|
Просто не повдигай тази тема. Мълчи си, защото само мълчание ще те посрещне.
Ходим ли на Прайд!
У нас не му се вика Прайд, а Парад! Борят се нещо с думите из медиите, но на хетерото им е год да казват, че това, което организираме е Парад. Всъщност така им изнася, искат Парад да се тиражира.
Не знам защо из медиините участия не се набляга на правилното нарицателно! У нас още има хора, които свързват масови шествия с парадите от комунизма, където се показваше, колко системата е цветуща, кои са лидерите, и колко много са направили.
Просто това е грешка. И тази грешка, това старо мислене трябва да се бори. Дълго и упорито.
Иска ми се да кажа и, че някой гей точно защото се мисли от масовия наблюдател, че ние се събираме на Парад, да парадираме, не излизат.
Не, в грешка са всички, които мислят, че ние излизаме на парад. Ние излизаме на Прайд. Прайд = на гордост.
Винаги си мисля, че нарицателното Прайд-гордост е произлязло заради мнението на хетерото, че е срамно да си хомосексуален. Че ако детето ти е гей, това е срамно пред хората, унизително. Бащите пък се чувстват с накърнена гордост и мъжко его, ако синът им е гей. Т.е. гей средите са поставили думата Прайд с цел, за да покажат на хетерото, че ние не се срамуваме от гейското в нас. Че ние нямаме проблем, ако те нямат. Че не трябва хетерото да се срамуват от децата им с гей ориентация. Нали все пак нас ни раждат хетеро. Хетеро са ни майка и баща. Всеки иска родители му да не страдат, защото той е с друга сексуална ориентация. Та, този срам отпраща нужда ние да показваме, че не се срамуваме, че никой не може да се срамува от това какъв е роден. То ако има човек, който да носи отговорност, то това е Господа. Ама и Той, щом е преценил, че по земята трябва да ходят и гейове и лезбиен, значи има нужда от такива хора. (То ако ни нямаше нас нямаше да има Давид и Пиета на Микеланджело, Монализа на Леонардо, великите класики на Шекспир и още доста произведения на изкуството сътворени и знайни и незнайни хомосексуални.)
За това гордостта която показваме е за тях, за хетерото, заради хетерото.
Разбира се, излизането има още послания. С времето, бих казал, в някой страни според манталитета и вероятно заради нам не известни причини прайдовете са станали повече шоу, отколкото показване на гордост, показване на смелост и нормалност пред всеки. Но, всяка държава си знае... У нас, много шум, много усилия... гей мъжете още ги няма.
Често си мисля - толкова ли ни е смислен живота, че това което имаме е достатъчно!
В момента, само млади мъже - между 20 и 35 се занимават с дейност, с активизъм. Основния поток мъже в гей средите, тези, които могат и трябва да си подсигуряват живота - защото той е пред тях, са между 20 и 30 години. Те обаче нищо не правят. Какво им се мотае в главите... мога само да се досещам.
За мен младите гей в БГ нямат представа какво точно предстои след като минат 35-те и нагоре.
Гей филмите засягат основно областта на чувствата, говорят за любовта, дали сме открити или - не, и прочие теми около живота на млади мъже. Рядко гледам филми, в които има поглед към живота на по-зрелите, тези около 40 и нагоре. Разбира се, това е сериозен недостиг. Да не говорим, че гей отношенията постоянно се вкарват в шаблони от филмовата индустрия - сценарни клишета, които винаги правят филма гледаем и въздействащ. Да ама отношенията само между мъже, а вероятно и само между жени, са различни, от отношенията между мъже и жени.
Още повече не във всяка държава са разрешени съюзи между мъже/жени, което предполага и отсъствие на сериозни причини да се говори, че: ето имаме законов обхват, защо не се проявява нормален интерес към съвместен живот и последиците от това. При липса на законов обхват, повече се мисли в гей средите, че положението е писимистично, че държавата още не проявява разбиране и, разбира се, гвоздеят е мисленето сред хетерото, че още било рано да се мисли за законови промени.
Винаги се питам... какво време трябва да дойде, за да се предприеме нещо от хетерото. Активистите ли не им харесват, не им обещаваме вот подкрепа, въобще какво не могат да разберат, та трябва ние да чакаме да преценят, че времето е дошло. Ако си вадят изводи, трупат мнение от числеността на Прайда, да, имат право... Ние като се крием, като не излизаме на Прайд, значи няма за кого да се прави законова промяна.
Всъщност това не опирали пак до въпроса - толкова ли ни е подреден живота, с адски велики неща ли се занимава всеки гей, че личен живот не му е нужен, че защита от закона не му е нужна, че не иска да има деца, дом и семейство! Да не би младите мъже в БГ да чакат да станат на по 50-60, за да видят какво е без нещо след себе си, и едва тогава да преценят, че си е струвало преди години да излязат на Прайд и да покажат, че държавата трябва да си свърши работата. Не всеки е Леонардо или Микеланджело, Нютон, Шекспир или Чайковски, моля!
Та, защо БГ-гея не ходи на Прайд!
Защо се оплакваме, колко държавата ни е скапана, а основното средство - Прайда, с който може да се въздейства, да се покаже нуждата от промени - не се зачита. Ако на Прайд излезнат 2-3 хиляди, че и повече, вижда се, че има активни хора, то и политическите прослойки, ще усетят, колко хомосексуалността е сила. В момента се забелязва, че БСП-Кадиев проявява отношение. Гейството не бива да има цвят, още по-малко обвързване с партия и партийност. Ние си имаме дъгата, тя стига на който му трябват цветове. Това предполага, че хомосексуалното иска своето - което на никой няма да попречи, и съответно - струва си, да се спечели. Който прави нещо за нас, гласуваме за него. Ако не... не се гласува. Лично аз, ако Бойко не се напъне да направят нещо в парламента за нашите права, изобщо няма да гласувам. То и за другите няма да гласувам, ама още по-малко за него.
От друга страна, при толкова много възможности за неткомуникация, защо гей активистите най-сетне не забележат, не осъзнаят, че без масовото гей са за никъде. Ало... активистите, сами, само с приказки, не може! За да започне нещо да се случва, активизма трябва да напипа посоката и така има шанс, на следващия Прайд, да има активност, присъствие за численост.
Иначе... блатото ще ни поглъща. Следващите ще ни стъпчат с удоволствие. Пропиляното няма да бъде забравено.
|
(...)