|
Чакай, чакай, не съм обиждал "момчетата от Анархосъпротива" като цяло, сарказмът, ако това те е обидило, беше насочен по-скоро към теб отколкото към когото и да било друг. Идваш тук и в две теми казваш горе-долу следното:
"Аз съм ваш'та нова леля от съседния клуб, тук всички сте алкохолици, с бутилка водка под мишница, но аз ви каня да дойдите при нас - става весел запой. Между другото, вие *трябва* да гласувате за мойте хора за някаква измислена награда. Мойте хора са се застъпили за "вас", видите ли - нищо, че вие даже не ги знаете. Застъпили са се за вас нищо, че аз съм лесбиън и са се застъпили и за мен, нищо, че аз самата съм привърженик на анархизма, и вероятно част от Анархосъпротива"...
Ако не си част от АС, трябваше да го споменеш - disclaimer; малко по-подробно обяснение какво е това АС, за какво се бори и кого представлява; какво е това "човек на годината" - свързано ли е с пари, кой, защо, как... Такива работи - да ти е изпечена презентацията. Иначе си е чистo What the !@%#!
Сериозно ли очакваше положителен отговор на темата си?!
По-сериозно не мога да се изкажа върху твоята несериозна тема.
----
бял подпис на бяло поле
|
|
Я стоп.
Първо да уточним „роднинската” връзка – точно толкова съм ти леля, колкото ти мой дядо белобради. Всъщност.
И знаеш ли...сарказмът срещу мен не се брои за обида (бълха ме ухапала). А се дразня заради анархистите, това да. Откъде накъде група смелчаци ще се застъпват за теб, мен, него, нея и всички ни срещу хомофобите и после брей? Оказва се, че бай linjack съвсем не благоволил да забележи тази дребна подробност. Бих го нарекла вопиюща неблагодарност, но предвид това, че далеч не всичко забелязваш – карай.
Ще опитам да „сдъвча” нещата за по-лесно асимилиране:
«Човек на годината» е годишна награда за принос към правата на човека.Наградата е инициирана от Български хелзинкски комитет -най-силно действащата НПО за отстояване на човешки права, с акцент върху тези на малцинствата, децата и жертвите на дискриминация. Чети - http://www.bghelsinki.org/
Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива" напълно заслужават номинация и награда заради принципите си:
• Зачитане свободата на всеки човек, зачитане на правото свободно да изразява мнението си, да живее и действа, както намери за добре, като не вреди на други хора и не нарушава тяхната свобода.
• Отричане на дискриминационото деление на хората по признак на раса, народност, пол, възраст, сексуална ориентация, религия, убеждения.
• Отричането на капиталистическата система като антихуманна и пагубна за общото ни бъдеще.
• Отричане на представителната демокрация като политическа система. Ние не признаваме никакви национални граници, не робуваме на национални митове и доктрини. За нас “националното” е изпразнено от смисъл понятие. Ние сме жители на планетата Земя.
• Против милитаризма, войните и военната служба.
• Опазване на природата и околната среда.
• Зачитане правата на всички живи същества.
• Признаваме всички тактики и методи в борбата за свобода и справедливост, които НЕ СА във вреда на невинни хора. Призоваваме към пряко действие и гражданско неподчинение, подкрепяме борбите на социалните движения, защитавяйки формите на съпротива, които увеличават до най-голяма степен уважението към живота и правата на подтиснатите, както и създаването на местни алтернативи на глобалния капитализъм.
• Вярата, че настоящото ниво на науката и техниката е достигнало такова равнище при което е възможно ВСИЧКИ хора по света да водят нормален, материално задоволен живот, като полагат минимални усилия и труд.
Това са хора, които не спят, батко. Не си затварят очите за случващите се постоянно гадости и се борят. И за нашите права в това число:
Позиция на "АнархоСъпротива" за ЛГБТ шествиe 2009 :
От 1989г. изминаха 20 години. За това време хората, представляващи ЛГБТ* общността не бяха оставени на спокойствие - омразата, стигмата, дискриминацията, физическото насилие са част от ежедневието, присъстват постоянно в медиите. Това се случва навсякъде и ако не го виждаме или чуваме, то е само защото кресливите фашизоиди са предпочитаните гласове в медиите, и полу-прикрити протежета на разни политически кръгове, и държавата в най-високите й етажи. В нацистките лагери загинаха стотици хомосексуални. Комунистическата държава репресираше със същите "доводи". Днес е 2009г. и отново ни се налага да защитаваме основни човешки права. Обществото ни се нарежда сред най-нетолерантните в Европа към хората с нехетеросексуална ориентация.
Ние, хората обединени в колектива "Автономна, антиавторитарна група АнархоСъпротива" ще подкрепим "Рейнбоу Френдшип ЛГБТ шествие 2009" и ще бъдем на улицата, както и през 2008г., защото заедно с организаторите на "Рейнбоу Френдшип" сме хора, обединени от една идея – свобода и равни права. През 2008г. малко хора имаха кураж да заявят открито кого обичат и да бъдат с любимите хора пред очите на обявеното за "толерантно общество". Няма да бъдем съдници, но ще попитаме риторично къде бяха тогава либералните "борци" от знайни и незнайни комисии, НПО-та, фондации, комитети и прочие? Мълчанието няма да ни предпази, пасивността няма да ни донесе спокойствие. Свбодата и правата не са даденост, а ежедневно отстояване. Не смятаме, че бюрократични институции, закони на хартия, лицемерни кампании и ПиАр реплики на политици ще защитят правото на всеки един да бъде свободен в избора си. Сексуалната ориентация, расата, полът, възрастта... са все признаци, заради които десетки стават жертва на ирационално, профанизирано, отрицателно отношение. Обиди, присмех, намеци, агресия, дори един хомофобски виц е очевидна обида. Хомофобията е толкова битовизирана, че е трудно да бъде осъзната като проблем дори от уж толерантни, свободолюбиви хора. Ценностите и институциите са социални конструкции. Те не бяха предадени от бог или създадени от природата. Ние ги създаваме. И ако те не отговарят на нашите нужди, ние имаме силата и трябва да ги премахнем.
Към какво друго да се стремим, ако не към щастие? Ако нещо не е ценно поради факта, че го намираме за смислено и весело, какво тогава би могло да го прави важно? Как могат абстракции като "задължение", "ред", или "приличност" да са по важни от истинските нужди на хората? Трябва ли да се подчиняваме и да служим на работодатели, родители, държава, бог, пазарна икономика/капитализъм, морални закони, като пренебрегваме себе си и поставяме на заден план радостта от живота? Кой ни е научил, че нещата "трябва" да са така?
Истината е, че ние сме тотално доминирани от сексизма, патриархалното, от властови и религиозни йерархии, от евтини манипулации, експлоатиращи невежеството и страха. Време е да се изправим срещу това и да не оставим нашите деца да попият тази отвратителна среда на предрасъдъци. Не разчитаме на държава, репресивен апарат и обслужваящите ги кохорти, разчитаме на солидарността между свободни, мислещи човешки същества. Ако искаме промяна, то имаме нужда не просто от поредни реформи на параграфи и алинеи, имаме нужда от Революция - в съзнанието, в самите нас. Надяваме се, че ЛГБТ активистите, а всъщност и всички ние, ще разберем, че борбата отива отвъд личния интерес и комфорт, че шоуто и лайфстайла няма да помогнат особено. Не искаме да участваме във фалшивата толерантост и лицемерието на снизходителността. Подкрепяме шествието заради свободата на всички нас...
Всъщност... ирационалната фашизирана омраза няма нужда от повече аргументи. Там сме!
Автономна Безвластническа група "АнархоСъпротива"
юни 2009, София
*ЛГБТ - акроним за лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални лица, но терминът е по-обхватен и включва трансджендър, куиър и интерсексуални.
Подкрепям ги и аз! С две ръце, два крака и шапка свалям
Ако ще да съм единствената от този форум..........
Ребята, давайте жить дружно!
|
[
()