Демонизират ни... / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Според твоя текст има натрупване на подробности с негативен характер - избран е хомосексуален разказвач, 'станал такъв буквално със спермата на "червен" работник', 'хомосексуален, за да не бъде репресиран, се съгласява да …'. Ауе пък е изказал оправданието 'дано на никой да не му се налага да...'.
Кое е автор, кое е героя... мътно. Фактологията пък как е интерпретирана… още по неясно.

Вероятно неслучайно си споменал тези детайли от правенето на образа, както и извинителната част. Авторитетното признание на романа е малко объркващо - литературните среди имат чувствителност и добра представа какво е писано и се пише. Ако е само заради художествените литературни качества на романа и са подминали туй-онуй, става. Литературното и автора що да не се разминат малко!
Автора сигурно е решил да създаде образ и е "хванал за ушите" типология, с която да си направи образа колоритен, силен, оправдано отрицателен. Не знам дали съм прав, само от по твоите думи се ориентирам. Иначе да седна и да си чета романа...
От друга страна пък не ми е важно дали всичкото събрано представя вярно замисъла и какво е недоизказано между страниците на книгата. От твоя прочит в пика изпъкват две интересни нишки за размисъл - има автор/книги, както и сценаристи/филми, създаващи персонаж гей - главен, второстепен, или го мярват ей-така, с цел отрицателни стойности в противовес на положителни, за да изпъкне нещо си;
и има ли разлики между психиката на хомосексуален и хетеро.

Хомосексуалното е много удобно особено когато е женствено, предвзето, карикатурно феминизирано; подло, потайно, опасно; циркаджийско, комично, ексцентрично; сериозно на вид и поведение, ама все пак гейско..., и тн. Ще вкарам персонажи от два известни филма за крайна илюстрация - тревестит в ролята на могъщ зъл демон, който трябва да бъде унищожен и пак главен образ трави, който е влюбен в затворник, където хомосексуалното в този му вид е в положителна светлина.

Да, много сме удобни за бърсане на задници. Но, всеки психиатър знае, а и всеки нормално мислещ човек, че който зачеква или ползва хомосексуалното е свързан с него, нещо в него човърка, има нужда от чесане или потискане.

Кога ще стигнем времето в което като говориш или мислиш за хомосексуалното няма да буди подозрения, няма да се приема като неконтролируемо освобождение от сексуални задръжки! Вероятно ще е тогава, когато темата до толкова е в реалността, че нормалността й ще скрие, ще покрива с ново друго качество осакатени чувства или чувство за гей.
Когато някой крещи колко мрази гея, не слушам какво точно казва, а колко по скала са качените децибели; има ли самоконтрол – мотива. Гласчето, езика на тялото, допълнителна информация, говорят в какво точно е проблема.... ама това е друга тема.

И този автор може да бъде проучен защо точно през очите, през мисълта на хомосексуален, че и в първо лице, говори в книгата си. Падам си изследовател, за свое удоволствие, за събиране на знание как се спотайва гейското, как и кога избива. Той няма да ми е първия автор или персонаж, но... всичко фашизоидно ми е противно и страня от такава посока. Слушам за информация, но нищо повече.
Та Льове няма да прочета книгата. Ти разказвай. Ще се доверя.

Тук е момента да те подкача за 'Талантливият Мистър Рипли'...