Интересно ми е какво мислят хомосексуалистите за жените. Изобщо интересува ли ги този пол като такъв? Биха ли се ядосвали/коментирали някакви женски недостатъци/негативно отношение към хетеро мъжете. Примерно какво мислите за някой който твърди, че е гей (твърд), но за него хетеро взаимоотношенията са една безкрайно любима тема за размисшения. Дали я използва, защото се опитва да докаже на другите колко по-яко е да си гей, или самият той не е чак такъв 100% гей, и жените все още го интересуват, преживява ги, и затова се ядосва толкова какво те правят с хетеро мъжете.

Интересен вьпрос... с безкрайно много отговори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно... но защо това те кара да им се удивляваш? Защото искаш да си като тях, или защото ти харесва да бъдеш от другата страна?

Като зачекна темата. Мъжете също са двойствени. Хем могат да изглеждат сурови и властни отвън, хем да са меки отвътре. Всъщност в крайна сметка това е хетеросексуалната игра. И обикновено в нея, ако мъжът се влюби и стане мек - губи войната, дори и да е спечелил някоя друга битка, и властта отива в женските ръце. Защото жените отвътре са много по-сурови и безмилостни от мъжете... Затова и като че ли изглежда доста "гейско" мъж да се влюби , независимо в кой пол. Което честно казано мен доста ме обърква, и се опитвам да мисля и над други гледни точки. Изглежда да си хетеро те обрича или да не показваш какъв си отвътре - т.е. да поддържаш образа на мъжкаря който не се влюбва; или да се влюбиш в някоя жена, която ефективно да те направи своя курва. Сякаш в тези отношения, няма как да има баланс на властта, просто защото където е силата на единия пол, е слабостта на другия. От всичко това, един достатъчно интелигентен мъж, с хомосексуални наклонности, може да направи доста сериозни изводи относно кое в крайна сметка е по-извратено положение за един мъж :)... Поне такъв който наистина търси себе си, и не се задоволява с някаква роля. Дори подобно твърдение - "търси себе си", пак като че ли звучи "гейски"... Какво да търси - обществото има доста ясни изисквания към него, и той трябва да е пределно наясно със себе си (демек - да не поставя под съмнение ролята си в обществото). Аз ако има нещо за което да завиждам на жените, това е, че са много по-свободни психически и обществото има много по-малко претенции към тях. Разбира се, като всяка свобода - и тази има склонността да развращава...

Тъй че моят въпрос е по-скоро в контекста - като мъже, можем ли да се абстрахираме в крайна сметка от жените, и разгледаме взаимоотношенията си (независимо с кой пол) такива каквито са. Сега, надали някой избира сексуалните си предпочитания, но не мисля, че това е основание те да са довод да се съди или да не ни пука. За мен е факт, че хетеросексуалността (като по-разпространена), всъщност създава повече грешни модели за мъжете. И изобщо поставянето на един индивид в контекста на сексуалността, го обрича да бъде във властта на някакъв модел, и дори го задължава, защото няма да бъде приет иначе.

Иначе съм съгласен - жените *изглеждат* по-хубаво, по-интересно, по-нежно, и наистина могат да минат за визуална творба на изкуството. Това е според мен най-силната точка на хетеросексуалността от мъжка гледна точка :). Въпреки че горко на този, който реши че това е достатъчно основание да се влюбиш...

Еееей, по-полека......, толкова много вьпроси предполагащи комплексни отговори, аз няма да мога да смогна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами жените като цяло не ме интересуват, вече дори не спя с тях :)

Имам разбира се приятелки, но с тях отношенията ни са изцяло извън рамките на половете, така че предпочитам да мисля за тях като за приятели, а не като за ходеща вагина...

Иначе хетеро-мъжете са тези, които искрено ме удивляват... Не рядко се среща ситуацията в която някой мъж става "пут*а" заради "пут*ка"... Да не говорим, че в последните години медиите "кастрираха" мъжете от проявата на каквото и да е мъжество - внушава им се, че трябва да са щастливи в ролята на кръстоска между вибратор и банкомат...да живеят за да се грижат за жена си и децата си... Много смешна цел в живота на един мъж... За жените - разбираемо - инстинкти итн, но един мъж да дундурка бебета и да задоволява прищевките на жена си е доста жалка картинка...

Ето на това му се вика "извратяване на естествения ред на нещата". Столетия жената се е грижела за ежедневието на мъжа - готви, чисти, пере, занимава се с децата, за да може той да разгърне творческия си потенциал и да движи Човечеството напред към бъдещето... Със сегашните путьовци обаче нищо чудно да виждаме все повече жени по върховете на политиката, бизнеса и тн, а за съжалнеие, жените макар да могат да повтарят нещо до съвършенство /затова са добри редови счетоводителки/, не могат да измислят нещо наистина нова, защото не смеят да поемат отговорност и да допускат грешки. Това е пак от женската природа, която иска да съхранява, да съзидава и тн, което кара жените да избягват всякакви рискове, а развитие без рискове не може...

Така че, добре че са гейовете :) Освободени от бремето да издържат жените и техните деца, могат да се нагърбят с това, което винаги са правили - да дърпат напред във всички области :)

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mizrahi! на 15.02.12 20:10.</EM></FONT></P>

Редактирано от mizrahi! на 15.02.12 20:11.

