Тук не става въпрос просто за политическа позиция, въпреки че най-често именно политическите ни позиции подсказват за това в какво общество и при какви закони бихме желали да живеем. Предполагам, че повечето сте ултра-либерали и това е разбираемо, тъй като единствено ултра-либерален политически режим би позволил да живеете и да се изявявате както желаете. Но все пак, как би могла да бъде намерена златната среда между вас и обкръжаващата ви хетерска среда?

Аз, като хетер, мисля че не гейовете са проблема, а техния лайфстайл - гей прайдовете най-вече. Нямам против гей браковете. Сега вече като има и сурогатни майки, гей двойките биха могли да си отглеждат собствени деца, без да е необходимо да осиновяват чужди.

И бих желал да ви питам още нещо - профилирате ли расово, когато си търсите партньор? После ще уточня защо задавам този въпрос.

"Tolerance and apathy are the first signs of a dying society."
-Aristotle

"Предполагам, че повечето сте ултра-либерали и това е разбираемо, тъй като единствено ултра-либерален политически режим би позволил да живеете и да се изявявате както желаете."

В много дълбоки води нагазваш...

Културната идентичност (от която политическите убеждения са част) е, нещо доста комплексно и надстроечно, в сравнение със сексуалността, която е подсъзнателна, интуитивна и спонтанна. Според мен сексуалността ни Не дефинира нашата културна идентичност. Оттук и погрешното ти предположение, че всички "хомосексуални" изповядват една идеология ("хомосексуални" е в кавички тъй като според мен разделението е условно и изкуствено, но това е съвсем отделна тема).

Мнозина хомосексуалисти например се порядъчно консервативни... Те напълно приемат буржоазните ценности и начинът, по който е устроено буржоазното общество и настояват да са част от него -- това всъшност е гей-движението. От тук и аспирациите за гей-брак (кой действително прогресивен би аспирирал към една дълбоко компрометирана патриархална институция-сделка?!?) и за гей-военнослужещи (кой действително прогресивен би искал да е част от една перверзна машина на сляпо подчинение, и чието единствено предназначение е масово убийство???). Патрииархално-буржоазен консерватизъм обяснява и дискриминационните нагласи практикувани от мнозина гей спрямо други, все още неодобрявани/криминализирани от буржоазния морал(държава) сексуални нагласи/практики. Примери за това бол, най-лесния от които е често срещаното приемане на мачисткия образ на мъжа с главно "М" и отхвърлянето/презрителното отношение към т.нар. феминизирани. Гей ерзац културата също така безкритично произвежда и тиражира един свръх комерсиализиран и прото-фашистки образ на гей-мъжа -- визуално перфектен, свръх-самоуверен, подразбира се и свръх-потентен. Надявам се, да не бъда залят с отрова заради горните думи.

Лично аз съм най-близо до анархо-комунизма. Но не защото,

"единствено ултра-либерален политически режим би позволил да живеете и да се изявявате както желаете. Но все пак, как би могла да бъде намерена златната среда между вас и обкръжаващата ви хетерска среда? "

Според мен, самия стремеж на буржоазното общество да контролира сексуалността на хората е, дълбоко авторитарен, лош и деструктивен. Изкуственото делене на хомо- и хетеро-сексуални е азбучен пример на "Разделяй и Владей" на практика, генериращи само подозрителност и враждебност в обществото. Никога в световната история -- доколкото съществуват писмени документи и останалите материални артефакти, по които да отсъдим -- човешката сексуалност не е била такъв фокус на внимание, граничещ с вманиаченост. Хората просто трябва да бъдат оставени на мира да изживяват сексуалността си, както намерят за добре. Абстракцията "обществен морал" е точно това, една куха абстракция употребявана от държавата за контрол и подтисничество. За мен анархо-комунизма е самоуправление на достатъчно образовани и критично мислещи индивиди. В сексуален контекст това означава, че хората не са "категоризирани", бинарността "морално-аморално" не съществува, и какво хората правят със себе си и/или с другите е работа единствено на пряко участващите.

Не, разбира се, аз не "профилирам расово", когато си търся партньор!

П.П. Преди някой да се е заял с "комунизма" (любимо развлечение на мнозина българи) нека отбележа, че това е въпрос на историческа интерпретация. Според някои историци, след завоя на Дясно в Болшевишка Русия в средата на 1920те се установява модела на Държавен Капитализъм, който по-късно бива установен и в следвоенна Центална и Източна Европа. И действително, за какъв "комунизъм" говорим след като моделът на централизираната и опресивна буржоазна държава бе запазен, където принадената стойност продължи да съществува, и където държавата в ролята на капиталист-монополист бе собственик на средствата на производство, а хората бяха просто "стопани"/ги стопанисваха???

Прекрасен отговор, браво!
Няма да влизам в полемика, тъй като това са си твоите разбирания за нещата и не бих искал да се изявявам като някаква инстанция по отношение на живота ти.

Дано и другите участници тук дадат някакъв отговор.

Би ли обрисувал някакъв опростен и недетайлен модел на обществото, на което би желал да бъдеш член и за което дори би дал живота си, ако над него / въпросното общество / надвисне опасност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ARlZE на 05.12.10 20:03.

Че в полемиките няма нищо лошо! Та нали чрез обмяна на различни мнения (подплатени с убедителни доводи) и доза интелектуална провокация общуването става мисловно стимулиращо. Като всички пеем една песен е просто скучно.

За съжаление не съм гений и нямам детайлно разработен модел на обществото, на което искам да бъда член. Да, правилно прочетох, че те интересува опростен и недетайлен модел на обществото, но за да опрости нещо човек трябва да го знае/владее в детайли/в съвършенство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ти написа, че си анархо-комунист, т.е. радикално ляв. Аз също съм ляв, макар и по друг начин. Например мразя концепцията за мултикултурност на едно общество, понеже тази либерална концепция разяжда западната цивилизация. Искам Европа отново да бъде homeland на европейците.
Бих желал да участвам в строежа на общество, чийто политически и икономически отношения са посткапиталистически, здравеопазване и образование достъпно за всеки, дори и за живеещите в най-малките села.

Какво мислиш за Франфурската школа, културният марксизъм и политическата коректност? Трябва ли всичко да се срути и да се построи наново или процесът на рушене и съграждане е причинно-следствен?

"Tolerance and apathy are the first signs of a dying society."
-Aristotle

Добре ти отговориха по-горе - сексуалността не определя политическите или културните виждания на човека - познавам гейове, които са гласували за Атака... Няма да споделя какво мисля за тях, защото ще ме цензурират, но то се подразбира...

Колкото до моята идеология - тя е ясна - всички сме равни, с равни права и това ще бъде реалност, независимо дали на хетеросексуалните им харесва или не.

Ще дойде време, когато да си гей ще е също толкова нормално и общоприето, колкото и да си хетеро... Даже подозирам, че повечето хора ще са бисексуални и в живота си ще имат партньори и от двата пола, отколкото да са хетеросексуални...

Ето и едно малко еретично изказване, но наистина го мисля :

Един мъж може да спи с една жена, но не може да я разбере, нито да споделя живота й и обратното - мъжете и жените просто не са създадени един за друг - говорят на различни езици и това не може да се промени...

Преди е било лесно - жената е била кръстоска между средство за разплод и домашна прислужница, затова и браковете са траели цяла вечност, тъй като господстващата позиция на мъжа и подчинената позиция на жената са се подразбирали.

Днес, когато жените настоявата да са личности и да изразяват себе си, просто няма начин да създадат трайна и пълноценна връзка с мъж. Може би с друга жена да, защото ще възприемат света по един и същ начин, но не и с мъж... Така че предвиждам бъдеще в което жените и мъжете ще си живеят в еднополови общества, пък по Коледа ще се събират, за да се кръстосват...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Например мразя концепцията за мултикултурност на едно общество, понеже тази либерална концепция разяжда западната цивилизация. Искам Европа отново да бъде homeland на европейците. "


Съжалявам, но горното не само е дълбоко погрешно фактологически ами и подобна омраза е непродуктивна и не предлага никакво решение, нито за момента, нико за в бъдеще. Какво предлагаш??? Различните култури да бъдат (а) асимилирани тотално (което неизбежно би било насилствено) или (б) да бъдат прогонени? Кой, и на каква база ще определи, кои са от "наш'те" и кои са "чуждите"? Ами ако в един момент се окаже, че и "българите" трябва да си оберат чукалата и да си ходят в Централна Азия, от където някога са дошли? Драматизирам разбира се, просто за да подчертая абсурдността на подобни "решения" на несъществуващи проблеми.

Според мен, проблемът не е в мултикултурализма, а в липсата на адекватни мерки за осъществяването му на практика. "Мултикултурализъм" не е просто различни хора на едно място, а би следвало да включва някакви мерки от страна на държавата за стимулиране на междукултурно взаимодействие и минимум интеграция.

Как точно дефинираш, кое е "Европа" и, кои са "европейци"??? От кога Европа стана монокултурна? Монокултурната и етнически чиста нация-държава е нововъведение на 19ти век. Преди това Европа е доста по-пъстра с изключение на Франция, която от континентална Европа е комай единствената страна с многовековен опит на монолитна централизирана държава от модерен тип. Исторически, империите са добър пример за мултикултурност, сътрудничество и (за времето си) толерантност; в контраст на монокултурните, монорелигиозни, нетолерантни градове-държави-демокрации. Всъшност, едва през последните няколко десетилетия има някакви плахи опити демократичната форма на управление да се обвърже с либералност и толерантност. През цялата си история демокрациите са нетолерантни, милитаристични, и активно дискриминират и изключват голяма част от собственото си население от контрол върху лостовете на управление.

"Какво мислиш за Франфурската школа, културният марксизъм и политическата коректност? Трябва ли всичко да се срути и да се построи наново или процесът на рушене и съграждане е причинно-следствен?"

Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти... (?) Какво бих могъл да мисля за една "школа", която не е школа в традиционния смисъл, а влючва пъстър спектър от философи, работили по различно време в рамките на повече от половин век?

Обвързването на Културният Марксизъм с Политическата коректност е Десен мит, особенно Политическата коректност опростена до степен на карикатура. Политическата коректност може да е -- и често е -- форма на цензура и авто-цензура, но от друга страна човек не е необходимо да е професионален лингвист за да разбере, че езикът и начина, по който го използваме отразява и силовата динамика в обществото. Някои думи/изрази и начинът им на употреба са натоварени с омраза/ маргинализиране/ изключване на определени групи от населението по признак на пол/ сексуалност/ етнос/ език и т.н. В огромното си мнозинство хората са поддатливи на влияние/психически натиск и това маргинализиране ги травмира за цял живот, повлиявайки на решенията, които те вземат (образование, професия, гражданско състояние, местоживеене, и т.н.) Според теб това справедливо ли е? Какво правим? Оставяме нещата така, понеже дядо боже така сътвори света? Или предприемаме стъпки за позитивна промяна на манталитета на обществото? Начинът, по който използваме езика, както отразява нагласите ни, така и ги модулира.

Какво предлагаш??? Различните култури да бъдат (а) асимилирани тотално (което неизбежно би било насилствено) или (б) да бъдат прогонени?
............................

Предлагам Африка за африканците, Азия за азиатците и Европа - за нас, белите хора. Защо всички се втурнаха да емигрират в Европа? Наскоро бях в Швеция, еми вече нищо шведско няма там. Араби навсякъде, гета и white flight. Сега само не ми казвай, че сме им длъжни да ги приютяваме като форма на извинение за колониализма, робството и не знам кво си. Китай също е бил империя през по голямата част от историята си, но Китай в момента е 97% китайски. Дали някога някое китайското правителство ще твори дверите на държавата за неконтролирана емиграция? Едва ли. Израел също има много строги имиграционни закони. Япония също.

Да приемаш в едно общество големи групи от хора, които са исторически и културно чужди на местното население и на доминиращата култура в страната е грешка, която дори Меркел призна наскоро. Образуват се ужасни анклави, в които дори полицията не влиза и т.н. Предполагам ги знаеш тия неща, след като живееш във Франция, съдейки по ника ти. Аз също съм франкофон, живял съм в Париж известно време като студент, но оттогава не ща и да чуя за тая страна.

И не, връзката между културният марксизъм и политическата коректност не е "десен мит", а реалност. Виж какво направи Бела Кун в Унгария...

Не мислиш ли, че политическата коректност е този "новговор", описан в "1984"? Много добре пасва на описанието. When you control the language, you control the argument

"Tolerance and apathy are the first signs of a dying society."
-Aristotle

Даже подозирам, че повечето хора ще са бисексуални и в живота си ще имат партньори и от двата пола, отколкото да са хетеросексуални
........................

Хммм, не мисля, че това някога ще стане реалност.

Това твое "малко предсказание" предполага, че е възможно човек да бъде "възпитан" в хомосексуалност, без да е роден с необходимия подчертан емоционален афинитет към представителите на своя пол. Това обаче би означавало, че и обратното е възможно - някой, който е роден гей, е възможно да бъде възпитан и приучен по един или друг начин към хетросексуалност. Значи, едно е някой гей да го играе хетеро за пред обществото и близкото си обкръжение, съвсем друго е наистина да се превърне в такъв, без да потиска импулсите си и без да бъде в постоянна вътрешна борба.

Не мисля, че някога гейовете ще бъдат нещо друго от малцинство сред човечеството.

"Tolerance and apathy are the first signs of a dying society."
-Aristotle