А нещо за Дончев? / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Първо, както неслучайно поясних в началото, нарочно е написано така :). Писал съм романи навремето с тонове обяснения които после никой не чете. Моята теория вече е, че ако не става с 2 приказки, няма да стане и с 200... Като разликата е, че във вторият случай хората се чувстват задушени, когато нещо е толкова ясно дефинирано и описано от друг, а те продължават дори да не разбират какъв е въпросът, или чуват за пръв път дадена идея и тя им звучи абсурдно. Затова сега с повече свобода. Има ли значение точно аз какво имам предвид с повдигането на този въпрос, след като самият проблем мисля е достатъчно есен? Мога да те уверя, че за абсолютно нищо не се боря и както всичко което пиша в тоя форум е просто хвърлено в "пространството", за да видя ефекта.

Но като трябва, ще хвърля още малко мисли. Кога те привлича нещо подобното? Когато искаш споделяне, разбиране, доверие, съжителство, разговор, когато има обща кауза. Нужно ли е да се доказва, защо когато хората не са подобни (като емоционалност, интелигентност и опит) това не се получава? Имам предвид реално, не просто като престореност по една или друга причина. Кога те привлича нещо различно? Когато не го познаваш, когато изявява качества които ти нямаш, от една по-абстрактна гледна точка - когато ти липсва опит и съдържание, което на млади години е просто неизбежно. Но поради тази причина при опознаване, различното спира да те привлича, след като го опознаеш. Колкото и философски да звучи, това е свързано с ежедневният въпрос за разликата между реалното и идеалното (което може да съдържа стремеж както към различното, така и към подобното). Има една камара народ, за която няма нищо повече от пари, секс, връзки, услуги, кръчмарски забавления и т.н. Това не е въпрос пред тях, а пред тези при които идеалното е надхвърлило границите на реалното по една или друга причина и това се е превърнало в техен проблем. И като говоря за проблем, това не значи, че говоря или търся решение. Търсенето на решение е юношеско занимание.... Освен това нямам предвид чисто разговорният негативен смисъл на "проблем". А примерно математическият, където е нормално да се решават "проблеми" ако някой иска да се научи изобщо на нещо...

А за твоето писание... Има връзка наистина с темата и това което си написал е пример за търсене на идеалното и подобното. След това което написах, става ясно защо смятам, че е ужасяващо трудно и рядко това съчетание в хетеросексуална връзка. Туистът за който говоря е - толкова трудно ли е и в хомосексуалната? И това което си решил да напишеш достатъчно ясно покзва, че отговорът е пак... твърдо да... Знам, защото и аз съм правил подобни изпълнения. След като си изчерпал всички стандартни методи, да пробваш нещо по-различно, нещо ново, по-отворено, нестандартно за теб и т.н. Интелигентните хора го правят и в това което си написал няма принципно нищо лошо, дори напротив. Само че тук удряме на друго наблюдение от живота - което може да стане, обикновено става (сравнително) лесно. Което не може да стане, колкото и планини да преобърнеш - няма да стане. Другото го има само по филмите... Хората имат друга приказка - каквото ти е писано, защото са били много по-искрени в наблюдението си, че животът е един голям театър... Обикновено животът е много ясен от това какво иска от теб, но идеалното (когато го има), просто не може да се въздържи да не влезе в конфликт с реалното. Разбира се всички се питаме, защо по дяволите е нужна подобна борба (а в последствие и - защо е толкова обречена на неуспех). Обикновено тук е и мястото на мълчание и обръщане към мистичното... Което няма да направя, защото и то не е решение, но на практика повечето хора се обръщатмалко или много към него... поне след определена възраст. Загледай се... По-зрелите си изграждат някаква собствена вяра защо това което правя има смисъл, дори и да изглжда, че няма, останалите - в общоприети неща - религия, децата, внуците и т.н.

И тук ще оставя нещата отворени, като ще вметна един въпрос, който аз лично когато бях в подобно на твоето положение си зададох твърде късно. След като всички толкова много се различаваме, колко трудно е да намериш някой който ти е наистина достатъчно подобен и достатъчно се стреми към същото като теб? Изключително трудно. Правилно си се сетил - като сложиш полът, възрастта, сексуален вкус, както и неща като град в който живее, семейно положение, семейна обремененост някаква от родители... Съществуват освен идеалните фактори, и тонове реални фактори, които могат да не са "ядрото" на човека, но могат да обуславят неговият живот, граници и дори моментно самовъзприемане. Сега си задай още един въпрос, продължение на този - какво ако наистина успееш да го намериш? След това ще започнат да действат една камара други реални фактори - от стандарни битови глупости, до да кажем потенциална внезапна смърт на другия. Как това ще се върже с идеалната ти представа за нещата?

Знам, на тези въпроси могат да се измислят много оправдания. И накрая животът неминуемо се оказва виновен, и често на Бог му се налага да спасява и раздава правосъдие. Това което намеквам е изконния конфликт в много неща, неидеалността на живота, и ако се замислиш еволюцията на физическият живот. Дори ако искаш иронията, че неговият финален продукт - идеалността на психиката, отстоява статута си като такъв, и реално не може да даде плод на нищо ново и по-голямо, в това число и като конгломерат на елементи. Всъщност един вид доказателство, за нещо което са казали доста мъдри хора - че най-красивото, важното и стойностното е вътре в човека. И най-голямото достижение на природата е именно в неговото израждане. Взаимоотношенията които тя ни предлага, са просто част от целият театър... Когато смелиш това, ще разбереш колко претенциозен е примерът ти за убийството. Ти искаш направо да се притопиш в даден човек и търсиш подобен. Колкото човек повече Е, толкова по-трудно става подобно нещо, тъй като по-малко подобни има. Не можеш да излъжеш или надхитриш подобна постановка. Колкото и да си умен. "Решението" на този проблем минава единствено през собствената ти промяна, след която този проблем всъщност спира да съществува. Това всъщност е отговорът на неразрешимите конфликти и противоречия, но само на теория човек не може да му се наслади подобаващо и да разбере, че всъщност животът хич не е толкова тъп колкото изглежда....

Вярно, че е гей форума, но аз не съм такъв, тъй че разглеждам въпросът по-общо. Гей в класическият смисъл е свързано с чиста сексуалност. Но има доста мъже които са с женска психика. Има доста жени които са с мъжка психика. Има такива които са с по-балансирана смесица от мъжка и женска психика. И тия всичките неща са си съвсем отделно от сексуалната ориентация. Аз силно предполагам, че различната сексуалната ориентация, както и полът, води до определена доза преиграване и влизане в роля, която не съотвества хич на реалната психика. Т.е. - едните ще влизат в "женски" роли, а другите в - "мъжи", нищо ново... Това не е психологически пример за "подобното привлича подобно", а чисто физическо стечение на обстоятелствата.

Но ей ти пример от теб - интелектуалното предизвикателство. Т.е. ти търсиш нещо подобно, дори и само от гледна точка на интелектуално съдържание. Това примерно на женски тип психика нема ефект... Женският тип психика, дори и да има интелектуален капацитет някакъв, рядко го използва житейски, защото избира емоцията и преживяването пред логиката и реалността. Баланс в тоя случай няма. Обратното, мъжката психика може да се ограничи в праволинейна логика, тъй че твоята "интелектуална бомба" да мине много бързо с констатацията - "гей". И точка... И тук бланс няма...

Тъй че забелязваш ли какъв е проблемът? Едната полярност просто изисква другата полярност. От привличане, се оказва, че става дума за изискване. Ти може да си нещо повече, да искаш да изразиш нещо повече - няма никакво значение. Затова ти казват, че си "изтрещял". Защото не действаш като типична полярност, и поведението ти не може да бъде разбрано от такава.

Пак да ти напомня какво имах предвид - хубаво, ти си по-русоляв, харесал си си по-мургава жена... И колко време тази полярност създаде за теб тая "любов"? Колко психически съвместим те направи с нея :)? Разбира се това няма връзка нали :). Физическото привличане което се базира на дуалност, няма абсолютно никаква връзка с психическата съвместимост. Дори полът няма, а реално ако не си бисексуален, той има централно значение. В същото време, едно приятелство, не значи че може да се превърне в любов. Каква е хватката в цялата история?

Всъщност това е доста елементарно ниво на този целият проблем за който говорим, и е дори понякога обсъждан от "широката аудитория". Голяма част от хората се опитват да обединят две коренно различни неща и да го нарекат любов. Една огромна илюзия с огромни претенции разбила живота на мнозина.

Моето мнение е, че огромната част от хората, нарочно влизат в тоя калъп на полярностите, и се отричат от собствената си завършеност, за да участват в целият маскарад. Вярно, други наистина са си полярни, и просто си могат толкова... Парадоксът е, че точно в своята ограниченост и едностранност, те се превръщат в кумирите на обществото и образци за подражание. Сякаш пък баш те разбират нещо от любов...

Тъй че моят интерес точно в тоя форум беше, дали еднаквостта на полът, реално изкристализира в нещо което води до някакъв по-различен тип любов, базиран на някаква подобност. Но ако имаме реално двама мъже, единият от които се прави на мъж, а другия на жена, работата не е много по-различна...

Иначе в играта на полярностите, централна роля наистина има баланса. И всичко което става принципно в живота, и материалното, и психическото се върти около балансът. Физически ни е заложен дисбаланс, и опитът за постигане на психически баланс, очевидно води до конфликт с физичкото. В тоя ред на мисли, едното винаги е обречено. Това си е страшничко, и хората предпочитат да не се замислят... Дори твоето "съобщение" да се опитва точно да притъпи физическите различия, то пак не успява. Защото това нещо не може да се притъпи, човек трябва да избере просто едно от двете - среден път за съжаление НЯМА... Това беше написал и в книгата си тоя гей който ме провокира да пиша тук. Само дето с една уловка - за него този проблем е само при хетеросексуалните, за хомо - изчезва :). Е, не успя да ме убеди в последното. Просто всеки си таи илюзииките, че точно неговият случай и неговото положение е изключение. Това което не приемаш лично, може и да го възприемеш обективно, но иначе... ЗОР... Предварително искам да уточня, че споменатата книга не е на гейска, а на... окултна да го кажем тематика, но се разправя за много неща от живота, и тая част със сексуалните връзки няма да се пропусне естествено...