Хм, това всъщност е общо взето един от интересните въпроси на нашето време... Кой се превръща в по-голяма "пут*а"... Не знам дали са по-добре гейовете (макар че съм склонен да го вярвам), но пък виждам какво е пък да си хетеросексуален и не мога да намеря повод за хвалба...
Не толерирам патриархата, но според мен е бил работещо разпределение на ролите, що се касае до това което представлява половете. Мъжът се връзва със жена, гледа деца, оставя им пари и т.н., но с уговорката, че ще го слушат и ще поемат ангажименти към него. А той ще има време да си гледа и работата, а не да се превърне просто в обслужващ персонал на фракцията "семейство"... Не звучи много идеалистично, но какво става сега - мъжът се нагърбва да гледа семейство, да дондурка деца, вероятно готви и чисти, да дава пари, оставя мечтите си за развитие и т.н... и за какво? Аз лично много ще се учудя ако някой има смислен отговор... Честно казано, късничко си го зададох тоя въпрос, но пак по-рано от други, и преди да направя някоя грешка дето ще я плащам цял живот... И искам да подчертая - тук не става дума за сексуалност. Който каквото го влече. Но съвместяването на понятия като сексуалност, пол, брак, партньорство, поведение и т.н. в един общ стереотип на обществото... Става брутално очевидно в днешно време що за фиаско е...

Жените са жертви точно на външния си вид, и това да изглежда като произведение на изкуството. Всичките те знаят че по това са оценявани, и дори го искат. Но мисълта ми беше, че извън това изискване, обществото е доста широко скроено за тях. Има женствени жени които се гордеят с това. Има мъжкарани които се гордеят с това. Има и недорасли момиченца които се гордеят с това. Една жена може да се развива вътрешно както иска, да бъде себе си, за сметка на по-скоро външни изисквания. Докато мъжът е оценяван повече по характер, по нагласа, по виждане и действия в живота. Което създава повече вътрешни скрупули и блокажи. Повече мъже за мен са поради тая причина "дървени" и общувам повече с жени, защото са по-естествени и повече се питат кои са, как се чувстват и т.н.. Проблемът е, че с цялата си естественост, нямат особено какво да кажат... Като цяло смятам, че партньорство в истинският му вид не е възможно когато съществува такова нещо като пол, който дава едни характеристики, пък лишава от други. Което потвърждава тезата ми, че животът поначало е извратен, но това е една друга тема :). Може да не го наричаме чак извратен - просто не е предвиден за по-висока степен на съзнателност и вероятно затова се наблюдават периоди на регресия, след уж големите възходи...

Но мисълта ми беше, че извън това изискване, обществото е доста широко скроено за тях.

Хмммм... много интересен вьпрос повдигаш. Е ли, аджеба, светьт по-широко скроен за жените, както казваш; или всьшност жените са по-широко скроени за света....? Защото е очевидно и за двама ни, че независимо от ограниченията наложени им (в продьлжение на хилядолетия) от двуполюсния модел за половете те сьумяват да са по-флуидни и по-верни на себе си (това, разбира се, е широка генерализация, но разбираш, какво имам предвид).


Жените са жертви точно на външния си вид, и това да изглежда като произведение на изкуството. Всичките те знаят че по това са оценявани... .... Докато мъжът е оценяван повече по характер, по нагласа, по виждане и действия в живота. Което създава повече вътрешни скрупули и блокажи."

Всички сме преценявани в значителна степен по вьншния вид, не само жените. Просто така сме устроени като биологичен вид: зрението е най-мощното ни сетиво, кьм което се прибавя и социокултурното значение на облеклото, за да усили още повече културната значимост на вьшността. И тук стандарта, на чиято висота трябва да са мьжете е нелепо скован и ограничаващ, което между другото, вероятно отразява дьлбоката вьтрешна несгурност на мьжете. Помисли си, колко пьти всеки от нас се е сбльскал с ограничаващото и стандартизиращото ни "това не е мьжко" или "мьжете така не се дьржат"... Това набива в сьзнанието на подрастващия подчинение на условностите, което малцина успяват да отхвьрлят като зрели индивиди; често именно това генерира скрупулите и блокажите, за които споменаваш.


Като цяло смятам, че партньорство в истинският му вид не е възможно когато съществува такова нещо като пол, който дава едни характеристики, пък лишава от други.

Нима? Та не е ли партньорството базирано поне в някаква степен на обмен? Даваш, онова с което разполагаш и тьрсиш, онова което не ти достига/липсва... взаимно допьлване (което, предполага се, временно води до някаква форма на хармония)... Защо според теб польт се явява пречка за това?

Съгласен съм с теб. И на мен ми става тъжно, като гледам, как жените и мъжте се разкъсват между старите стереотипи, които са им набити от раждането - мъжът трябва да е мъжкар, а жената нежна и любаща, грижвна съпруга, от една страна и опита мъжът да покаже "нежната си страна" а жената да бъде "пич от всякъде"...

Смятам, че това рано или късно води до някаква форма на шизофрения. Жените се разкъсват между инстинкта си да бъдат майки и нежеланието си да бъдат слугини в кухнята... Искат да са добри съпруги и в същото време - добри професионалистки...

Мъжете също - от една страна трябва да отстояват "мъжката сила", но насреща си вече нямат слаба и крехка женичка, която го гледа в очите, а силна, властна жена, която е не по-малко образована и кадърна от него... После пък жените се оплакват, че мъжете им вече не ги чукат... Ами все си мисля, че половината от мераците на мъжа да чука жени идват от усещането му, че така властва над тях... Когато обаче жената казва "ХАйде идвай да ти ударя една путка, че имам събрание", нещата вече не вървят :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите