|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
поетичните натури са ми смешни. Не мога да възприема сериозно мъж, пишещ и мислещ в рими и ъъхъ хауку. Хаукуту ми е особено смешно. Сериозно? Ар ю кидинг? Възприемам поезията, само когато е в служба на музиката (либрето, lieder и пр). И то не на булгаристански.
Има ли ми нещо или сички сте така?
Как бихте се почувствали, ако някой момък/мома почне да ви рецитира любовни стихчета? Аз ще се скъсам от смях и ще почна да го бъзикам с хайку, то поне е лесно за измисляне.
След тренировка влезнах под душа
изпуснах сапуна
Дали беше нарочно?
| |
|
Нищо лично Пап, ама ти не вярваш в Господ та поезия ли дя ти хареса.... Няма как
Ако света е море, аз съм разузнавателна подводница!
| |
|
майко мила.....
По темата
Аштън и Ван Ромпой са новите лидери на Евросъюза
Херман ван Ромпой, който беше избран за президент на Европейския съюз, се оказа с много почитатели в Япония, пише Ройтерс. Славата му обаче не се дължи на политическата му кариера, а на поезията.
Белгиецът обичал да пише хайку - японски тристишия от 17 срички. Най-известната си творба той е посветил на косата:
Коса се вее на вятъра
минават години, вятърът продължава да вее
но за жалост няма вече коса.
"Чувстваме се много горди, че първият президент на ЕС обича поезията", каза в Токио Каору Фуджимото от Международната хайку асоциация. "Чудесно е, когато разбереш, че хайку, която е част от японската култура, стига толкова надалеч", добави той.
Ромпой има сайт, на който може да се прочете цялото му поетично творчество, написано на фламандски език. Едно от последните му хайку стихотворения гласи:
Локвите чакат
топлината, за да се изпарят
водата се превръща в облак.
Според Фуджимото зад любовта на първият президент на ЕС към японската поезия хайку се крие неговата дълбока чувствителност.
| |
|
Сперма се стича
от наебания гъз.
Двама педераси.
Това може да се окачестви не като хайку, а като хуйку, например
| |
|
Баце, добро хуйку написа. Кой знае как се дЪрвиш от тая мила картинка.
| |
|
Искрено съм учудена, че явно не възприемаш като мъже един Георги Господинов или един Калин Донков. Или един Яворов. Стана ми интересно каква е твоята представа за мъж и защо тя изключва поезията. Още повече, че си меломан, а поезията и музиката са две изразни форми на една и съща чувствителност. При това две не много различни изразни форми, тъй като и двете са плод на чувството ни за ритъм. Целият свят е ритъм и пулсация и е естествено хората да използват ритъма като изразно средство.
Инак и аз не изпадам във възторг от хайкуто, но и не твърдя, че го разбирам, нито бих отхвърлила с лека ръка културата на една цивилизация. Предполагам, че хайкуто е израз на културата на чистото съзерцание и функцията му е да отведе съзнанието отвъд концептуалното мислене.
| |
|
ще дойде навярно
време и ще разбереш
някой различен
----
бял подпис на бяло полеРедактирано от linjack на 21.11.09 07:51.
| |
|
Папа Бенедикт Шестнайсти
не вярва в Бог и в поезията.
Вярва само в членовете и мъжкия гъз.
| |
|
Като цяло не обичам поезията, особено любовната лирика. Намирам за проява на много лош вкус тези хора да ни заливат с душевната си помия, болки и страдания и да претендират, че трябва да ни харесва...
Друга тема е, че не всички стихотворения са любовни. Тези на Вапцаров са ми харесвали, когато бях ученик примерно...
Поети в реалния живот не познавам. Имах обаче едно гадже - поетеса. Смешна история - пишеше всеки ден и то на английски. Аз пък я дразнех, като й казвах, че според мен поезията е въпрос на вдъхновение а не на техника и на количество, още повече, че не можеш да си искрен на език на който не мислиш като в случая с английския... А иначе в живота беше една драма, не е за разправяне. Когато скъсахме, се бях леко стреснал, щото бяха заплахи за самоубийство и тн... Слава Богу - точно за 2 седмици си беше хванала ново гадже, което да й търпи номерата :)
| |
Тема
|
Re: ОК, само на мен ли
[re: mizrahi!]
|
|
Автор |
Фьoн (Fag Hag) |
Публикувано | 21.11.09 16:19 |
|
Като става дума за Вапцаров, ето ти малко от душевната помия на въпросния:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|