Колко близки сте със семейството си и, колко близки приятели имате? Възможно ли е, хем да сте близки -- в истинския смисъл на думата --, хем те да нямат и хабер, че сте гей???

Зададох си този въпрос покрай един политически скандал наскоро разразил се във Великобритания. Дейвид Лооз, 44, е народен представител, преуспял милионер, който се оказа, че до скоро е бил скрит гей, за когото, ни приятели, ни роднини неподозират цели няколко десетилетия. А той си има партьор от вече 6-7 години, с когото живеят на семейни начала!!! Какво нещо са културните разлики.... според моите разбирания, това не са "семейство" и "приятели", а просто бегли познати.

Уви, шик и атрактивният (според мен) Лооз се сгромоляса тъй като се оказа твърде алчен, малко търгаш, а явно и в известен смисъл глуповат. Вестник Daily Telegraph го изобличи, че години наред е източвал привилегията си на парламентарист да му се покриват разноски по настаняване като твърдял, че плаща "наем" и "режийни", докато всъшност живеел с партьора си и слагал парите в джоба си. Сумата за тези години възлизала на около 40000 британски паунда. Лооз твърди, че единственият му мотив бил да не излезела връзката му и той като гей на яве. Израснал малко след на легализирането на хомосексуалността в Англия, по думите му, през годините за мнозина в обществото да си хомосексуален си оставало срамен факт. По всичко изглежда и той самият не е успял да излезе "на чисто" със себе си, независимо от иначе успехите си в обществото.

Цената на края: за 48ч той бе принуден да излезе на яве като гей, бе изобличен като измамник, и бе принуден да подаде оставка като главен секретар на Министерство на Финансите. Както някъде шеговито бе подметнато, най-кратката министерска кариера, от 12 до 29 Май т.г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от La_Bete на 01.06.10 23:00.

Уви, така е, "...всяка страна по света си има своята чалга и своите славитрифоновци и бигбрадъри..." И понеже колективната ни култура се оказа толкова ефимерна/ нетрайна/ в негативна спирала всеки що-годе мислещ трябва да се грижи с двойно по-големи усилия за своята собствена. Не култура в тесния смисъл на "аз харесвам Моцарт", а в смисъл на ценности, йерархии и цялостен светоглед; и доколко те почиват на трезв разум, опит, и общочовешки стойности.

Точно за най-голямата ценност на една човешка, разумна, цивилизация говорим- за толерантността към това, което е различно от нашите разбирания, за което се изисква максимална интелигентност на цялото общество.
Уви, непостижимо на този етап...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

После ще отговоря по-подорбно, но въпронсият господин е израстнал в заможно английско семейство... А за техните привички има много вицове и стереотипи, които лежат поне на някаква реална основа. Пример това:

'John invited his mother over for dinner. During the meal, his mother couldn't help noticing how attractive and shapely the housekeeper was. Over the course of the evening, she started to wonder if there was more between John and the housekeeper than met the eye. Reading his mom's thoughts, John volunteered, "I know what you must be thinking, but I assure you, my relationship with my housekeeper is purely professional."

'About a week later, the housekeeper came to John and said, "Ever since your mother came to dinner, I've been unable to find the beautiful silver gravy ladle. You don't suppose she took it, do you?" John said, "Well, I doubt it, but I'll write her a letter just to be sure." So he sat down and wrote:

' "Dear Mother, I'm not saying you 'did' take a gravy ladle from my house, and I'm not saying you 'did not' take a gravy ladle. But the fact remains that one has been missing ever since you were here for dinner."

'Several days later, John received a letter from his mother which said "Dear Son, I'm not saying that you 'do' sleep with your housekeeper, and I'm not saying that you 'do not' sleep with your housekeeper. But the fact remains that if she* was sleeping in her own bed, she would have found the gravy ladle by now. Love, Mom"

---
*анекдотът го има и в гей-вариант, но оригналният е този.


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от Linjack на 02.06.10 17:43.

Където цари невежество, различното на индивидуално равнище предизвиква страх, а в обществото като цяло, истерия. Не съм сигурен, че може да се говори за "интелигентност на цялото общество". Мисля си по-скоро за публични авторитети, които би следвало да "провокират" и задават нравствените посоки в обществото.

Сладък е вица, но както и да въртим и сучим Англо-Саксонците са печално известни с подозрителността и страха си от всичко, което се отнася до сексуалността, както и със саморепресиране на собствената сексуалност.

Психолози и антрополози смятат, че има връзка между социопатиите, изблиците на насилие и репресираната сексуалност, вкл. още от детска възраст.

Като чета за въпросния Дейвид Лооз просто не е за вярване. Той не е просто паралия, а буден интелектуално още от ученическа възраст и впоследствие завършва с отличие икономика в Кеймбридж. Да оставим настрана успешната банкерска кариера и тази на общественик. Самото академично образование е не просто придобиване на "професия", а широк хоризонт и размах в мисленето. И такъв блестящ и мислещ (предполага се) човек се оказва живее десетилетия потаен като плъх личен живот, изпълнен с дребни лъжи и непрекъснати маневри... По един или друг начин мами и избирателите си, и роднини, и приятели. Защо? Заради социален конформизъм. И това ако не е сексуална саморепресия не знам, кое е.