Поредният водопад стереотипизации и - прости, факт е - профанизации. На финала пък - демонстрация на пълно неразбиране на текущите процеси. Щом не си в състояние да мислиш вън от и даже в противоречие със шаблона - не мога да помогна. Вулгаризираната версия на хомофобно-патриотичното не бива да получава огледална вулгаризирана версия на хомосексуално-антинационалното. Понятието българщина не е синоним на примитивизъм (или може би и националистическите поетически цикли на Теодор Траянов са в кюпа!?) точно както хомосексуалност не е равнозначно на болност, а традиционната религия с нейната етика е практически без особено влияние в посткомунистическото ни общество. Национализмът - отживелица на 19 век? Такава несериозност може да се твърди само от човек, който изобщо не осъзнава социопсихологичните характеристики на региона на Балканите и Близкия Изток. Конкретен пример. При положение, че до втория тур на президентските избори през 2006 година у нас стигнаха политик, считан за екстремистки популист-националист, и умерен (но не и според по-либерално настроените!) националист, то определящата тенденция е обратната на твърдяната от теб. Прочети началото на българската Конституция:


КОНСТИТУЦИЯ на Република България

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази


КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Чл. 1.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Чл. 2.
(1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.
Чл. 3.
Официалният език в републиката е българският.


И така нататък... Духът на Конституцията, следователно и държавата, е подчертано национален. Това положение няма да се промени в обозримо бъдеще и ако борбата за малцинствени права не се вмества в тази обща рамка, не се съобразява с нея и открито я отрича, то шансовете й намаляват. Типичната за някои (гето-)култури реторика на борбата за права на хомосексуалистите не бива да се възпроизвежда механично и подраженчески навсякъде по света. Но... изборът между монологичност и диалогичност си е ваш.
От мен - толкова.