Приключенията на Гардиън в дълбоката провинция / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Може много да се спори по мнението ти...
Да се уговорим предварително, че това, което си написала, както и това, което ще ти отговоря, отразява единствено нашето мислене и нашето мнение по определен въпрос, а не правила, с които някой трябва да се съобразява.
"Човек, който не мрази нищо, ми е винаги много съмнителен, дали е съвсем наред.
На мен не ми пречи омразата... и не виждам омразата с какво пречи на когото и да е..
Омразата към нещо или някой, към някоИ дори... е съвсем нормално и свойствено човешко състояние... и е полезно според мен."
Аз се старая да бъда над тези чувства, въпреки, че твърде често не успявам.
Но твоята позиция води единствено до това, че се адаптираш към омразата, като към абсолютно нормално човешко чувство.
Превръщането ти постепенно в топка от омраза и агресия единствено те отдалечава с едри крачки от понятието "разум" и "човек" и със също толкова едри крачки те връща към естественото ти изконно състояние на животно, за което омразата е норма, защото е част от естеството му, от целия му живот.
Това, че можем да си позволим да не мразим или да си го забраним, единствено показва, че сме хора, при това, притежаващи най-ценното във Вселената - разумът.
Не е възможно нещо или някой да не те дразни, ядосва, възмущава, дори да те докарва до бяс. Но единствено ти, като разумен човек, можеш да контролираш тези чувства и да не им позволяваш да доминират в живота ти.
А задавала ли си си въпроса (почти съм сигурен, че не си) защо мразш някого, нещо, група хора?
Отговорът е изключително просто - защото поведението им, начинът им на мислене и житейската позиция като основен алгоритъм в поведението им не съвпадат с твоите.
Но твоите са си единствено твои и никой на света не е длъжен да се съобразява с тях като със закон или основно правило, освен ти самата.
Винаги мога да си кажеш "Е*ати тъпия селянин, чалга ще ми слуша, простакът...Аз слушам Петия концерт за пиано "Емперор" на гениалният Бетховен и считам, че това единствено е върхът.", добре обаче в същият този момент въпросният тсъп селянин си мисли за тебе "Е*ати тъпата пу*ка, как може да слуша тези безумни скрибуцания, виж къв кеф е да гледаш Преслава кви цици друса..."...
Но твоята омраза към него и неговата към тебе, единствено ви поставя в позицията на нетолерантни хора, защото вашите мисли автоматично изключват друго мнение, освен вашето.
Така че, ти си мрази всичко и всички и считай това за норма, т.е., тичкай към корените си, към животинското, а аз ще се боря с него, ще се опитвам да не бъда животно и ще се боря с нокти и зъби за правото си да бъда човек, при това с гордост ще се опитвам да нося и понятието "разумен"...
Защото за понятието "разумен" (интелигентен, културен, възпитан, фин, благороден, коректен...) трябва да работиш, да се трудиш, да се учиш, да мачкаш себе си като глина, за да се изваяш, а за първосигналното не трябва да правиш абсолютно нищо, то си е в тебе от рождението ти.
Нищо не трябва да правиш или пречупваш в себе си, за да мразиш, ненавиждаш, хапеш, забиваш нокти и късаш мръвки от тези, които не мислят като тебе.
Забележи, САМО ЗАЩОТО НЕ МИСЛЯТ КАТО ТЕБЕ!
В този смисъл за какви права си тръгнала да се бориш с този манталитет?
Ти не си по-малко фашист или по-малко хомофоб от фашистите и хомофобите, защото твоят начин на мислене по нищо не се отличава от техния по абсолютна стойност.

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...