сума за предоставяните стоки и услуги и оттам - на данъчната основа на доставката, по която се предоставят търговската отстъпка или рабата.
2. Доставка във връзка с прехвърляне на собствеността върху стоките, които се предоставят като търговска отстъпка/рабат, доколкото в този случай са изпълнени всички условия на чл. 6 ЗДДС. Предоставянето на рабат определено води до прехвърляне на собствеността върху стока. Това се извършва на основание сделка, а фактът, че се предоставят стоки, вместо възстановяване (или неплащане) на сума, равна на предоставеното намаление на цената, води до извода, че тази доставка не може да се разглежда като безвъзмездна.

Ето защо в случаите на предоставяне на търговски отстъпки или рабат след датата на възникване на данъчното събитие за доставка, за която е била издадена данъчна фактура, би следвало да се документира в съответствие с чл. 95, ал. 1 ЗДДС - с издаването на данъчно кредитно известие и предвид нововъзникналата доставка (по отношение на рабата под формата на стоки) - и с нова данъчна фактура.


Доколкото законът не създава забрана, няма пречка с едно кредитно известие да бъде отразено намалението в данъчните основи на повече от една доставка, стига от това известие да става ясно намалението на данъчната основа по всяка една доставка. По този начин едно кредитно известие ще се отнася към повече от една фактура. Съответно, предоставяният рабат под формата на стоки или услуги по повече от една доставка, може да бъде документиран с издаването на една данъчна фактура.


ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов